ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
гр.Плевен, 20 Април
2018 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №812/2017 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнително уточнение към нея от П.В. ***, чрез адв.Д. от САК, с която се иска
обявяване на нищожност на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от
31.01.2014г. издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен.
С Решение №152/14.03.2018г. по адм.дело №812/2017г. е
обявена нищожността на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г.,
издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен и преписката е изпратена на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция гр.София по компетентност
за произнасяне. С решението е осъдена
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-Плевен да заплати в полза на П.Ц.В. ***, ЕГН:**********,
направените по делото разноски в размер на 2588.92лева (две хиляди петстотин
осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).
С молба вх.№1347/26.03.2018г. от юрисконсулт П.
–процесуален представител на ответника, е направено искане за изменение на
решението в частта за разноските, тъй като така присъдените се считат за
прекомерни. Посочено е, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като съдебният състав сам е извършил преценка, съгласно законовата
възможност за делегиране, за която по никакъв начин не е допринесло активното процесуално
поведение на адвоката на оспорващата. На следващо място е посочено, че спорът
не е разглеждан по същество. Счита се, че претендираното и присъдено адвокатско
възнаграждение е прекомерно и надхвърля определения минимум по наредбата. Не се
споделя доводът на съда, че възнаграждението е доказано платено, тъй като не е
налице заверено от банка извлечение от сметка или платежно нареждане, по арг.
от чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
По делото е депозиран отговор вх.№1682/19.04.2018г. от
адв.Д., пълномощник на оспорващата, в който са изложени подробни доводи за
неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е подадено в срока за обжалване на решението,
съобразно чл.248 ал.1 от ГПК, и от надлежна страна, поради което е допустимо, а
разгледано по същество е неоснователно.
Съществено за упражняване на правото на предявяване на
разноски е дали обжалваният административен акт е бил отменен, респ. обявен за
нищожен, какъвто е настоящия случай, дали
страната е била представлявана от адвокат и направените в тази връзка, реално
установени разноски. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л.592) договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
2100лева, което е платено в брой. Следва да се посочи, че макар подчинено на
принципа – свобода на договаряне, размерът на възнаграждението заплатен на
даден адвокат може да се окаже необоснована тежест за ответната страна, поради
което законодателят е въвел възможност за намаляване на размера на платеното
адвокатско възнаграждение при прекомерност съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото. Упражняването на тази преценка е само в
хипотезите, в които възнаграждението надхвърля минималния размер в чл.8 ал.1
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
конкретния интерес на спора.
В конкретния случай, присъденото адвокатско
възнаграждение е в долната граница на законоустановения минимум по Наредбата и с
оглед фактическата и правна сложност на спора, вкл. големия брой доказателствен
материал, който е събран, се налага извода, че договореното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
Следва да се посочи още, че съгласно Тълкувателно
решение №6 от 2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за
правна помощ е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, то
това отразяване има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно такъв
е настоящия случай. Ето защо, при договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, което не е прекомерно съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е изчислено с оглед
уточнения материален интерес по делото, искането за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането,
направено в молба вх.№1347/26.03.2018г. от юрисконсулт П. –процесуален представител
на Вр И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, за изменение на Решение
№152/14.03.2018г. по адм.дело №812/2017г.
по описа на Административен съд Плевен, в частта за разноските.
Определението може да се оспорва с частна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: