Р E Ш Е Н И Е
№ 600
гр.Плевен, 05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 801 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 666 от 31.07.2018 г., постановено по НАХД
№ 1077 по описа за 2018 г. Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 18-0938-000536/08.02.2018 г. на Началника на група към ОД на МВР-Плевен,
сектор ПП, с коeто на Н.В.Л. ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП
и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена
касационна жалба от ОД на МВР-Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният
акт е неправилен. Твърди се, че при съставяне на акта и издаване на НП са
спазени разпоредбите на ЗАНН. Сочи се, че съдът е кредитирал и дял вяра на
показанията на свидетеля на жалбоподателя, който е в роднински връзки с него и
показанията му не са безпристрастни. Счита
се, че не са взети предвид писмените доказателства по делото. В заключение се
моли решението да бъде отменено.
От ответника е депозиран писмен отговор по
касационната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Л. за това, че на 27.01.2018г. в
16.04часа в гр.Плевен на бул.“Христо Ботев до ресторант „Къщата“ с посока на
движение ул.“Сан Стефано“, като водач на личния л.а.“БМВ 330Д“ с рег.№ХХХХ
не спира на ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец С8 на униформен
служител на КАТ-ПП намиращ се до спрян патрулен униформен автомобил, като след
около 20мин. водачът е установен на домашен адрес, след като е повикан от
бащата В. Л.. Лицето не носи контролен талон към СУМПС. Нарушенията са
квалифицирани по чл.103 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са спазени
всички реквизити по ЗАНН. Съдът, обаче, е посочил, след подробен анализ на свидетелските показания по
делото не се установява по безспорен начин, че водачът на въпросното МПС е
възприел подаденият сигнал за спиране, както изисква нормата на чл.103 от ЗДвП,
а и не е установено, че именно Л. е бил водачът на автомобила. Счел е, че
презумтивната доказателствена сила на съставеният АУАН е оборена, като не се
установява по несъмнен начин авторството на деянието. В тази връзка е посочил,
че в разрез с разпоредбите на закона Л. е бил привлечен към
административно-наказателна отговорност. Счел е, че не е доказан един от
основните елементи за реализиране отговорността на лицето, а именно това да се
докаже, че той е нарушителят. По отношение на второто вменено нарушение, а
именно на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е посочил, че за Л. не е доказано, че е бил
водач на МПС, поради което за него не е било възникнало задължението да носи и
предоставя контролен талон към СУМПС.
Решението е правилно, а наведените в касационната
жалба основания за неговата отмяна са неоснователни. Същите касаят
необоснованост на съдебния акт и несъответствието му с материалния закон. В
тази връзка следва да се посочи, че съдът е изложил и подробно анализирал
свидетелските показания и е съпоставил същите с писмените доказателства, като е
извел правилен извод за това, че не е безспорно доказано качеството „водач“ на Л..
Съдът не е кредитирал само показанията на св.Ф., а е съпоставил същите с
другите доказателства, при което е достигнал до извод, че доказателствената
сила по чл.189 от ЗДвП на съставеният АУАН по отношение авторството на деянието
е оборена. Т.е. не е доказан един от съществените елементи при реализиране на
административно-наказателната отговорност, а именно установяване на нарушителя.
Ето защо като правилно решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 666 от 31.07.2018 г., постановено по НАХД № 1077 по описа за
2018 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.