Решение по Административно дело 788/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 672

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 788 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 628 от 23.07.2018 г., постановено по нахд № 753/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 17-0938-006487 от 03.01.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на В.С.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2538 на МВР са отнети общо 12 контролни точки за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП за това, че на 14.12.2017 г. в 18,55 часа в гр.Плевен, ж.к.Дружба, като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ЕН***КК, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№ ЕН***КК до училище „Интелект“, при извършена проверка с Дрегер дръг тест 5000 с фабричен №ARHJ0005 и с проба №482 в 19.44 часа уредът отчел невалиден тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване №0002881, като В. е отказал да даде проба за медицинско изследване , удостоверено в протокол за медицинско изследване №316000-43932/18.12.2017 год./отказва да даде кръв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора старши комисар К. Н., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено противоречие с материалния закон. Твърди, че са спазени разпоредбите на чл.42 от ЗАНН относно описание в АУАН на нарушението, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено; посочени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН и адрес, както е спазено и изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Намира, че вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и какво е наложеното му наказание. Счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси административно наказателна отговорност, т.к. това е описано ясно и точно в текстовата част на съставения АУАН и в полето „запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения/възражения“ същият собственоръчно е написал, че няма възражения. Твърди, че след явяването на нарушителя в спешното отделение същият е отказал да даде кръв, което е удостоверено с подпис и печат на дежурния лекар, вследствие на което е издадено обжалваното наказателно постановление. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – В.С.В. се представлява от адв.П.Е. ***, който оспорва касационната жалба, развива подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение на РС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, претендира за отмяна на оспореното решение за потвърждаване на НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че предмет на оспорване пред съда е наказателно постановление № 17-0938-006487 от 03.01.2018 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена на В. административно наказание – глоба в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. РС-Плевен е приел,че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Изложил мотиви, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване. Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя. Съдът направил извод обаче, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление . За да направи този извод съдът приел, че в АУАН е посочено, че В. е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чието съдържание цитирал, а в наказателното постановление АНО е посочил, че В. е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Това противоречие в АУАН и в НП, според РС е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере за какво нарушение/нарушения му се търси административно – наказателна отговорност. Посоченото разминаване според решаващия съд е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е извършил и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът посочил още, че както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай според РС има разминаване между описанието на нарушението и дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в издаденото НП.

На второ място РС приел, че както в обжалваното НП, така и в АУАН липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, съобразно изискванията на цитираните по-горе чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, позволяващо правилната преценка за осъществен състав на нарушение от посочения вид. Както в АУАН, така и в НП самата правна квалификация на нарушението е общо формулирана по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да е конкретизирано по коя хипотеза на закона е квалификацията, с което са нарушени изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Съдът изложил мотиви,че определящо за съставомерността на деянието в посочената в законовия текст на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП алтернатива е да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено нито в АУАН, нито в НП. Според съда , при съблюдаване изискванията на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, доколкото водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабр. № ARHJ, уредът е отчел невалиден тест за канабис-5, това е обусловило необходимостта от установяване употребата на наркотични вещества с медицинско изследване/арг. от чл.2 от Наредбата/. По аргумент от чл. 6 на същата Наредба, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми: водачът отказва да получи издаденият му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел/чл.6 изр. последно от Наредбата/; водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол/наркотици, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел/чл.11 ал.4 от Наредбата/. Според РС-Плевен тези обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган. Описанието на нарушението се ограничава до това, че има издаден талон за медицинско изследване и липсва удостоверяване в коя от формите, изчерпателно изброени в чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се е проявило неизпълнението на предписанието за медицинско изследване. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, която да позволи привеждането им към хипотезите на закона с оглед преценка за съставомерност на деянието. Констатираната неяснота на фактическата обстановка според решаващия съд препятства преценката за съотносимостта на фактите с възприетата правна квалификация на деянието като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът направил извод, че административно-наказателната отговорност може да бъде ангажирана единствено въз основа на категорични и ясни констатации,които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Постановеното решение е неправилно.

С АУАН на водача е повдигнато обвинение затова, че на 14.12.2017 г. в 18,55 часа в гр.Плевен, ж.к.Дружба, като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ЕН***КК, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№ ЕН***КК до училище „Интелект“, при извършена проверка с Дрегер дръг тест 5000 с фабричен №ARHJ0005 и с проба №482 в 19.44 часа уредът отчел невалиден тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване №0002881, като В. е отказал да даде проба за медицинско изследване , удостоверено в протокол за медицинско изследване №316000-43932/18.12.2017 год./отказва да даде кръв. Така описаното деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 във връзка с чл.5,ал.3,т.1от ЗДвП. Направената в АУАН привръзка с разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1от ЗДвП е неправилна, защото тази норма съдържа забрана за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици, в каквото не се изразява констатираното нарушение, последното се свежда до отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Независимо от допуснатата неточност, в случая изрично е посочена като нарушена приложимата и относима разпоредба на чл.174,ал.3 от ЗДвП, която съставлява и нарушената норма, и санкционната такава, въз основа на която се налага наказание за извършеното нарушение. Тя е посочена като „нарушена“ норма по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, като словесно описаното в обстоятелствената част на акта за нарушение деяние напълно съответства на съдържанието на тази норма. Поради което направената привръзка с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на първо място е вторична и на следващо – не може да доведе до възпрепятстване на адресата на акта да разбере в какво е обвинен, защото деянието е описано изключително подробно словесно и по начин, че при обикновен прочит става ясно какъв е характера и особеностите на вмененото деяние. Противно на възприетото от решаващия съд, тази неточност, непрецизност в акта относно посочената норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е преодоляна именно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление вече като нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Вярно е, че в обстоятелствената част на НП не е посочена цифрово конкретната хипотеза от нормата, но деянието и обстоятелствата, при които е извършено са описани толкова подробно и изчерпателно, че не се поставя под съмнение какво деяние е вменено. В обстоятелствената част на нарушението е описано подробно какви действия са извършени спрямо водача-че същият е тестван с Дрегер дръг тест 5000, чийто фабричен номер е посочен, описана е номера на пробата и часа, в който е направена и е отразен резултатът от тази проба-невалиден тест. Именно поради факта, че тестът е приет за невалиден и не може същият да се ползва като достоверен източник на информация, на водача е издаден и талон за медицинско изследване. В тази връзка неоснователно е възражението на упълномощения адвокат в хода на устните прения пред настоящата инстанция, че не е дадена втора възможност на водача да бъде изпробван с Дрегер дръг тест. Установява се от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели, че водачът е направил няколко опита да направи теста, но това не е дало резултат. Което е обусловило решението на контролните органи да предоставят на водата талон за медицинско изследване. Именно в хипотезата на отказ да изпълни предписанието на контролните органи за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества е повдигнато обвинение и наложена санкция на водача. И вече в диспозитива на НП е посочена и конкретната хипотеза на нарушената, явяваща се едновременно и санкционна норма-чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Неправилен е и другият извод на решаващия съд, че не е посочено в АУАН и в НП по какъв начин е обективиран отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл.6 от Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, който текст предвижда няколко проявни форми на неизпълнение на дадено предписание за медицинско изследване. На първо място следва да се има предвид, че към датата на констатиране на административното нарушение-14.12.2017 год., Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС не е била действащ нормативен акт, защото е била отменена с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Загл. обн. - ДВ, бр. 61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), понастоящем претърпяла и други изменения, публикувани в ДВ, бр.81/2018 год. В приложимата Наредба №1/2017 год. действително са предвидени няколко проявни форми на отказа, но видно както от съставения акт за нарушение, така и от издаденото НП изрично е описано, че е издаден талон за медицинско изследване №0002881, като В. е отказал да даде проба за медицинско изследване , удостоверено в протокол за медицинско изследване №316000-43932/18.12.2017 год./отказва да даде кръв. Т.е. изрично е описано в НП, че водачът е отказал да даде кръв за изследване, като този отказ е удостоверен с подпис и печат на лекар но гърба на самия талон за медицинско изследване на л.6, отразен е и в Протокола за медицинско изследване-приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредбата , като същевременно е удостоверен с подпис на водача, видно от отразеното на гърба на л.7 от делото на РС, с което са спазени изискванията на чл.15, ал.7 от Наредба №1/2017 год. в приложимата редакция.

Неоснователно е възражението на упълномощения адвокат в устните прения пред настоящата инстанция и не съставлява отменително основание вписването на друг модел и марка автомобил в НП, а именно-Форд Фокус. Действително в обстоятелствената част на НП се съдържа вписване на такъв модел и марка автомобил, но наред с него, е вписано в обстоятелствената част на деянието, че водачът е извършил вмененото му нарушение при управление на автомобил Опел Астра, какъвто е бил действително управляваният от водача.

Ето защо , като е достигнал до извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Предвид, че липсва произнасяне по съществото на спора, след отмяна на оспореното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по въпросите има ли виновно извършено нарушение от водача на правилата за движение по пътищата, разписани в посочената като нарушена норма.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 628 от 23.07.2018 г., постановено по нахд № 753/2018 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.