Р Е Ш Е Н И Е

№ 497 / 23.07.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети юли 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 814 / 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Л.О.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди (влошаване на здравословното състояние с отслабване на имунната система, депресия, стрес, безсъние, страхова невроза, болки в главата и черния дроб) за периода от 17.01.2017г. (датата на задържането му в РБългария) до 26.09.2017г. (датата на подаване на исковата молба) и произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Белене да организира явяването му на преглед в СБАЛИПБ „Проф. Д-р Ив. Киров“ – София на определената от лекарите дата - 18.07.2017г. за получаване на нужните му антиретровирусни лекарства, в резултат на което терапията му по лечението на заболяването - ХИВ е била прекъсната за втори пореден път.

Ищецът, чрез служебния си адв. Д. *** подържа исковата молба като счита за изцяло доказани твърденията в нея. Ищецът е страдал от заболяване – ХИВ, което изисква постоянна терапия, която не трябва да бъде прекъсвана. Ответникът е бил наясно с това обстоятелство, тъй като според заключението на експертизата именно ответникът – ГДИН по служебен път още март месец е подал документите на ищеца за регистрирането му в специализираната болница, нуждаещо се от постоянна терапия и прегледи. Писмените доказателства и съдебно медицинската експертиза установяват, че терапията на ищеца е била прекъсвана, не е бил осигурен редовен прием на медикаменти от м. януари до м. юни 2017г. Става въпрос за лице, лишено от свобода, което не може само да организира посещенията си в болница и контролните прегледи, а това зависи от служителите на органите по изпълнение на наказанията. Лицето е предоставило необходимите документи още при задържането му относно заболяването и проведеното лечение в Белгия. Ответникът първоначално е предприел действия, макар и със закъснение по регистриране по надлежния ред на това заболяване. Впоследствие обаче първият контролен преглед е следвало да бъде на 18.07.2017г., но той не е проведен, тъй като не е организирано придвижването на лицето до болничното заведение. Според заключението на в.л. това е повлияло негативно върху неговото здравословно състояние, видно от проведените изследвания, отчитащи параметрите на заболяването. Впоследствие не е бил осигурен и за извършване на последващ контролен преглед. Прекъсването на терапията според в.л. води до нарушаване на имунитета на лицето, в резултат на което се появяват безсъние, притеснение. От показанията на свидетелите и особено на св. П. се доказва, че лицето е отслабнало, появило се е безпокойство у него и всичко това са последващи вторични симптоми в резултат на прекъсването на терапията. Прекъсването е по вина на служителите на ответника, които не са осигурили ритмичното явяване на ищеца за извършване на контролни прегледи, респективно изписване на лекарства. Такова е осигурено, едва след като лицето е било принудено да пише жалба до Зам. Министъра на Здравеопазването. По този начин счита за безспорно доказани негативните последици и причинната връзка между тези последици и поведението, в случая бездействието на ответника и моли исковата претенция да се уважи като основателна и доказана. Относно размера на обезщетението моли същият да бъде определен по справедливост от съда.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. У. изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Счита, че в ИМ не се сочат оплаквания за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, не се сочат оплаквания за липса на медицинско обслужване. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за датата, на която за пръв път е уведомил медицинските специалисти на затвора, че следва да бъде представен на преглед на 18.07.2017г., а се явил на посочената дата, когато е уведомил лекуващия лекар д-р Г. за това. Тези данни не са били служебно известни на медицинските лица към затвора, информацията е конфиденциална, затова отговорност на ищеца е да ги информира като представи медицинската документация. Още на същия ден е извършен преглед, издаден амбулаторен лист и информиран началника на затвора, след което е издадена заповед на Гл. Директор на ГДИН от 25.07.2017г. и разпореден превода в Затвора София. На последващата определена дата – 20.09.2017г. отново е преведен за преглед за продължаване на терапията. Неоснователна е претенцията за начало на исковия период да се счита 17.01.2017г. – датата на предаването на ищеца на българските власти, тъй като на тази дата ответникът не е в забава, защото ищеца е постъпил в Затвора – Белене на 04.04.2017г. Инициативата за превеждането на ищеца в Затвора София по медицински показания следва да изхожда по преценка на съответното медицинско лице, което изготвя предложение до началника на затвора, а Гл. Директор на ГДИН изготвя заповед за конвоирането. Медицинските лица не са подчинени на началника на затвора и последният няма право на преценка, затова и не носи отговорност за техните действия. Съответната диагностична, лечебна и профилактична дейност е предмет на уредба в Закона за лечебните заведения и съответните медицински стандарти и не може да се приеме, че упражняването на медицинска практика представлява административна дейност, за която ответникът да носи отговорност по ЗОДОВ. Счита, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГДИН. Не се доказва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Счита, че законодателството е предвидило друг ред за защита правата на пациента в случая и защитата по чл. 284 от ЗИНЗС е неприложима.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за основателност и доказаност на иска по основание. Но е завишена по размер и предлага да се присъди справедливо обезщетение. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като е налице проявено бездействие, влошено здравословно състояние на ищеца и причинна връзка между тези два елемента. Съгласно чл. 3 от ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода следва да се осигури адекватно медицинско обслужване. Прекъсването на терапията на няколко пъти се е отразило крайно негативно на ищеца, което е довело до влошаване на неговото здравословно състояние, предвид тежката диагноза. Освен това ответник е ГДИН, а не Началника на Затвора – Белене и затова исковата претенция е основателна за периода от задържането на ищеца от българските власти, т.е. от 17.01.2017г., а не от момента на превеждането в Затвора – Белене.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, според уточненията, произтича от незаконосъобразни бездействия на администрацията ответника за периода от 17.01.2017г. (датата на задържането на ищеца в Р България) до 26.09.2017г. (датата на подаване на исковата молба), изразяващо се в неосигуряване от администрацията на Затвора – Белене на явяването на ищеца на преглед в СБАЛИПБ „Проф. Д-р Ив.Киров“- София на определената от лекарите дата – 18.07.2017г., поради което терапията по лечението на заболяването му – ХИВ е била прекъсната за втори пореден път. В резултат на това бездействие е настъпило влошаване на здравословното състояние с отслабване на имунната система, депресия, стрес, безсъние, страхова невроза, болки в главата и черния дроб. Или претенцията за вреди, произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за посочения период е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът Л.О.А. според приложените по делото справки от Затвора – Белене и медицински справки, мед. епикризи и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е постъпил в Затвора Белгия през 2014г., където след направени лабораторни изследвания е установено заболяването му - ретровирусна инфекция. Лекуван е в затворническа болница в гр. Брюж до м. януари 2017г. с препарата Stribild. В България е задържан на 17.01.2017г., като е имал лекарства до 24.01.2017г. Пребивавал е и в Следствен арест „Силистра“. Установен е и Хепатит „С“.

Регистриран е като пациент, с Протокол № 2755/10.03.2017г., издаден от националната лаборатория по HIV при НЦЗПБ, с което е придобил право да бъде лекуван в България. На 30.03.2017г. е доведен от органите и е регистриран като пациент на отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ ЕАД – София, където е прегледан и са извършени необходимите изследвания, включително имунологични изследвания – CD4+ 512/mm3. Не е регистриран спад в имунните показатели. Медикамента Stribild, с който е бил лекуван не е регистриран за употреба в България, но може успешно да бъде заменен след като са излезли резултатите от първоначалните изследвания.

В Затвора –Белене е постъпил на 04.04.2017г. На 07.04.2017г. е прегледан в МЦ на Затвора – Белене от д-р Г., за което е издаден абм. лист № 914. В снетата анамнеза е отбелязано, че в Затвора Белгия е диагностицирана ХИВ инфекция, както и че България е бил в Инфекциозна клиника преди 15дни, има назначено лечение, но не представя медицинска документация.

С Докладна записка Рег. № 2207/27.04.2017г. ИСДВР А.Томов е уведомил началника на Затвора – Белене, че на 20.04.2017г. в 3-та група е разпределен ищеца Л.О.А. като на разпределителната комисия било споменато, че същия страда от хероинова зависимост и е ХИВ-серопозитивен. Л.св. споделил, че му е провеждано лечение в СБАЛЛС към Затвора – София, което трябва да бъде продължено в условията на Затвора – Белене, но лекарствата са останали в София и все още не са изпратени в МЦ на затвора. Предвид спецификата на случая и неговата медицинска поверителност, не разполага с официална информация за заболяването на л.св. Същият се оплакал, че от МЦ му е даден телефонен номер на лечебното заведение, но не може да се свърже с персонала и изразява опасения, че прекъсването на лечението може да се отрази зле на здравословното му състояние. В тази връзка е предложено да се потърси по служебен път въпросната медицинска информация, както и да бъдат потърсени насоки за евентуално продължаване на терапията в условията на затвора – Белене с оглед избягването на усложнения и влошаване здравето на л.св. По този повод е изготвена Докладна записка Рег. № 2361/10.05.2017г. от Нач. Сектор СДВР до Началника на Затвора – Белене, от която става ясно, че е проведен телефонен разговор със служителка на СБАЛЛС – София и било разяснено, че трябва да се изпрати книжката на л.св., която му е издадена от инфекциозна болница. А в случай, че не притежава такава, следва л.св. да подаде молба за настаняване в СБАЛЛС – София, откъдето да бъде задвижена процедурата за снабдяване с необходимите медикаменти, които се получават по определен ред. Установено е, че л.св. не притежава книжка и поради това на същата дата е подал молба за настаняване в СБАЛЛС – София (приложена), която е придвижена до МЦ. Изготвена е медицинска справка № 2366/10.05.2017г., в която се посочва, че се касае за лице, постъпило в Затвора Белене на 04.04.2017г. с диагноза: ХИВ, но не разполага с медицинска документация като се предлага да бъде преведен в СБАЛЛС – София. Началникът на Затвора – Белене изготвил предложение Рег. № ЗД 129/11.05.2017г. до ГДИН – София, сектор Медицински. Със Заповед № Л-2421/16.05.2017г. на ГДИН е наредено л.св. да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС при затвора София на осн. чл. 62 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

Диспансеризиран е и лекуван в СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ – София на 20.06.2017г., когато му е изписана новоназначената антиретровирусна терапия за 30 дни, което е отбелязано в издадената книжка (л.84), отразено е в медицинската документация (ЛАК, рецептурна книжка и втория екземпляр от рецептата). Определена е дата за следващ контролен преглед на 18.07.2017г., на която дата пациента не е бил доведен. Прегледите се насрочват през месец, когато трябва да се получават медикаментите .

На 18.07.2017г. л.св. се явил в МЦ – Затвора Белене, за което е изготвен амб. лист № 1864/18.07.2017г. В анамнезата е отбелязано, че е диспансеризиран и лекуван в СБАЛИПБ „Проф. Д-р Ив. Киров“ – София от 20.06.2017г., когато му е изписана антиретровирусна терапия за 30 дни и следва да се яви на контролен преглед за лабораторни изследвания и изписване на лекарства на 18.07.2017г. Предложено е да бъде преведен в СБАЛЛС – София, за да бъде изведен до СБАЛИПБ София за необходимите изследвания и лечение. На същата дата лекуващият лекар д-р Г. изготвил медицинско становище с Рег. № 3887/18.07.2017г. до началника на затвора с предложение за превода. По предложение Рег. № ЗД 129/20.07.2017г. от Началника на затвора със Заповед № Л-3575/25.07.2017г. на ГДИН на осн. чл. 62 ал.1 т.2 от ЗИНЗС е наредено превеждането на л.св. в СБАЛЛС при Затвора София за лечение. На 26.07.2017г. л.св. подал жалба до Министерство на здравеопазването, откъдето на 11.08.2017г. е изпратен отговор до д-р Г. за решаване на случая в спешен порядък, като е обърнато внимание, че медикаментите следва да се приемат редовно и пропускането дори на един или два приема води до развитие на резистентност към една или друга група антиретровирусни лекарствени продукти, при което трябва да се премине към по-висока лекарствена линия.

Видно от издадената епикриза от СБАЛЛС – София (л.88) л.св. е консултиран на 22.08.2017г. в Инфекциозна болница гр. София, дадена е антиретровирусна терапия с нова дата за консултация на 20.09.2017г., което се потвърждава и от рецептурната книжка и експертизата, където са отразени извършените изследвания. При проведения първи контролен преглед през м. август лицето не дава оплаквания, не са регистрирани отклонения в соматичния статус, получени са медикаменти, от кръвните и биохимични изследвания няма отклонения. Имунологичните изследвания показват спад в показателите на CD 4+ 388/mm3 при норма над 410 /mm3) и VL 26739 ( log 10 4,43) т.е. данни за неприемане или нередовно приемане на терапията.

Въпреки, че на 04.09.2017г. е изготвено медицинско становище, предложение и е издадена Заповед № Л-4251/12.09.2017г. на ГДИН за превод на лицето за лечение в СБАЛЛС при Затвора – София ищецът не е доведен за втори контролен преглед на 18.09.2017г. На 25.09.2017г. медикаментите са получени от представител на институция на лишените от свобода, но лицето не е доведено.

Трети контролен преглед на 30.10.2017г. – лицето не е доведено, медикаментите са получени от представител на институцията на лишените от свобода, тогава е било редно да се направят изследвания.

При четвъртия контролен преглед на 27.11.2017г. лицето се явява, не дава оплаквания, направени са изследвания. Кръвна картина и биохимични изследвания – нормални. Имунологични изследвания - CD 4+ 478 /mm3 – в норма, VL < 40 – неоткриваем, което е свидетелство за редовен прием на медикаменти за периода 22.08.2017г. до 27.11.2017г. Пети контролен преглед на 20.12.2017г. – лицето не е доведено, медикаментите са получени от представител на институцията. Шести контролен преглед на 21.02.2018г., тогава по желание на пациента е прехвърлен във Варна с преводно досие.

Заключението на медицинската експертиза е, че за периода 17.01.2017г. до 20.06.2017г. на ищеца е била изписана поддържаща терапия с медикамент, който не е наличен в България, но може успешно да бъде заменен. В този период не е осигурен напълно редовен прием на медикаменти, тъй като не е бил доведен за преглед и изследвания за назначаване на заместващата терапия от органите по изпълнение на наказанията. Той не е приемал терапия от края на м. януари ( докогато е имал изписани лекарства) до 20.юни 2017г., впоследствие е приемана 1 месец, след което отново не е приемана 1 месец, след което продължава редовен прием, след подадена жалба от лицето до МЗ. Въпреки, че не са регистрирани съществени отклонения от соматичния статус, е забелязан спад на имунологичните показатели, а също и покачване на вирусния товар. Това е свързано с риск от развитие на опортюнистични инфекции, както и евентуална промяна в качеството на живот на пациента, изразяващо се в общоконституционални симптоми – отпадналост, уморяемост, безапетитие и др. Редно е било лицето да бъде доведено за изследвания на 30.10.2017г., тъй като е налице откриваем вирусен товар, т.е. няма пълно подтискане на вирусната репликация. Такова изследване е проведено на 27.11.2017г., когато е регистрирано подобрение на имунологичните показатели и неоткриваем вирусен товар, което показва, че за периода от м. август до тази дата е налице редовен прием на медикаменти.

Според в.л. започнатата антиретровирусна терапия не следва да се спира поради риск от бърз спад на имунологичните показатели, както и развитие на резистентност към терапевтичните продукти. При ищеца за периода от края на януари – до 20. юни е налице прекъсване на терапията и нередовно приемане до м. септември вкл., което е регистрирано със спад на имунологичните показатели при проведените изследвания, но впоследствие терапията е приемана редовно и показателите са се нормализирали.

Следователно при ищеца е налице медицинско регистриране на влошаване на здравословното състояние с отслабване на имунната система и проява на съобщените от в.л. общи симптоми, които посочва ищеца като депресия, стрес, безсъние, чувство на страх, болки в главата и черния дроб, които като цяло влошават качеството на живот на пациента. За тази симптоматика свидетелстват показанията на разпитаните свидетели, които са пребивавали с ищеца в едно спално помещение - № 217 през исковия период от м. май до м. септември, видно от приложените за тези лица справки от затвора (л.123). Св. Ю. посочва, че ищецът се оплаквал от болки в черния дроб, тревожел се, че не го изпращат навреме на лечение на определената дата през м. юли, бил изпратен чак през м. август, а лекарствата следвало да се приемат всеки месец. Свидетелят П. потвърждава, че ищецът се е оплаквал от болки в черния дроб, получавал бодежи отдясно с присвиване. Трябвало е в средата на юли да бъде изпратен на лечение, а е пратен чак след един месец. Оплаквал се от постоянно главоболие, бил подтиснат, видимо отслабнал. Притеснявал се, че не му дават лекарства, за да се лекува и се страхувал, че няма да се събуди, не спял спокойно нощем, често се будел.

Исковата молба е заведена на 29.09.2017г.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

В случая е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС по отношение на ищеца, изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се чрез бездействие - неосигуряване от администрацията на ответника – ГДИН на лишения от свобода на необходимото медицинско обслужване, което изисква неговото заболяване. Ищецът е задържан в България на 17.01.2017г. и е имал изписана терапия до края на м. януари 2017г., но е регистриран като пациент в България на 10.03.2017г., на 30.03.2017г. е доведен от органите по изпълнение на наказанията в СБАЛИПБ – София, за извършване на първоначалните изследвания, за да бъде назначена заместваща терапия, тъй като медикамента с който е лекуван дотогава не е регистриран в България, но впоследствие не е било организирано довеждането му за изследвания и назначаване на терапия до 20.06.2017г. Следователно заболяването е било известно на органите по задържането му, след като са предприели мерки по регистрацията му и е доведен на преглед, макар и със закъснение. Известно е било и на затворническата администрация на Затвора – Белене, защото още при пристигането си при снемане на анамнезата ищецът е уведомил за това и то е вписано при първоначалния преглед на 07.04.2017г. Липсата на представена от лицето медицинска документация не е причина да не бъде организиран превода му за провеждане на нужното лечение след необходимите консултации, но то е било забавено, защото е заведен едва на 20.06.2018г. за преглед. Впоследствие за втори пореден път на 18.07.2017г., когато е следвало да се яви на контролен преглед също не е бил заведен, а това е станало по инициатива на ищеца, след като е уведомил медицинските лица в Затвора – Белене и след негова жалба до МЗ е бил преведен едва на 22.08.2017г. (месец по-късно). Не е доведен и на следващите контролни прегледи на 25.септември 2017г. и на 30.октомври 2017г., когато медикаментите са били получени от представител на институция на лишени от свобода, но е било редно да се яви и ищеца, за да се направят необходимите изследвания след смяната на медикамента. Доведен е на 27.11.2017г., когато са направени изследвания и е регистриран редовен прием на медикамента след 22.08.2017г.

Налице е бездействие на администрацията на ответника, вследствие на което за исковия период е била прекъсвана терапията на ищеца и той не е приемал въобще необходимите медикаменти от края на януари до края на юни 2017г. Терапията е прекъсната още един месец и е приемана редовно след 22.08.2017г. В резултат на това се е влошило здравословното състояние на ищеца, тъй като е регистриран спад в имунулогичния му статус, което намерило проявление в появата на общи симптоми като депресия, стрес, безсъние, страхова невроза, болки в главата и черния дроб, потвърдено и от свидетелските показания. Впоследствие имунологичните показатели са се нормализирали, което показва, че това неблагоприятното въздействие върху здравето на ищеца е било преодоляно в следващия период.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно бездействие на администрацията на ответника, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Като взе предвид сериозността на заболяването и че необходимата терапия не е била въобще приемана за период от 5 месеца, след което отново е била забавена за един месец, съдът счита, че за исковия период не е било осигурено редовно необходимото медицинско лечение на ищеца, което се е отразило върху неговото здравословно състояние, но това въздействие не е с траен характер, затова следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.

Претендираният размер на обезщетение от 40 000 лв. е прекомерен, поради което искът за разликата до тази сума следва да се отхвърли като неоснователен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Л.О.А. ***, обезщетение в размер на 4 000 лв. на осн. чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за неимуществени вреди (влошаване на здравословното състояние с отслабване на имунната система, депресия, стрес, безсъние, страхова невроза, болки в главата и черния дроб) за периода от 17.01.2017г. (датата на задържането му в РБългария) до 26.09.2017г. (датата на подаване на исковата молба) и произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Белене да организира явяването му на преглед в СБАЛИПБ „Проф. Д-р Ив. Киров“ – София на определената от лекарите дата - 18.07.2017г. за получаване на нужните му антиретровирусни лекарства, в резултат на което терапията му по лечението на заболяването - ХИВ е била прекъсната за втори пореден път, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4000лв. до 40 000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :