Р E Ш Е Н И Е
№ 654
гр.Плевен, 31 Октомври
2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №800
по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а, б.“А“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от Р.П.А.
***, против Заповед за прилагане на ПАМ №18-1772-000034 от 08.08.2018г. на
Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ 01-Плевен, с която спрямо оспорващия е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от
ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че в заповедта не е посочено на
какво законово основание е издадена, а са отразени само букви и цифри, без
съответния закон. Счита се, че по този начин му е нарушено правото на защита.
Моли се за отмяна на заповедта.
От ответника не е изразено писмено становище по
основателността на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли
жалбата да бъде уважена, като сочи, че няма с какво превозно средство да ходи
на работа.
За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт
Ф., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че приложената мярка отговаря
на целите на закона, като е приложена за минимален срок.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 16.08.2018г. лично на
оспорващия, а жалбата е подадена по пощата направо в Административен съд Плевен
на 22.08.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от
активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН фабр.№0725405 от 08.08.2018г., съставен от Х. И.-полицейски
инспектор към Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, на Р.А. е вменено нарушение
на чл.150 и чл.137а ал.1 от ЗДвП за това, че на 08.08.2018г. около 12.30часа в
с.Гривица, на кръстовището образувано от ул.“Иван Вазов“ и ул.“Христо Ботев“,
неправоспособният му и малолетен син П. Р. А., ЕГН:**********, управлява
товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег.№ЕН***ВМ, без да е правоспособен водач
и без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. АУАН е
подписан без възражения от лицето. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС част
2 №008090115, два броя рег.табели с №ЕН *** ВМ и КТ.
Във връзка с горното, на 08.08.2018г. от Началник РУП
към ОД на МВР-Плевен, РУ 01-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е
издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-1772-000034,
с която спрямо Р.А. е приложена принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети
СРМПС №008090115 част ІІ и 2броя регистрационни табели № ЕН***ВМ. В заповедта е
посочено като фактическо основание, че се прекратява регистрацията на
автомобила, тъй като на 08.08.2018г. в 12.30часа в с.Гривица, на кръстовището
образувано от ул.“Иван Вазов“ и ул.“Христо Ботев“ е допуснал малолетният му и
неправоспособен син П. Р. А., ЕГН:********** да управлява товарен автомобил
„Мицубиши Л 200“ с рег.№ЕН***ВМ, без да е правоспособен водач; съставен е АУАН
серия Д №0725405.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото се установява още, че въз основа на
съставения АУАН срещу А. е издадено Наказателно постановление №18-1772-000129
от 20.08.2018г. за нарушения по чл.150 и чл.137А ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Плевен.
Видно от доказателствата по делото е, че товарен
автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег.№ЕН***ВМ е собственост на Р.П.А..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото на л.23-25 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която
началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно
описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се
посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на
процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и
доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното
производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това
процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило
правата и законните интереси на А.. Поради специфичната функция на мярката,
изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване
на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е
задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му
не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената
заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на А. за
започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата
характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта,
за да се осъществи функцията, за която е предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата към датата на
нейното издаване редакция – ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., за срок от
шест месеца до една година се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в
случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
както и се изземват и табелите с регистрационен номер.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че автомобилът собственост на Р.А. се управлява от малолетният му и
неправоспособен син П. А., който не е правоспособен водач. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на
административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно
средство да се управлява от лице неправоспособен водач и това МПС да е
собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б“А“ не поставя
други изисквания за прилагане на мярката.
По делото не се спори, че на 08.08.2018г. А. е допуснал малолетният му син (ненавършени 14 години) да управлява процесния товарен автомобил, собственост на оспорващия, без да е правоспособен водач. Последното е констатирано с АУАН фабричен №0725405 и е квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. В чл.151 ал.1 от ЗДвП е определена минималната възраст, при навършването на която може да се придобие СУМПС от съответната категория, като минималната такава е шестнадесет години за моторно превозно средство от категория АМ и А1, каквото не е процесното.
Ето защо са
налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ.
Нарушението на А. е констатирано с АУАН, който както
бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до
доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2
от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е
съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени
разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство
не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта
нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта
фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на
МПС от малолетно лице-неправоспособен водач, съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането
на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
В разпоредбата на чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил
минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за
съразмерност на наложената ПАМ.
По изложените по-горе съображения жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са
претендирани, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.А. ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ №18-1772-000034 от 08.08.2018г. на Началник РУП към ОД на
МВР-Плевен, РУ 01-Плевен, с която спрямо Р.А. е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: