Р Е Ш Е Н И Е

№ 640

гр. Плевен, 24 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 790/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Х.Т.Б. ***, чрез адв. М.И. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 646 от 24.07.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1164/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 1814/23.04.2018г. на Зам. Кмета на Община Плевен, с което на Х. Т.Б. на осн. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на общински и други имоти на територията на Община Плевен е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен, затова че на 12.03.2018г., около 03,50 в гр. Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7 при извършена полицейска проверка се констатира нарушаване на нощната тишина, изразяващо се в слушане на силна музика за времето от 22,00ч.-06,00ч., с което се нарушава спокойствието на живущите в обитаваната сграда.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, както и недостатъчност на събраните такива. Посочва, че не е доказано присъствието на вписания за свидетел на отказа А. В. при извършване на проверката. Твърди, че В. не е присъствал лично и не е възприел лично и непосредствено отказа на Б. да подпише акта. Навежда доводи, че решаващият съд не е отчел съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН - съставянето му в отсъствие на нарушителя и не на мястото на извършване на нарушението, както и непредявяването му за запознаване със съдържанието му, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Посочва, че в самия акт липсват мотиви, което лишава лицето от правото да организира по съответния начин защита си. Счита, че е нарушена процедурата по издаването на индивидуален административен акт, тъй като не е уведомена за започването на процедурата, не й е връчен по надлежния ред екземпляр от съставения АУАН, наказващия орган не е върнал акта на актосъставителя след като не е бил връчен, както и не са предприети действия за установяване на здравословното и имотното състояние на жалбоподателката. Сочи, че няма единство между посочените в АУАН нарушени разпоредби и тези в НП. Претендира, че нарушението е извършено за първи път, а наложената глоба не е в предвидения от закона минимум. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Община Плевен чрез юрисконсулт П. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, нарушението е доказано по безспорен начин, а твърдените нарушения при съставяне на АУАН и НП са от кръга на несъществените такива. Моли, да бъде потвърдено оспореното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди НП като законосъобразно, Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказано от гласните и писмени доказателства визираното нарушение, за което жалбоподателката обосновано е наказана със следващото се наказание.

Съдът е обосновал фактическите си изводи на база писмените доказателства по делото и основно на показанията на разпитаните свидетели – Б., Д. и М. – съседи на жалбоподателката и свидетелите – Х. и Д., които са полицейските служители, посетили адреса. Всички изброени свидетели лично са възприели наличието на силна музика от радиопредавател от апартамента на жалбоподателката в нощните часове на 12.03.2018г. около 3ч. и последвал скандал между съседите, при който пострадал св. Б., напръскан със спрей от жалбоподателката и откаран в ЦСМП в неадекватно състояние, което станало причина за две посещения на адреса от полицейски екип по подадени сигнали в същата нощ. При посещенията бил осъществен контакт с жалбоподателката, но тя се заключила в апартамента си, обяснено й било, че ще й бъде съставен акт за нарушаване на нощната тишина и протокол за предупреждение по ЗМВР, но тя отказала да отвори и казала, че няма да подпише, след което бил съставен акта, а отказът удостоверен с подпис на един свидетел – мл. пол. инспектор В.. От приобщената по касационното дело справка се доказва, че по подадения сигнал на място са били изпратени полицейските служители – В., Д. и Х.. Правилно съдът е преценил, че показанията на св. С. и св. П., които са съседи на жалбоподателката, но живеят на третия етаж, спали са и затова не са чули нищо, но преразказват случилото се по думите на жалбоподателката, поради което и поради откъслечния им характер тези показания не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая и не опровергават показанията на останалите свидетели.

Не са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения при съставянето на акта. В акта е посочена нарушената правна норма – чл. 3 т.1 от Наредба № 1 на ОбС – Плевен, същото е посочено и в НП. Отказът на жалбоподателката да подпише съставения й акт за нарушаване на нощната тишина е удостоверен в съответствие с чл. 43 ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел – св. В., който също е бил изпратен по сигнала и присъствал на място.

Наказанието е определено към средата на предвиденото в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба №1 за нарушаване на нощната тишина за времето между 22:00ч. и 07:00ч., което съответства на цялостното поведение на жалбоподателката през процесната нощ, която отказала да намали музиката и да съдейства на полицейските органи, а и предвид показанията на свидетелите, че това е перманентно поведение, което датира от месеци и е било поредната безсънна нощ и причина за обтегнати отношения между съседите. Данни за имотното състояние на жалбоподателката няма, освен че е собственик на апартамента, в който живее, тя е в трудоспособна възраст, но е отказала да посочи месторабота и заемана длъжност, а за останалите изтъкнати от нея обстоятелства в жалбата не представя доказателства, не представя доказателства и за здравословното си състояние. С оглед на това съдът счита, че наказанието правилно е индивидуализирано съобразно критериите на чл. 27 от ЗАНН и определения му размер е справедлив.

Поради изложеното решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 646 от 24.07.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1164/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.