Р E Ш Е Н И Е

№ 598

гр.Плевен, 05.10.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 787 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 614 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1453 по описа за 2018г., Районен съд –Плевен е потвърдил Наказателно постановление №006 от 11.05.2018г. на  Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което на „Милениум-13“ ЕООД от гр.Плевен, представлявано от управителя М.Д., на основание чл.143 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева, за извършено нарушение на чл.143 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Милениум-13“ ЕООД от гр.Плевен, представлявано от управителя М.Д., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че безусловно са кредитирани показанията на актосъставителя и свидетелите по акта за това, че автомобилите са били разглобени до такава степен, че е било невъзможно да се установи тяхната марка и модел. Сочи се, че легалната дефиниция на „излязло от употреба МПС“ е в §1 т.1 от ДР на ЗУО, като се твърди, че наличните в момента на проверката МПС е можело да бъдат идентифицирани по марка, модел, номер на рама, а и не са били в невъзможност собственикът да бъде установен по надлежния ред от компетентните органи. Твърди се, че част от автомобилите са били с валидни регистрационни табели. Твърди се, че съдът не е събрал достатъчно доказателства за извършването на констатираното нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Ш., която моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, с удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на 11.04.2018г. при извършена проверка на „Милениум-13“ ЕООД с участието на представители на ОД на МВР-Плевен и в присъствието на управителя М.Д. е констатирано, че в имот с адрес гр.Плевен, ул.“Г.М.Д.“ №125, са установени налични 3 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в различна степен на разкомплектоване, които се съхраняват на площадка без издаден документ по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО; като е съхранявало излезли от употреба МПС-3броя, компоненти и материали от тях, а именно врати, купета, капаци от купета, на площадка неотговаряща на изискванията на ЗУО, дружеството е извършило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и при съпоставка с гласните такива на актосъставителя и свидетеля по акта се установява по безспорен начин, че дружеството е извършило вмененото му нарушение на ЗУО. Съдът е анализирал и кредитирал с доверие показанията на контролните органи и не е дал вяра на св.показания на св.Ц., като е посочил, че същите са неотносими към датата на извършване на проверката. Съдът е счел, че АУАН и НП съдържат всички изискващи се реквизити по ЗАНН, като е приел, че от показанията е видно, че автомобилите са били разглобени до такава степен, че е било невъзможно да се установи тяхната марка и модел, както и че са били в невъзможност да бъдат приведени в движение, поради липса на двигател, липса на регистрационни номера и основни компоненти от тях. В тази връзка съдът е приел, че част от намиращите се в стопанисвания от дружеството обект автомобили са представлявали излезли от употреба МПС по смисъла на §1 т.1 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС. Приел е още, че доколкото дружеството не е разполагало със съответно разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на ИУМПС и няма данни да е извършило подобно третиране, същото действително е складирало процесните автомобили, представляващи „отпадък“ по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО, т.е. съхранявало е такива в обекта си. С последното съдът е посочил, че дружеството е извършило неизпълнение на административно задължение, установено в чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО. По отношение размера на наложената санкция съдът е посочил, че същата е минималната по закон за такова нарушение, като при нейното определяне е съобразена нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение на ЗУО. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни и недоказани. Безспорно е, че разпоредбата на  чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО включва в себе си едновременно забраната за извършване на определено поведение и санкционна част на същата норма – какво е наказание, което се следва да бъде наложено на нарушителя при нарушаване на забраната, съдържаща се в първата част на същата правна норма. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление пълно, точно и непротиворечиво е посочено административното нарушение, което е извършено и съответна санкция, която се налага на нарушителя за така извършеното от него административно нарушение. Начинът, по който е описано нарушението, и като текстова част, и като посочване на конкретната нарушена правна норма с цифри по никакъв начин не засяга правото на защита на нарушителя. Основният спор се свежда до това дали установените от контролните органи МПС с различна степен на разкомплектованост съставляват отпадък по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, респективно дали представляват ИУМПС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата за ИУМПС. Както правилно е отбелязал районният съд, това обстоятелство е установено по безспорен начин. Съгласно § 1, т.1 от ДР на Наредбата за ИУМПС, "излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО,  а според §1, т.17 от ДР на ЗУО, отпадък е всяко вещество или предмет, от което притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. Доколкото в случая е установено, че обсъжданите МПС са разкомплектовани по начин, изключващ възможността за тяхното последващо възстановяване, получените от тези МПС авточасти безусловно представляват предмети, от които притежателят им е възнамерявал да се освободи, с оглед на което същите представляват именно ИУМПС. Това безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. И доколкото площадката, на която са били съхранявани, не е отговаряла на нормативните изисквания за това, правилно деянието на дружеството е квалифицирано като съставомерно по  чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО. В тази връзка районният съд е изложил подробни аргументи, които напълно се споделят.  Касаторът не представя доказателства, от които да се установи, че за процесните автомобили е било възможно да бъдат разпознаваеми и не представляват „отпадък“ по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО. Ето защо решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614 от 18.07.2018 г., постановено по НАХД № 1453 по описа за 2018г. на Районен съд –Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.