Р Е Ш Е Н И Е

152

гр.Плевен, 14 Март 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдията адм.дело №812 по описа за 2017г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112. 

Производството по делото е образувано по жалба и допълнително уточнение към нея от П.В. ***, чрез адв.Д. от САК, с която се иска обявяване на нищожност на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г. издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен.

В жалбата и допълнението към нея (л.547-548) са наведени доводи, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожен административен акт. Счита се, че компетентен орган да издава актове, от рода на процесния, е изпълнителният директор на ДФЗ, като Законът за подпомагане на земеделските производители в приложимата му редакция не дава възможност за делегиране на правомощия. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение №4/2004г. по т.д.№4/2002г. на Общото събраните на съдиите от ВАС, като сочи, че не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, а за целта е необходимо в съответния закон или акт от по-висока степен изрично да е предвидена такава възможност. Т.е. счита се, че възможността за делегиране на правомощия не може да бъде изведена от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, която предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, както и не може да възникне въз основа на решение на Управителния съвет на Фонда. В тази връзка се сочи, че последните доводи се потвърждават и от последващото изменение в чл.20а от ЗПЗП (обн.ДВ бр.12/2015г., в сила от 17.02.2015г.), а именно допълването на нова ал.4, с която изрично е предвидена възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция по издаване на актове във връзка с подадени заявления за подпомагане. На следващо място се твърди, че при втория опит на жалбоподателката да подаде заявка за второ плащане на 21.12.2013г., служител в ОД на ДФЗ-Плевен е отказал да приеме същата и документите към нея с устни обяснения, че срокът е изтекъл, като не е спазен реда по чл.25 и сл. от Наредба №9 от 03.04.2008г. В тази връзка се сочи, че както компетентният административен орган, така и издателят на оспореното уведомително писмо, не разполагат с правомощия да отказват приемането и разглеждането по същество на подадена заявка, поради което е налице отделно основание за неговата нищожност. Счита се, че отказът за изплащане на сумата по т.2.4 от договора (второто плащане) противоречи на приложимите нормативни разпоредби, а искането за връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446.00лева е изцяло лишено от основание. В заключение се моли уведомителното писмо да бъде обявено за нищожно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От ответника - Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен е депозирано становище по жалбата (л.543-544), в което се описват фактите по издаване на уведомителното писмо. Счита се, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на процедурата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.Д., която поддържа депозираната жалба срещу уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията. Счита, че същото е издадено от некомпетентен орган. Моли да бъде обявена неговата нищожност. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. В указания срок не са представени писмени бележки.

За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице основания за обявяване нищожността на уведомителното писмо. Прави искане за присъждане на разноски и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В определен от съда срок представя писмени бележки, в които сочи, че уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт, с който се засягат правата и интересите на жалбоподателя, тъй като е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. Счита, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, като излага подробни съображения за това. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък и прави възражение за прекомерност.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С подадената жалба се иска прогласяване нищожността на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г., подписано от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, което съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК не е ограничено със срок.

Следва да се посочи, че от приложеното на л.17-18 от делото уведомително писмо се установява, че последното е връчено лично и на ръка на П.В. на 17.02.2014г., като същото не е обжалвано по административен и по съдебен ред. За последното обстоятелство не се и спори по делото.

Оспореното уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта. За пълнота следва да се отбележи, че по своето съдържание уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията има две части. Първата, с която административният орган е осъществил уведомяване, че отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. Втората, с която административният орган е осъществил уведомяване, че прекратява  Договор №15/112/00132 и че заявителят дължи връщане на полученото първо плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. в размер на 24446.00лева. Т.е. уведомителното писмо засяга негативно правата на оспорващата, поради което е налице правен интерес от търсената защита. За пълнота следва да се посочи, че в това уведомително писмо е възпроизведено съдържанието на Заповед №03-150-РД/15 от 31.01.2014г. на Вр.И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, поради което писмото по правната си същност е индивидуален административен акт. В този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, относно правния характер на актовете на РА по  чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. В този смисъл е и съдебната практика: Определение № 1024 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2015 г.; Определение № 2287 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2016 г. Решение № 9435 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2017 г.

Изложеното обосновава допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление инд.№15/112/00132 от 10.05.2008г. П.В. е кандидатствала за финансово подпомагане по мярка 112 от „Програма за развитие на селските райони в България 2007-2013г.“  в размер общо на 48895.75лева или сума по първо плащане в размер на 24447.87лева и сума по второ плащане в размер на 24447.88лева.

Между Държавен фонд „Земеделие“ и П.В. е сключен Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие  на селските райони. Съгласно т.1.1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892.00лева, като съобразно т.2.2. – т.2.4. помощта ще се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на 24446.00лева и второ плащане в размер на 24446.00лева.

По делото на л.165 е приложено Уведомително писмо за одобрение №00384/112 от 17.03.2009г., адресирано до П.В., с което последната е уведомена за извършено плащане по нейна банкова сметка ***.00лева. Като дата на плащане е посочено 14.03.2009г.

По делото е приложена и Заповед №03-150-РД/15 от 31.01.2014г. на Вр.И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, с което на П.В. е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г.; прекратен е договора и е посочено, че се дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24446.00лева. Тази заповед не е адресирана и не е връчвана на В., което се установява от данните по делото.

С оспореното в настоящето производство Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г., подписано от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, П.В. е уведомена, че ДФ „Земеделие“ отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г., с мотиви, че към дата 29.11.2013г. не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т.5.2. от Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. и чл.24 ал.3 от Наредба №9 от 03.04.2008г. на министъра на земеделието и храните, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно приложение №4 към Наредба №9 от 03.04.2008г. В уведомителното писмо е посочено още, че Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. се прекратява на основание т.4.7. предл.второ и т.6 б.“г“ вр. с чл.87 ал.2 от ЗЗД, както и на основание чл.33 ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. С уведомителното писмо В. е уведомена още, че на основание т.4.4 б.“а“ и т.4.8 б.“а“ от Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г., чл.8 ал.1 т.6 и чл.33 ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. и чл.55 ал.1 от ЗЗД дължи връщане на полученото първо плащане по Договора в размер на 24446.00лева.

Във връзка с твърдението в жалбата, че на 21.12.2013г. В. *** да подаде заявка за второ плащане, но служител е отказал да приеме документите с обяснения, че е изтекъл срокът за тяхното подаване, е допуснат до разпит в качеството на свидетел П.Л.Л.. Последният заявява, че няколко дни преди Коледа е придружил В. да си подаде документите за второ плащане, но служител е отказал да ги приеме и разгледа. 

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и се установява от процесното уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, че последното е подписано от П. Д.-Вр.И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен. Във връзка с наведените доводи в жалбата за липса на материална компетентност на издателя на акта, процесуалният представител на ответника се позовава на Заповед №03-РД/1869 от 19.12.2012г., с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощията си на директорите на областните дирекции на фонда, включително и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г. Тази заповед е приложена на л.24-25 от делото. Същата е издадена на основание чл.20а ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.11 ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на ДФЗ. С нея изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на директорите на Областните дирекции на ДФЗ да вземат решение и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансовата помощ по заявки за плащания, подадени по одобрени заявления за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г., при условията и реда посочен в приложимите наредби за реда и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки; както и да вземат решения за прекратяване или разваляне на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 при наличие на условията и предпоставките за това, посочени в договорите и в Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112.

Настоящият състав на съда намира, че Вр.И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен, към момента на издаване на оспореното уведомително писмо не е разполагал с компетентност да отказва изплащания на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключен с В. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112, както и да прекратява договора и да иска връщане на полученото първо плащане по него. Съгласно чл.20а ал.1 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, и  представлява същата. Предвид последното, следва да се приеме, че именно изпълнителният директор е компетентен за издава индивидуални административни актове, свързани с дейността на агенцията, включително и на актове по Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112.  В този смисъл са и нормите на чл.26 ал.1 т.3, чл.26б и чл.33 ал.1 от Наредбата. ЗПЗП, в приложимата му редакция, не предвижда възможност изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” да делегира на други лица тези свои права.

Относно твърдението на ответника, че издателят на акта е действал въз основа на заповед за оправомощаване, е необходимо да се посочи, че  Заповедта на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” №03-РД/1869 от 19.12.2012г., от която се сочи, че Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен черпи своите права има за правно основание чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП и чл. 11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие”(обн. ДВ бр.55/2012г.) Както беше отбелязано и по-горе законът, в приложимата му редакция, не предвижда възможност за делегиране на правата по ЗПЗП. Делегирането винаги е възможност предвидена в закона, обичайно продиктувана от фактическа невъзможност на органа за своевременно издаване на множество актове от неговата компетентност. Законът определя, в кои случай административният орган може да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Така подчиненият орган въз основа на специално овластяване има право да издаде акт от компетентността на по-горестоящия орган. В този смисъл е тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. на ОСС на Върховен административен съд /ВАС/. Всички държавни, местни и други органи, които издават административни актове, като съдебната и изпълнителната власт следва да съобразяват практиката си с тълкувателните решение на ВАС, които са задължителни по силата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт. По аргумент от §1, т.1 от ДР на АПК, компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентния административен орган какъвто в случая е изпълнителният директор на ДФЗ да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това делегиране трябва да е допуснато от закона. Иначе казано, при липса на възможност за делегиране на права в съответния закон, направеното, както се твърди, оправомощаване със заповедта не може да доведе до валидно действие на подчинения административен орган.

 Следва да се посочи още, че разпоредбата на чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ (в  приложимата редакция на бр.55/2012г.) предоставя възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Но след като в ЗПЗП не е предвидена такава възможност, т.е. в нормативен акт от същата или по-висока степен не е предвидена такава възможност, то посочената заповед не може да породи правни последици, т.е. не може да послужи за валидно правно основание за делегиране на правомощия. В подкрепа на този извод е и последващото изменение на чл.20а от ЗПЗП, а именно ал.4 (обн.ДВ бр.12/2015г., в сила от 17.02.2015г.), с която изрично е предвидена възможност за делегиране на правомощията на изпълнителният директор на Разплащателната агенция по издаване на актове във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Предвид изложеното и въз основа на представените като административна преписка доказателства, при отсъствие на законова възможност за делегиране на права, съдът приема, че към момента на издаване на процесното уведомително писмо Вр.И.Д.Директор на ОД на ДФЗ-Плевен не е притежавал материална компетентност да издава такива актове, а издаден при липса на компетентност акт е нищожен. С оглед посоченото се налага извод, че оспореното уведомително писмо следва да бъде обявено за нищожно, като издадено от некомпетентен орган, а жалбата на П.В. е основателна. При спазване на нормата на чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на В., като обстоятелството дали са налице предпоставките за отказ за изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №15/112/00132 от 29.12.2008г. ще подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност след издаване на надлежен акт.

При този изход на делото, искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на направените разноски се явява основателно, като на основание чл.143 ал.1 от АПК ОД на ДФЗ-Плевен следва да бъде осъдена да заплати в полза на П.Ц.В. направените по делото разноски в размер на 2588.92лева, представляващи 488.92лева внесена държавна такса и 2100лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие (л.592). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото става въпрос за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело с определен материален интерес, поради което, така изчислено адвокатството възнаграждение от 2100 лв., в случая не надхвърля предвидения в чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

Р Е Ш И:

           

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/96 от 31.01.2014г., издадено от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФЗ-Плевен.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция гр.София по компетентност за произнасяне.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”  да заплати в полза на П.Ц.В. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 2588.92лева (две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

         Преписи от решението да се изпратят на страните по делото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: