Р E Ш Е Н И Е

№ 671

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 785 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 511 от 28.06.2018 г., постановено по нахд № 1370/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 17-0257-000971 от 28.12.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на В.П.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП за това, че на 12.12.2017 г. около 09,50 часа в община Долни Дъбник на път ІІ-13, преди гр.Долни Дъбник, посока гр.Плевен, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№ ЕН***ВВ като няма заплатена винетна такса за републиканската пътна мрежа.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.П.Н., който оспорва същото. Основното възражение е свързано с факта, че е спрян за проверка в рамките на населеното място, за което не се изисква наличие на винетен стикер. Твърди, че е пътувал за погребение, било е към края на годината и не е имало навсякъде винетки, поради което е смятал да закупи винетка от близка бензиностанция. Моли за отмяна на решението на съда и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и моли съда да отмени решението и НП, предвид, че е бил спрян за проверка в рамките на неселено място.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.12.2017 година жалбоподателят се движел по първокласен път ІІ – 13 – част от Републиканската пътна мрежа в посока от гр.Искър към град Плевен, управлявайки лек автомобил Опел Астра с рег.№ЕН *** ВВ. Непосредствено след навлизането в в гр.Долни Дъбник ( до табелата обозначаваща населено място), жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на Од на МВР-Плевен. Установили, че управляваното от страна на Н. пътно превозно средство е без платена съответна винетна такса.  За така установеното съставили акт за административно нарушение по ЗДП, в присъствие на жалбоподателя,  връчен му по надлежният ред. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира Н. с глоба в размер на 300 лева за нарушение по ЗДП.

Тази фактическа обстановка съдът установил от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Б. Д. , от които установил, че непосредствено и от близко разстояние възприел управляваното от страна на Н. моторно превозно средство, което, движейки се по второкласен път ІІ – 13, който е част от Републиканската пътна мрежа  в посока от град Искър и навлязъл в населеното място гр.Долни Дъбник. От показанията на свидетеля И. Т.- братовчед на жалбоподателя съдът установил, че в деня на проверката пътували заедно  от гр.Искър към град Троян във връзка с погребение на техен близък. Свидетелят Т. не отричал липсата на платена винетна такса за управляваният от Н. лек автомобил. Като причина за това изтъквал липсата на винетни стикери в гр.Искър.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел жалбата за неоснователна. Позовал се на разпоредбата на чл. 10 ал. І и ІІ на Закона за пътищата, съгласно която за преминаване по отделни републикански пътища или техни участъци се въвеждат винетни такси, чието заплащане дава право на едно пътно превозно средство да използва за определения срок републиканската мрежа. Разпоредбата на чл. 10 А от Закона за пътищата въвежда диференциране на винетните такси и изрично посочва /ал. ІV от същият закон/, че същите се заплащат от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Съдът изложил мотиви, че към момента на проверката жалбоподателят е следвало да притежава документ, наречен в ЗДП “Винетка”, който да свидетелства за това, че е заплатил следващата се винетна такса. В този смисъл съдът приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил признаците от обективната и субективна страна на административно нарушение по чл. 139 ал. V от ЗДП, а именно- движел се е по републикански път, без да е заплатил винетна такса по чл. 10 ал. ІІ от Закона за движение по пътищата.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Единственото възражение, което е направил Н. както в производството пред РС, така и пред настоящата инстанция , е свързано с твърдението, че той е бил спрян за проверка в рамките на населено място, за управление на МПС в което не се изисква заплащане на винетна такса. Това възражение обаче е останало недоказано. От вписването на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение в АУАН и в НП се установява, че Н. е управлявал лек автомобил Опел Астра с рег.№ЕН ***ВВ в община Долни Дъбник, на път втори клас №II-13, преди гр.Долни Дъбник, посока гр.Плевен. Тези констатации в акта, пренесени и в оспореното НП, се потвърждават категорично от показанията на свидетеля Д., който съобщава в съдебно заседание, че Н. е бил спрян „точно преди табелата Долни Дъбник, посока от Искър към Долни Дъбник, след надлеза“. Мястото „точно преди табелата Долни Дъбник…“ е извън населеното място. Освен това самият жалбоподател в съдебното заседание при разпита на свидетеля Д. не е отрекъл, че е пътувал от гр.Искър –„…От Пелово пътувам, нема винетка-12-ти декември е, нема никакви винетки в края на годината……….Тук от „Ром петрол“ ще си закупя винетка“, което е в подкрепа на извода на РС, че от едното до другото населено място-от град Искър до град Долни Дъбник, Н. е управлявал МПС без да е закупил и залепил винетен стикер. От своя страна воденият от жалбоподателя и разпитан в съдебно заседание пред РС свидетел Т. единственото, което съобщава е, че са били спрени пред „Тир паркинга“ в Долни Дъбник, но не съобщава дали това място е в или извън очертанията на населеното място. Но безспорно и той съобщава, че в град Искър, откъдето са тръгнали в посока гр.Долни Дъбник не е имало винетка, а са закупили такава от „Ром петрол“ впоследствие. Ето защо касационната инстанция приема за установено, че в участъка от гр.Искър, откъдето е тръгнал Н. с МПС , до гр.Долни Дъбник, където е бил спрян за проверка от контролните органи, не е имал закупен и залепен винетен стикер.

Разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП (на което основание е ангажирана отговорността на Н.) предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна чл. 10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в транс европейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Следователно, ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. По арг. от чл. 3, ал.4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. С Решение № 945 от 01.12.2004 г., МС е утвърдил списъка на републиканските пътища (Приложение № 1) и е приел списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса (Приложение № 2). В случая посоченият в акта и наказателното постановление като място на извършеното нарушение – път втори клас №II-13, преди гр.Долни Дъбник, посока гр.Плевен,   е отразен в утвърдения списък на републиканските пътища по т.III, 13 – (Монтана - Враца) Крапчене - Стубел - Криводол – Борован - Бяла Слатина - Кнежа - Искър - Долни Дъбник (о.п. Плевен - Луковит), за ползването на които се събира винетна такса, т. е. за движението по него се дължи заплащането на винетна такса. В случая се касае за управление без винетна такса на лек автомобил по смисъла на §6, т.12 от ДР на ЗДвП, който е предназначен за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, което влече и санкциониране на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, на което основание е наложена глобата на водача.

Като е достигнал до аналогични изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511 от 28.06.2018 г., постановено по нахд № 1370/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.