Р Е Ш Е Н И Е

№ 651

гр. Плевен, 30 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 807/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Б.Б.С. *** срещу Решение № 634 от 23.07.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1569/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000117/09.05.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на Б.Б.С. *** на осн. чл. 93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 32, §1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., затова че на 21.03.2018г. около 16,40ч. на път 1-3 км. 67+022, като водач на автобус Отокар с рег. № СВ***КТ извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия с лиценз № 0053 и пътен лист № 10 по маршрута от гр. София до гр. Русе с маршрутно разписание № 18105, като не е осигурил правилното използване на дигитална карта, видно от дигитална разпечатка от 21.03.2018г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, както и недостатъчност на събраните такива. Твърди, че мястото на извършване на нарушението посочено в административно-наказателната преписка и прието от районния съд като безспорно установено и непротиворечиво - път 1-3 км, 67+022 не може да бъде прието като реквизит, изискуем от разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Неправилно решаващия съд е приел, че няма изискване в закона да се посочва марката на тахографа като се позовава на Регламент (ЕО) № 561/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Навежда доводи, че приетото за безспорно установено от районния съд деяние, няма как да бъде осъществено, тъй като карта на водача се полза само при наличие на дигитален тахограф, а видно от административно наказателната преписка няма данни автобусът да е оборудван с дигитален тахограф. Счита, че не са събрани данни и доказателства в административната преписка в какво се изразява неправилното използване на дигитална карта. Посочва, че отговорността на водача относно правилното използване на дигитална карта е строго регламентирана в чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Областен отдел– гр. Плевен се изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди НП като законосъобразно районният съд е приел за безспорно доказано визираното нарушение от писмените и гласни доказателства по делото, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, за което жалбоподателят обосновано е наказан с предвиденото в закона наказание. Счел е, че мястото на нарушението е конкретно посочено, няма изискване в закона да се посочва марката на тахографа. Нарушението е описано по начина, по който е формулирано в чл. 93в ал.2 от Закона за автомобилните превози, поради което е приел, че жалбоподателят е извършил соченото нарушение – като водач не е осигурил правилното използване на дигиталната карта в нарушение на чл.32 §1 изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Решението е неправилно. Описанието на вида и номера на пътя и съответния километър, където е констатирано нарушението в достатъчна степен изпълнява изискванията на чл. 42 т.3 и чл. 57ал.1 т.5 от ЗАНН относно посочването на мястото на нарушението като задължителен реквизит на АУАН и НП, защото индивидуализира конкретния участък от пътя по маршрута на движение на автобуса София - Русе, а според показанията на свидетелите този участък попада при разклона за гр. Славяново. Непосочването на марката на тахографа в обстоятелствената част също не е съществен пропуск, защото от описанието е видно, че се касае за неправилно използване на дигиталната карта от водача, видно от дигиталната разпечатка от същата дата, приложена към акта т.е. несъмнено видът на тахографа е дигитален, а не аналогов.

Но същественото в случая е, че от описанието в обстоятелствената част не може да се разбере какво конкретно нарушение е извършил водача. Твърди се, че той не е осигурил правилното използване на дигиталната карта, видно от дигиталната разпечатка от 21.03.2018г. , която е приложена към акта. Но не се сочи, в какво се изразява това неправилно използване. Според свидетелските показания, водачът не е използвал дигитална карта, което било установено при изискване на разпечатка от дигиталния тахограф, приложена като доказателство и от която се виждало, че в момента на проверката водача е бил без нея и няма как да се види времето на управление, прекъсване – почивка. Водачът поставил картата при спиране на автобуса, което потвърдили и пътниците и затова всички данни и времето за управление били на нула, т.е. все едно няма тахограф.

От приложената разпечатка от тахографа се установяват отчетени данни за 21.03.2018г. – в 14:40ч. и в 14:42ч., а в акта е посочено, че нарушението е извършено около 16:40ч., откъдето може да се направят изводи, че около два часа по-рано картата е била активирана или че часовникът на тахографа не е бил сверен, като и двете предположения не кореспондират със свидетелските показания.

От описанието на деянието не може да се разбере в какво се изразява неправилното използване на дигиталната карта, недопустимо е тези факти и обстоятелства да се установяват впоследствие чрез свидетелските показания, те следва да бъдат ясно и точно посочени в обстоятелствената част на акта и НП, за да се даде възможност на наказаното лице да изложи възраженията си, а съдът да извърши проверка за законосъобразност на НП по същество. Т.е. така описаното деяние и дадената правна квалификация не дава достатъчно конкретна информация, за да се прецени какво правило за поведение не е спазил жалбоподателят. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 32 §1 изр.1 съдържа общо задължение за водачите да осигурят правилно функциониране и използване на дигиталните тахографи и картите на водача, тя има бланкетен характер. В следващите параграфи на чл. 32 и следващите чл. 33 – чл. 37 от същата глава VІ – „Използване на уредите“ от регламента са разписани и детайлизирани съответните правила при използването на тахографите и отговорността на транспортните предприятия и на водачите. В чл. 34 от същия регламент относно „използване на карти на водача и тахографски листове“ се съдържа изброяване на конкретните задължения на водачите. Но в случая не е посочено кое от тези задължения не е било изпълнено, а е визиран само общия текст на чл. 32 §1 изр.1 от регламента, което е недостатъчно.

По същество липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на нарушените законови разпоредби, което е особено съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на НП като незаконосъобразно.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 634 от 23.07.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1569/2018 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000117/09.05.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на Б.Б.С. *** на осн. чл. 93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 32, §1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.