Р E Ш Е Н И Е
№ 597
гр.Плевен, 05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 805 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №677 от 03.08.2018 г., постановено по НАХД №
1440 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен е отменено Наказателно
постановление №325039-F369532/12.03.2018г.
на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на ЕТ„Зари-Л.З.“***,
представлявано от Л.З., за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2
вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/
лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на
НАП-Велико Търново, чрез юрисконсулт Г., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен. Считат се за неправилни изводите на съда за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че процесният случай не
е маловажен. Сочи се, че размера на сумата може да бъде релевантна при
индивидуализация на наложената санкция. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд.
В съдебно заседание касаторът ТД на НАП-Велико Търново
се представлява от юрисконсулт Ж., която поддържа касационната жалба и
моли същата да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява
представляващия ЕТ Л.З., който сочи, че не е накърнил интересите на държавата и
моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление на ЕТ „Зари-Л.З.“***
е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че при
извършена проверка на 13.01.2018г. в търговски обект-магазин „Зелен Био-Свят“,
находящ се в гр.Плевен, ул.“Васил Априлов“ №34, стопанисван от ЕТ, е
установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби
не се регистрира във фискалното устройство налично в обекта, модел „INCOTEX 180 FKL“, имащо
техническите характеристики за това, чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми в касата, като от ФУ е разчетена наличност в размер на
50.20лева, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните
средства е в размер на 242.60лева. Установената разлика между разчетената наличност
по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +192.40лева,
които не са отразени до началото на проверката чрез фискалното устройство, като
„служебно въведени“ в касата суми.
Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС.
За да отмени наказателното постановление съдът е
приел, че изложената в акта и НП фактическа обстановка се установява по
безспорен начин, като извършеното нарушение е доказано и осъществява всички
признаци на нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съдът
е посочил, обаче, че нарушение представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Счел е, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, а именно-инцидентност
на случая, незнанието от страна на продавач-консултанта, липса на настъпили
вредни последици, липсата на други извършени от търговеца нарушения. В
заключение е посочил, че тези обстоятелства разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и наказващият орган е
следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция счита решението на
районния съд за неправилно.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката
за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на
административно-наказателната отговорност.
Разпоредба
на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред
за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно
това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.
В случая не се установяват основателни извинителни причини
констатираната разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното и функциониращо
фискално устройство. Следва да се посочи, че дори при заплащане на стоки, взети
преди време и незаплатени, за търговеца е налице задължение сумата да се отрази
като служебно въведена сума във ФУ. Фактът на незнанието за това задължение неоправдава
търговеца, а фактът, че нарушението е извършено за първи път, е релевантен към
размера на имуществената санкция, която се налага, а в случая наказанието е в близък до минималния предвиден в закона
размер, следователно това е отчетено от наказващия орган. Липсата на други
нарушение на фискалната политика в обекта също е ирелевантен към визираното в
НП нарушение, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът би носил отделна административно-наказателна
отговорност, като в случая му е наложена санкция за неизпълнение на задължение
по чл. 33 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Не без значение са и обществените
отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията
свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток. Във връзка с горните
мотиви настоящата инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН
е неприложим в настоящото производство.
Поради
изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с АУАН
нарушение и неговия извършител, съдът намира, че касационната жалба е
основателна, а решението на районния съд е валидно и допустимо, но
несъответстващо на материалния закон. Като такова последното следва да бъде
отменено и настоящата касационна инстанция да се произнесе със съдебен акт по
същество, с който да потвърди като законосъобразно оспореното НП.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №677 от 03.08.2018 г., постановено по
НАХД № 1440 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №325039-F369532/12.03.2018г. на Директора на ТД на НАП-Велико
Търново, с което на ЕТ„Зари-Л.З.“***, представлявано от Л.З., за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на
основание чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.