Р E Ш Е Н И Е

№ 670

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 804 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 652 от 26.07.2018 г., постановено по нахд № 1582/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-0938-001793 от 11.05.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Б.С.М. ***, ж.к.***, с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, за това, че на 01.05.2015 г. около 17,00 часа на път първи клас № ПП-3, км.123+409 км. По посока гр.София, като водач на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№ СА***СК управлявал посоченото МПС като не е заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.С.М. чрез адвокат К.Л.А. от САК, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че жалбоподателят е спрян за проверка в пътен участък, за който не се изисква наличие на винетен стикер и който участък не е бил сигнализиран със знак Д 25, указващ, че за участъкът се изисква заплащане на винетна такса. Сочи, че нито в АУАН, нито в НП са отразени факти, свързани с броя оси и масата на конкретното МПС, които са относими към предмета на доказване по делото и имат съществено значение за определяне на основанието, въз основа на което се ангажира отговорност и съответстващото наказание. Посочва още, че в НП не са посочени конкретните норми от ЗП и от действащата Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища и части от тях, както и че не са посочени цифрово съответните разпоредби на тези нормативни актове. Намира, че надлежното индивидуализиране на нарушението предпоставя изчерпателното отразяване на всички факти, изясняващи признаците, субсумиращи се от съставите на цитираните разпоредби извън нормите на ЗДвП, което от своя страна е съществено нарушение на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Счита, че липсата на пълно описание на извършеното нарушение не позволява да се прецени дали законосъобразно административно наказващият орган е определил размера на административното наказание глоба. В заключение моли съда да отмени решението и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН №1793 от 01.05.2015г. е ангажирана отговорността на М. затова, че на 1.05.2015г. около 17:00 часа на път първи клас №ПП-3, км. 123+409км. по посока гр. София,   като водач на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № СА *** СК, управлявал посоченото МПС, като не е заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 година. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизвеведна в атакуваното наказателно постановление, като съдът приел, че изцяло се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя В. и свидетеля Н., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От същите установил, че на 1.05.2015 година при изпълнение на служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт актосъставителят и свидетелят Н. извършили проверка на управлявания от жалбоодателя лек автомобил, при която констатирали, че жалбоподателят управлява моторното превозно средство без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 година. Техните показания приел за категорични досежно факта, че нарушението е констатирано на първокласен път 1-3, около км. 123, който е част от републиканската пътна мрежа и по отношение на движещите се по него моторни превозни средства се дължи заплащане на винетна такса.  Описаната в НП фактическа обстановка съдът приел за установена и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства.

За да потвърди оспореното НП, съдът се позовал на  чл. 139, ал.5 от ЗДвП, съгласно който движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна чл. 10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в транс европейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл. 19, ал.1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. По арг. от чл. 3, ал.4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. С Решение № 945 от 01.12.2004 г., МС е утвърдил списъка на републиканските пътища (Приложение № 1) и е приел списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса (Приложение № 2). В случая съдът установил безспорно, че посоченият в акта и постановлението като място на извършеното нарушение – път първи клас №ПП-3, км. 123+409км.  е отразено в утвърдения списък на републиканските пътища, за ползването на които се събира винетна такса, т. е. за движението по него се дължи заплащането на винетна такса.

За неоснователен приел довода, че не е в достатъчна степен индивидуализирана категорията МПС в АУАН и НП. За да е съставомерно деянието по чл.  139, ал.5 от ЗДвП е необходимо ППС да е предназначено за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. Както в АУАН, така и в НП МПС на нарушителя е индивидуализирано като лек автомобил. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек автомобил е такъв автомобил, който е предназначен за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съдът направил извод, че е налице пълно припокриване между фактическите признаци, които се изискват, за да се квалифицира нарушението по 139, ал.5 ЗДвП и легалната дефиниция на лек автомобил, поради което с посочването на категорията на автомобила като лек такъв, МПС е индивидуализирано в достатъчна степен, за нуждите на проверката дали правилно е приложен материалния закон.  

На тези основания съдът направил извод, че М. е автор на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. При определяне вида и размера на наложеното административно наказание, наказващият орган е съобразил приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 300,00 лева, каквото е предвиденото по вид и размер наказание от законодателя. Съдът изложил мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на М. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Правилна е преценката на решаващия съд, че в достатъчна степен са индивидуализирани вида и категорията МПС в АУАН и НП. Последното е описано в двата санкционни акта като „лек автомобил“ с неговите индивидуализиращи данни. А съгласно §6, т.12 от ДР на ЗДвП лек автомобил е такъв автомобил, който е предназначен за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. А видно от НП, водачът е санкциониран и с относимата в този случай разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, която предвижда наказание именно при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. Противно на заявеното в касационната жалба, за съответния пътен участък, в който е спрян М., при управление на МПС се изисква винетен стикер и в тази насока решаващият състав е изложил изключително подробни, задълбочени и правилни съображения защо за процесния участък като част от републиканската пътна мрежа се изисква заплащането на такса, които изводи се споделят от касационната инстанция. Всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено са описани подробно и по начин, даващ възможност на адресата на санкционните актове да разбере какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си, в какъвто смисъл са и изводите на решаващия съд. Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 652 от 26.07.2018 г., постановено по нахд № 1582/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.