Р E Ш Е Н И Е

№ 596

гр.Плевен, 05.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 789 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 627 от 23.07.2018г., постановено по НАХД № 1516 по описа за 2018г., Районен съд –Плевен е отменил Наказателно постановление №РД-И-023 от 03.05.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата-София, с което на П.М.С. ***, на основание чл.52 ал.4 и чл.53 от ЗАНН вр. с чл.27 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1000лева, за извършено нарушение на чл.220 ал.3 вр. с чл.219 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина вр. с чл.22 ал.4 вр. с чл.23 ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. на МЗ за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти вр. с чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по лекарствата София, чрез процесуален представител Н.Д., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се за неправилен изводът на районния съд по отношение нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен в изпълнение на чл.40 ал.3 от ЗАНН в присъствието на двама други свидетели, различни от свидетелите, присъствали при извършването или по установяването на нарушението. За неправилен се счита и изводът, че АУАН е съставен без да са посочени свидетелите очевидци и без същите да са разпитани. Сочи се, тези лица са били известни на районния съд и последният е разполагал с възможността на ги призове за разпит и снеме техните показания, ако това е било необходимо за изясняване на фактическата обстановка. За неправилен се счита също и изводът, че са посочени множество правни норми, които не съдържат конкретно правило за поведение. Несъгласие се изразява и по отношение извода, че наказанието е едно, а не е ясно за кое от двете нарушения е наложено. Твърди се, че отговорността на наказаното лице е ангажирана за това, че е отпуснала лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“, без да притежава необходимата образователна квалификация „магистър-фармацевт“, като текста на чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ предвижда задължително правило за поведение, което не е спазено. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.Г., която счита решението на районния съд за правилно и моли касационната жалба да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, с удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на С. за това, че при извършена проверка от експерт на ИАЛ на 23.02.2018г. в аптека на адрес гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №64 е установено, че при контролна покупка помощник-фармацевт П.С. е отпуснала (продала) на експерт от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ Azax film-coated tablets 500mg х 3, с партиден №7AQ0001A, годен до 04.2019г. – 1 (една) опаковка, без да притежава необходимата образователна квалификация „магистър фармацевт“. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.220 ал.3 вр. чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ вр. с чл.22 ал.4 вр. с чл.23 ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. на МЗ за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място е приел, че е нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН технически е изготвен в ИАЛ, като в него не е отразено да е съставен в присъствието на нарушителя. Посочено е още, че актът е съставен без да са посочени свидетели очевидци и без същите да са разпитани, което е в нарушение на изискванията на чл.40 ал.1-4 от ЗАНН. На следващо място съдът е приел, че в АУАН и НП са посочени множество правни норми, които не съдържат конкретно правило за поведение, което от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е счел, че не е описано и не е ясно какво нарушение е извършила С. – дали продажба на лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“, без да е било представено такова (рецепта), или продажба на такъв продукт от лице, което не притежава необходимата компетентност за това. В тази връзка е посочил, че наказанието е едно и не е ясно за кое от двете нарушения е наложено. В заключение е приел, че допуснатите нарушения са съществени и водят до отмяна на постановлението, без да е необходимо да се излагат съображения по същество дали е извършено нарушение на ЗЛПХМ.

Решението е неправилно. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на наказателното постановление на това основание. Съображенията за това са следните:

На първо място не се споделят изводите на районния съд за допуснато нарушение на нормите на чл.40 ал.1-4 от ЗАНН. Доколкото видно от свидетелските показания, актосъставителят Либчева е била сама при извършване на покупката на лекарствения продукт, а свидетелите по установяване на нарушението са служители на други контролни органи, то правилно АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство е изрично отразено в акта. За пълнота следва да се посочи също, че за извършената проверка е съставен констативен протокол, който представлява официален документ, и е възможно съставяне на акта дори в хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН, а именно и в отсъствие на свидетели.

На следващо място, при съставяне на акта е спазена процедурата по чл.40 и чл.43 от ЗАНН за неговото изготвяне и предявяване на нарушителя. Последният е надлежно поканен за съставяне на акт, като АУАН му е предявен за подпис, а възражения по неговото съдържание не са отразени. Предварителното техническо изготвяне на акта не представлява нарушение на правилата по ЗАНН и не нарушава правото на защита на лицето, след като същият е предявен за подпис и надлежно връчен на нарушителя.

Не се споделят и изводите за допуснато нарушение на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН свързани с посочената нарушена правна норма. И в акта и в постановлението деянието е квалифицирано като нарушение на чл.220 ал.3 вр. чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ вр. с чл.22 ал.4 вр. с чл.23 ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. на МЗ за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Т.е. описани са подробно нормите и от закона и от подзаконовия нормативен акт, като съгласно чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ, помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Иначе казано, в правната норма се съдържа правило за поведение, което дали е нарушено или не, дали е правилно описано в акта и НП или не, дали е налице съответствие между описанието на нарушението и правната норма, и дали е осъществен състава на това нарушение, са въпроси по материалния закон, т.е. по съществото на спора, на които районният съд не е дал отговор. Ето защо решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд и произнасяне по същество по жалбата на С. срещу Наказателно постановление №РД-И-023 от 03.05.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата-София.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 627 от 23.07.2018 г., постановено по НАХД № 1516 по описа за 2018г. на Районен съд –Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.