Р E Ш Е Н И Е

№ 698

гр.Плевен, 21 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шестиоктомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 802 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 622 от 19.07.2018 год., постановено по НАХД № 1217/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно постановление №17-0938-006227 /08.12.2017г. на НАЧАЛНИК на група към СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на И.Д.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;

- на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Недоволен от горното решение останал И.Д.К. ***, който в законния срок е депозирал касационна жалба против него. Същата е бланкетна, излагат се доводи, че мотивите на въззивния съд изцяло противоречат на материалния закон и константната съдебна практика, а допуснатите от административнонаказващия орган нарушения са съществени и опорочават цялото производство, но не се сочат нито конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, които касаторът смята, че са допуснати от въззивния съд, нито пък е налице конкретика относно твърдените нарушения, допуснати от административнонаказващия орган.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не излага допълнителни доводи във връзка с касационната жалба.

Ответникът не се представлява и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 6227/28.11.2017г. от С. Г. С. - мл.автоконтрольор при Сектор „ПП“ ОДМВР - Плевен в присъствието на свидетеля М. П. Н., както и на нарушителя И.К.. Същият е съставен по отношение на касатора в настоящето производство за това, че на 28.11.2017 година около 20:20 часа, в град Плевен, на кръстовището на ул. „Дойран“ и ул. „Александър Стамболийски“, при движение по ул. „Дойран“, като водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с регистрационен № ЕН *** КМ, извършил следните нарушения: навлиза и преминава на неразрешаващ сигнал /червен/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище – нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП; водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван– нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление, с което на И.К. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Въззивният съд се е произнесъл по оплакванията на жалбоподателя и е приел, че същите са неоснователни. Посочил е, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентни длъжностни лица, което обстоятелство не се оспорва с касационната жалба.

Правилно и законосъобразно РС- Плевен е отхвърлил направените пред него оплаквания за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав също не намира да са допуснати такива. Спазени са изискванията на ЗАНН при издаване на АУАН и неговото връчване, а направените твърдения пред РС за това, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да изложи възраженията си по него при съставянето му, а и в законоустановения 3- дневен срок, не кореспондират със събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите С. и Н..

Въззвният съд е разгледал и оплакванията на жалбоподателя, свързани с липсата на изрично отбелязване в съставения АУАН на обстоятелството дали вписаният свидетел е очевидец, такъв при установяване на нарушението или при съставяне на акта. Настоящият съд напълно е съгласен с доводите, че разпоредбата на чл.42 ЗАНН не предвижда нарочно отразяване на коментираното обстоятелство в АУАН. Освен това следва да се посочи, че вписания в АУАН свидетел е разпитан в съдебно заседание и при участието на жалбоподателя, при което са изяснени обстоятелствата, които е възприел, поради което не е налице нарушаване правата на касатора. Не е налице и законова забрана свидетелите по АУАН да бъдат длъжностни лица, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.40 ЗАНН, както е приел и РС. Изложени са и подробни доводи относно направеното с въззивната жалба възражение, че чл.6 ЗДвП има четири предложения, а в съставения АУАН и издаденото НП не е уточнено за кое от тези предложения се отнася твърдяното нарушение. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите от оспореното решение, че липсата на подобно уточнение не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба, поради което от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от закона.

С касационната жалба не се оспорва приетата за установена от РС- Плевен фактическа обстановка и не са направени оплаквания досежно вида и размера на наложените наказания. Тъй като касационната инстанция служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, следва само да се посочи, че правната квалификация на нарушенията, за които е съставено оспореното НП е законосъобразна, санкционните норми са приложени правилно и наложените глоби са в законоустановения размер. Горните обстоятелства са подробно обсъдени и от въззивния съд, а настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви по отношение на тях.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 622 от 19.07.2018 год., постановено по НАХД № 1217/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.