РЕШЕНИЕ № 716

гр. Плевен, 3 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 815/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.77, ал.3 и чл.78 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на „М и М Агенция“ ЕООД с ЕИК 110507070, представлявано от И.М. – управител, чрез адвокат Д.Ц. от САК, срещу отказ за изменение и продължаване на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г., обективиран в писмо изх. № ПВ1-М-00006-(3) от 10.08.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, гр. Плевен /БДДР/.

Жалбоподателят иска оспореното решение бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробно описва фактическата обстановка по издаване на оспореното решение. Посочва, че съгласно чл. 54, ал. 4 от АПК, за спиране на производството по издаване на административен акт се съобщава на страните по реда за съобщаване на акта, като в тази връзка счита, че са приложими разпоредбите на ЗВ, доколкото там е установен реда за промяна и продължаване на разрешителните, като е направена препратка към реда за издаване на разрешително. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗВ в 20-дневен срок следва да се извърши проверка от административния орган и преценка по чл. 62 от ЗВ. Счита, че срокът, в който е следвало да се отговори на искането, дори в случай на спиране на производството, е 20 дни след образуването му, които са изтекли на 22.08.2017 г. Посочва, че писмото, с което жалбоподателят е уведомен за спирането на административното производство е издадено и съобщено на адресата повече от месец по-късно, като в тази връзка счита, че уведомяването за спирането е извършено незаконосъобразно. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от АПК, през времето, за което производството е спряно, спират да текат и сроковете, предвидени за издаване на акта, като в настоящия случай, щом към датата на спиране на административното производство, срокът по чл. 78, ал. 1 от ЗВ не е изтекъл, то той не е следва да се счита изтекъл и към датата на възобновяване на производството. Счита, че противното би означавало невъзможност за спирането на срока, поради спирането и ограничаването на правата на титуляра на разрешителното, предвид факта, че същият се е защитавал срещу незаконосъобразното отнемане на разрешителното му за водовземане. Счита, че утвърденото от Министъра на околната следа и водите заявление за изменение на параметрите по разрешителното служи и за продължаване на срока на действието му, като от страна на титуляра на разрешителното са заплатени и дължимите такси за изменение и продължаване на срока му. Предвид изложеното счита, че заявлението за промяна и продължаване на срока на разрешителното, подадено на 01.08.2017 г., е подадено в срок съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗВ и за началото на процедурите по изменение и за продължение на разрешителното. Административният орган е постановил обжалвания отказ без да е спазено изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 35 от АПК, като посоченото нарушение представлява тежък процесуален порок, който винаги е основание за отмяна на оспорвания административен акт. Допуснал е и нарушение на материалния закон, като е постановил отказ за изменение на параметрите на разрешителното и продължаване на срока му при условие, че предпоставките за изменение и продължаване на срока са били налице. Моли оспореното решение да бъде отменено.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. В писмени бележки, постъпили след о.с.з. чрез адв. Ц. твърди, че липсва мълчалив отказ и просрочие на жалбата. Писмото има характер на индивидуален административен акт. Налице е искане за продължаване на срока на разрешителното с молбата от 01.08.2017 г. и с искане по образец, входирано на 28.05.2018 г. Твърди, че последното заявление не е представено по писмото на ответника от 15.05.2018 г. По делото са постъпили писмени бележки, в което се излагат съображения относно допустимостта на жалбата, по повод възражение на ответника, а по същество се излагат съображения за неправилност на оспореното писмо и се претендират, направените по делото разноски.

Ответникът – Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, гр. Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ц. Х. с пълномощно на л. 169 от делото. Счита, че делото следва да бъда прекратено и намира жалбата за просрочена, тъй като предмет на жалбата е решение за отказ на Директора на Басейнова дирекция, каквото решение не е издавано и ако се приеме, че такова е налице то следва да се търси искането, с което е сезирана Басейнова дирекция, а такова искане няма за продължаване на срока. Посочва, че има текуща преписка от 2017 г., която е спирана и възобновявана, като писмото за възобновяване е от 15.05.2018 г. на Басейнова дирекция, като в това писмо е даден срок за представяне на документи, който изтича на 29.05.2018 г., съгласно срока за произнасяне, който е 14 дни. На 28 май е постъпило допълнително писмо от „М и М Агенция“ ЕООД, гр. Ловеч, в което излагат свои аргументи. Счита, че в такъв случай ако се приеме, че е следвало да се приключи процедурата по изменение за евентуално продължаване, за каквото искане няма, то е следвало в 14-дневния срок след 28 май да има някакъв административен акт, като в случай, че няма административен акт е налице мълчалив отказ. Посочва, че този срок от 28 май, от когато е допълнителното писмо изтича на 11 юни от произнасянето и съответно жалбата срещу мълчалив отказ е трябвало да бъде подадена съгласно чл. 149 от АПК, каквато жалба не е подадена и счита, че е налице просрочване на жалбата, какъвто и да й е предмета, дали било срещу решение за отказ или срещу мълчалив отказ или каквото и да е, тъй като налице в случая е първата предпоставка за мълчалив отказ, поради което моли делото да бъде прекратено поради просрочие на жалбата. Моли ако съдът прецени, че жалбата не е просрочена, то същата да бъде отхвърлена, тъй като безспорно е доказано, че Басейнова дирекция не е сезирана с искане за продължаване срока на разрешителното, безспорно е, че тя е сезирана с искане за изменение, като срокът на разрешителното изтича през месец юни 2018 г. Посочва, че в процеса на кореспонденция този срок изтича като Басейнова дирекция уведомява жалбоподателя, че всъщност това не е искане, което тя иска да направи, а няма кога да го направи, тъй като срокът на разрешителното междувременно е изтекъл, всъщност нейното писмо, в което прилага това заявление Образец 32 е точно по повод на предходно писмо на Басейнова дирекция, с което се уведомява, че срокът на разрешителното изтича и не е подадено заявление за продължаване. Счита, че не е налице решение за отказ, в каквато и да било насока и моли да бъде отхвърлена жалбата с посочените мотиви. Прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

„М и М Агенция” ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г. /л.л.75-81/, изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. /л.л.71-73/ от сондаж № Р-1хг, находище „Чифлик” - № 95 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите.

С Решение № 764/22.05.2012 г. е увеличено разрешеното водно количество на 19395 куб.м./год. Видно от същото, срокът на разрешителното е до 16.06.2018 г. /л.75/.

С Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. отново е увеличено разрешеното водно количество на 23500 куб.м./год. Срокът на разрешителното остава до 16.06.2018 г. /л.71/.

С решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /л.л.67-69/ е отнето Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 година. Това решение е оспорено по съдебен ред, като по образуваното дело №16/2017 г. на настоящия съд е постановено решение № 186/10.05.2017 г. /л.л.15-19/, с което това решение за отнемане е отменено. Решението на съда е оставено в сила с решение № 4588/11.04.2018 г. по адм. дело №7960/2017 на ВАС /л.л.20-22/.

Междувременно, с писмо от 01.08.2017 г., постъпило в БДДР с вх.№ПВ1-М-00006/02.08.2017 г. /л.62/, дружеството моли разрешеното му количество от 0,745 л/сек, съответно 23500 куб.метра годишно да бъде променено както следва: цялото количество за други нужди - отдих да бъде променено на 0,600 л/сек, което е 18930 куб. метра на година и остатъка от 0,145 л/сек или 4570 куб. метра годишно за питейни нужди.

С писмо изх.№ ПВ1-М-00006/29.09.2017 г. /л.24/ БДДР спира производството по подаденото заявление, прието с вх.№ ПВ1-М-00006/02.08.2017 г. на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК до влизане в сила на съдебно решение по обжалването на решение № РО-6-МВ/02.11.2016 г. Указана е възможността за обжалване на спирането, като няма данни същото да е обжалвано.

С последващо писмо от 18.04.2018 г. /л.25/, дружеството иска във връзка с решение № 4588/11.04.2018 г. по адм. дело №7960/2017 на ВАС да се промени разрешеното водно количество, като исканията са същите, както по писмото от 01.08.2017 г.

С писмо изх.№ ПВ1-М-00006/15.05.2017 г. /л.л.26,27/ дружеството е уведомено, че производството по подадената молба за промяна на разрешителното се възобновява, считано от датата на получаване на това писмо; Иска се за изменение на разрешителното да се подаде заявление по образец 32, одобрен от МОСВ, документ за платена такса, мотиви и обосновка на исканото изменение, анализирана документация от проведения собствен мониторинг, като тези документи се представят на хартиен и магнитен носител. Дружеството е уведомено, че по разпореждане на РС Троян всички документи по преписката са иззети с протокол за претърсване и изземване от 28.03.2018 г., и се иска отново да бъдат представени. В писмото се иска и да се заяви дали ще продължи ползването на повърхностни води от река Козещица по друго разрешително. В същото писмо се сочи, че Разрешително № 11610011/19.05.2012 г. изтича на 16.06.2018 г., като в тримесечния срок преди изтичането му съгласно чл.78, ал.1 от ЗВ не е постъпвало заявление за продължаване на срока на действие на това разрешително, поради което при евентуално издаване на изменение на разрешителното същото ще е с действие до изтичане на крайния срок на разрешителното - 16.06.2018 г.

С писмо от 23.05.2018 г., постъпило в БДДР с вх.№ ПВ1-М-00006 от 28.05.2018 г. /л.л.88-90/ дружеството сочи, че с писмото от 01.08.2017 г . е искало промяна и удължаване на срока на разрешителното. Твърди, че спирането на производството е било незаконосъобразно, и още на 21.08.2017 г. е следвало да се предприемат действия, доколкото тогава е изтекъл 20-дневния срок по чл.61, ал.2 от ЗВ. Твърди, че неправилно производството не е било възобновено служебно след постановяване на окончателното решение на ВАС. Твърди , че е спазен срокът за искане за промяна и продължаване на разрешителното, и прилага исканите от органа документи /л.л.91-107/. Между тях е заявление по образец 32 /л.л.92-94/, с което се иска изменение и продължаване на разрешителното за водовземане от минерални води.

С писмо от 21.06.2018 г. /л.86/ БДДР иска от разследващ полицай при ОД на МВР-Ловеч заверени копия на иззетите документи по преписка ПВ1-М-00006/02.08.2017 г. Сочи се, че документите са необходими във връзка с това, че в случай че липсва заявление за продължаване на срока на разрешителното, същото се смята за прекратено на 17.06.2018 г.

Въз основа на искането на БДДР е изпратено писмо от Национална следствена служба /л.49/, получено от БДДР на 07.07.2018 г., към което е приобщено заверено копие на иззетата преписка /л.л.50-81/.

До дружеството е изпратено процесното писмо изх.№ ПВ1-М- 00006-(3)/10.08.2018 г. /л.л.82-85/. В същото подробно са описани фактите, като е посочено, че е постъпила молба с вх.№ ПВ1-М-00006/02.08.2017 г. за промяна на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. Описани са решението за отнемане на разрешителното, развилото се съдебно производство, възобновяването на административното производство, разменените писма след възобновяването. Посочено е, че дружеството е представило исканите документи на 28.05.2018 г., а от органа са получени заверени копия на иззетата административна преписка. Въз основа на фактите е направен извод, че в писмото от 01.08.2017 г. липсва искане за продължаване на срока на разрешителното, поради което в БДДР не е подадено заявление /искане/ за продължаване на срока на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ, като с оглед на срока на това разрешително - до 16.06.2018 г., такова заявление е следвало да се подаде най-късно на 16.03.2018 г. По тази причина на основание чл.79, ал.1 от ЗВ действието на същото разрешително се е прекратило при изтичане на срока му - 16.06.2018 г. По тази причина БДДР не може да се произнесе и по искането за изменение, тъй като разрешителното е с изтекъл срок на действие. Дружеството следва да подаде ново заявление за издаване на ново разрешително по общия ред за водовземане на минерална вода. Уведомява се, че водовземането на минерална вода подлежи на разрешителен режим, водовземането без разрешително е административно нарушение, и се иска да се посочи ден, в който да се извърши отчет на водомера и спиране на водоподаването.

Писмото е получено на 16.08.2018 г., видно от обратната разписка на л.137, а на 30.08.2016 г. е подадена жалба срещу същото, видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.48, която жалба е постъпила на 31.08.2018 г. в БДДР, видно от вх.№ на органа /л.3/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесното писмо отказва продължаване и изменение на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., и по тази причина представлява индивидуален административен акт. Жалбата срещу него е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал.2 от ЗВ, молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, като органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато са изпълнени изискванията на чл. 78, ал.2 от ЗВ. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗВ, разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително. Съгласно чл.76, ал.1, т.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1: т. 1. издава решение за изменение или за отказ за изменение на разрешителното, както издаденото Разрешително за водовземане № 11610011/19.05.2012 г., така и процесното писмо са издадени от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", който е компетентния орган съобразно чл. 52, ал.1 от ЗВ.

Писмото съдържа мотиви, като в него изрично са посочени основанията за отказ, а именно: по искането за продължаване - че искането не е подадено в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ, а по искането за изменение - че разрешителното не може да бъде изменено, доколкото се е прекратило при изтичане на срока му - 16.06.2018 г., и е налице хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗВ. Налице са в този смисъл и фактически основания, и посочване на правните основания за постановения отказ.

По отношение на спазването на административно производствените правила, съдът намира:

Органът се е произнесъл, след като са изяснени всички необходими факти и обстоятелства, дадени са указания на заявителя за представяне на необходимите документи и е дадена възможност активно да участва в административното производство. Доколкото административната преписка е била иззета с протокол за претърсване и изземване, правилно органът е поискал заверено копие от същата и се е произнесъл след получаването му. По тези причини, органът е спазил изискването за произнасяне след изясняване на фактите и обстоятелствата съгласно чл. 35 от АПК.

Следва да се отбележи, че произнасянето на органа с писмо, а не с решение не е съществено процесуално нарушение, доколкото в него подробно са описани фактите, приложимите правни норми и отказът да се промени и измени разрешителното. Следва да се посочи, че въпреки недобрият изказ и липсата на ясен диспозитив по отношение на искането за продължаване на разрешителното, е ясно разбираема волята на органа да откаже изменение и продължаване на разрешителното.

Отказът е постановен и в съответствие с приложимия закон. Съобразно чл. 78, ал.2 от Закона за водите, органът продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая отказът е мотивиран с първата хипотеза - молбата не е подадена в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ. Видно от представеното писмо от 01.08.2017 г., постъпило при административния орган на 02.08.2017 г. /л.23, л.91/, в същото се иска само промяна на разрешителното, като се моли разрешеното количество от 0,745 л/сек, съответно 23500 куб.метра годишно да бъде променено както следва: цялото количество за други нужди - отдих да бъде променено на 0,600 л/сек, което е 18930 куб. метра на година и остатъка от 0,145 л/сек или 4570 куб. метра годишно за питейни нужди. В това заявление няма каквото и да е искане за продължаване на срока на разрешителното.

Такова искане се прави едва със заявлението по образец 32, приобщено на л.л.92-94 от делото, което е с поставена от дружеството дата 21.05.2018 г., и е постъпило в органа на 28.05.2018 г. Видно от приложените по делото разрешително и решение за изменението му, разрешително № 11610011/19.05.2012 г. е със срок до 16.06.2018 г., поради което постъпилото искане за продължаването му от 28.05.2018 г. е извън тримесечния срок, установен със закона. Дори да е от 21.05.2018 г., също е извън тримесечния срок. С оглед на този факт, отказът да се продължи срокът на разрешителното е законосъобразен.

След като разрешителното е изтекло на 16.06.2018 г., същото не може да бъде изменяно след тази дата, както правилно отбелязва органът, доколкото да се изменя може само разрешително, което не е изтекло, или е в процес на продължаване.

По отношение на останалите твърдения на страните, съдът счита:

Спирането на производството, съгласно чл. 54 от АПК не е било оспорено по предвидения в закона ред, като съдът отбелязва, че възможността за оспорване е била надлежно посочена на дружеството. В настоящето производство, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт за спиране на административното производство. Освен това дори спирането да е било незаконосъобразно, а възобновяването - забавено /както се твърди/, това не се отразява на възможностите за продължаване на разрешителното, доколкото искане за продължаване е подадено едва на 28.05.2018 г. - по-малко от месец преди изтичане на срока му. С искането за изменение от 01.08.2017 г. се иска само част от разрешеното количество вода вместо за други цели да бъде за питейни нужди. При постъпване на искането за изменение с отстранени нередовности на 28.05.2018 г. в ответника, още преди изтичане на 20 дневния срок за разглеждането му по чл.61, ал.2 от ЗВ е изтекъл срокът на разрешителното, поради което правилно същото не е изменено.

Срокът по чл. 78, ал. 1 от ЗВ би бил спазен само ако беше подадено заявление за продължаване на разрешителното преди 16.03.2018 г. Ако това беше направено със заявлението от 01.08.2017 г., въпреки спирането на производството по това заявление, срокът щеше да бъде спазен. Подаването на заявление извън тримесечния срок, макар и да са спазени всички останали изисквания на закона, е достатъчна предпоставка за отказ.

Липсва твърденият от процесуалния представител на ответника мълчалив отказ по заявлението. Такъв може да се формира, само ако е изпълнена цялата процедура, в случая - след получаване на писмото на 28.05.2018 г., с което се отстраняват нередовностите, в 20-дневен срок след изтичане на срока по чл.61, ал.2 органът да изпрати съобщение за публикуване по реда на чл.62а от ЗВ, и в едномесечен срок от публикуването на съобщението да издаде решение - чл.76, ал.1, т.1 от ЗВ. Доколкото в случая липсва публикуване на съобщение, не е започнал да тече едномесечния срок за произнасяне след публикуването, и по тази причина мълчалив отказ не е налице. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗВ такова съобщение е необходимо. Органът има право да постанови отказ и без съобщение /както е направил в случая/, но мълчалив отказ не може да се формира без направено съобщение, доколкото такъв е възможен едва сред приключване на всички процедури пред органа. Мълчалив отказ ще е налице, ако липсва произнасяне в един месец от съобщението. Настоящият случай не е такъв. Преди публикуването на съобщение е възможен само изричен отказ.

Следва да се посочи, че заявлението от 28.05.2018 г. на дружеството е подадено въз основа на писмото на органа от 15.05.2018 г., с което се иска отстраняване на нередовности, както изрично се сочи в писмото отговор на дружеството /л.88/. По тази причина твърденията за обратното са неосноветелни.

С оглед на изложеното, правилно е отказано изменение и продължаване на разрешителното за водовземане, като отказът е постановен от компетентен орган и е мотивиран, издаден е при несъществено нарушение на административно производствените правила, съобразен е с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, искането за присъждане на направените в производството по делото разноски от страна на жалбоподателя е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М и М Агенция“ ЕООД с ЕИК 110507070, представлявано от И.М. – управител, чрез адвокат Д.Ц. от САК, срещу отказ за изменение и продължаване на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г., обективиран в писмо изх. № ПВ1-М-00006-(3) от 10.08.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, гр. Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М и М Агенция“ ЕООД с ЕИК 110507070, представлявано от И.М. – управител, чрез адвокат Д.Ц. от САК за присъждане на разноски по административно дело № 815 по описа на Административен съд – Плевен за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/