ОПРЕДЕЛЕНИЕ

516

гр.Плевен, 20 Април 2018 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №812/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба и допълнително уточнение към нея от П.В. ***, чрез адв.Д. от САК, с която се иска обявяване на нищожност на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г. издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен.

С Решение №152/14.03.2018г. по адм.дело №812/2017г. е обявена нищожността на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г., издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция гр.София по компетентност за произнасяне.  С решението е осъдена Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-Плевен  да заплати в полза на П.Ц.В. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 2588.92лева (две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).

С молба вх.№1347/26.03.2018г. от юрисконсулт П. –процесуален представител на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като така присъдените се считат за прекомерни. Посочено е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдебният състав сам е извършил преценка, съгласно законовата възможност за делегиране, за която по никакъв начин не е допринесло активното процесуално поведение на адвоката на оспорващата. На следващо място е посочено, че спорът не е разглеждан по същество. Счита се, че претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение е прекомерно и надхвърля определения минимум по наредбата. Не се споделя доводът на съда, че възнаграждението е доказано платено, тъй като не е налице заверено от банка извлечение от сметка или платежно нареждане, по арг. от чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По делото е депозиран отговор вх.№1682/19.04.2018г. от адв.Д., пълномощник на оспорващата, в който са изложени подробни доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е подадено в срока за обжалване на решението, съобразно чл.248 ал.1 от ГПК, и от надлежна страна, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съществено за упражняване на правото на предявяване на разноски е дали обжалваният административен акт е бил отменен, респ. обявен за нищожен, какъвто е настоящия случай,  дали страната е била представлявана от адвокат и направените в тази връзка, реално установени разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.592) договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2100лева, което е платено в брой. Следва да се посочи, че макар подчинено на принципа – свобода на договаряне, размерът на възнаграждението заплатен на даден адвокат може да се окаже необоснована тежест за ответната страна, поради което законодателят е въвел възможност за намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение при прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Упражняването на тази преценка е само в хипотезите, в които възнаграждението надхвърля минималния размер в чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед конкретния интерес на спора.

В конкретния случай, присъденото адвокатско възнаграждение е в долната граница на законоустановения минимум по Наредбата и с оглед фактическата и правна сложност на спора, вкл. големия брой доказателствен материал, който е събран, се налага извода, че договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Следва да се посочи още, че съгласно Тълкувателно решение №6 от 2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна помощ е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, то това отразяване има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно такъв е настоящия случай. Ето защо, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, което не е прекомерно съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е изчислено с оглед уточнения материален интерес по делото, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ искането, направено в молба вх.№1347/26.03.2018г. от юрисконсулт П. –процесуален представител на Вр И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, за изменение на Решение №152/14.03.2018г. по адм.дело №812/2017г.  по описа на Административен съд Плевен, в частта за разноските.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

            Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: