Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 / 16 Януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети януари 2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 807/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на ЕТ „КИТ – Е. Т. – Д.Н.“***, представлявана от Д.К.Н., чрез адв. А. *** срещу Комисия за защита на потребителите - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 26/2017г. по описа на Районен съд – Никопол и по КАНД № 411/2017г. на Административен съд - Плевен, завършило с отмяна на Наказателно постановление № 2017-0041638/13.01.2017г. на Директора на КЗП – РД - Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски и по настоящото дело.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите - София, чрез юрисконсулт Д. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Излага доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено НП, а произтича от договор за правна помощ и съдействие.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна, тъй като е доказано, че ищецът е заплатил 600 лв. във връзка с правна защита по посоченото НАХД и съобразно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС са налице условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетението. Предлага да се уважи иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Комисия за защита на потребителите - София, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващият орган, издал отмененото НП, е част от структурата на КЗП.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

С Решение № 12/03.04.2017г. на Районен съд – Никопол, постановено по НАХД № 26/2017г., съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2017-0041638/13.01.2017г. на Директора на КЗП – РД - Русе , с което на осн. чл. 214 от Закона за туризма на ЕТ „КИТ – Е. Т. – Д.Н.“*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 132 ал.1 от Закона за туризма. Решението е оставено в сила с Решение № 321/19.07.2017г. на Административен съд – Плевен, постановено по КАНД № 411/2017г. по описа на съда.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Б. от АК – Плевен, въз основа на представено писмено пълномощно по делото срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационното производство е представляван от адв. А. *** съгласно пълномощно от 03.07.2017г., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. изцяло и в брой.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой въз основа на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 600 лв. за двете инстанции, по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от НП, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв. за всяка от инстанциите е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 2 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е 300 лв. за всяка инстанция.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите - София на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ЕТ „КИТ – Е. Т. – Д.Н.“*** обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 26/2017г. по описа на Районен съд – Никопол и по КАНД № 411/2017г. на Административен съд - Плевен, завършило с отмяната на Наказателно постановление № 2017-0041638/13.01.2017г. на Директора на КЗП – РД – Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2017г. – датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите - София да заплати на ЕТ „КИТ – Е. Т. – Д.Н.“*** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :