Р E Ш Е Н И Е

№ 655

гр.Плевен, 31 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 783 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 607 от 16.07.2018 год., постановено по НАХД № 1557/2018 год., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 309433-F361362/28.12.2017г. на директор на ТД на НАП гр.Плевен, с което ЕТ КРЕДО – М. И. с БУЛСТАТ 114604499, със седалище и адрес на управление гр. Плевен , ул. ***, представлявано от М. Я. И., с ЕГН ********** , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 (седемстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, чл 185, ал. 2, вр ал. 1 от ЗДДС.

Недоволни от горното решение останали от ТД на НАП- гр. В. Търново, офис Плевен, които чрез ст. юрк. Ц.Г. са депозирали в законния срок касационна жалба против него.

В нея се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изложените доводи за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, който законов текст съставлява единственото основание, на което е отменено оспореното НП. В заключение се прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не излага допълнителни доводи към жалбата си.

Ответникът се представлява от адв. Георгиева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е приложена правилно от въззивния съд, тъй като доверителят ѝ- управител на ЕТ КРЕДО – М. И., е пенсионер, който развива дребна търговска дейност, за да допълва доходите си, поради което размерът на наложената санкция е несправедлив. В заключение пледира да бъде потвърдено решението на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови оспореното решение РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 21.10.2017 г. в търговски обект представляващ - магазин за козметични продукти, находящ се в гр. Плевен, ул "Данаил Попов" № 4 и стопанисван и експлоатиран от ЕТ „КРЕДО – М. И.“ с БУЛСТАТ 114604499, е установено, че не се регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 14.00 лв., а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 196.60 лв.Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 182.60 лв., които не са отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведени” в касата суми. Проверката е била документирана с ПИП № 0295437/21.10.2017 г.

Така установеното е било квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като на дружеството е бил съставен на 03.11.2017 г. АУАН, надлежно връчен на лицето, представляващо дружеството.

Горната фактическа обстановка е доказана от събраните в хода на производството пред въззивния съд гласни и писмени доказателства, в която насока в оспореното решение са изложени мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Единственото оплакване в касационната жалба е за неправилно приложение от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което съставлява касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай действително не са налице и предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което е наложено административното наказание е  формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Ето защо в този конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. При тези съображения касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Оспореното НП е издадено от компетентния административен орган. Нарушението, осъществено от ответника по касационната жалба е квалифицирано правилно. Административнонаказващият орган обаче е наложил санкция над предвидения от закона минимален размер, а именно 700 лв., която не е обосновал. В оспореното НП е отчел, че се касае за нарушение, допуснато за първи път и формално е посочил, че при определяне на административното наказание е съобразил всички смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, но на практика не е конкретизирал такива. Съдът намира, че е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което е посочено изрично в НП, а именно, че нарушението е за първи път. Липсата на отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства навежда на извод, че адекватната санкция, която следва да се наложи е минималната такава от 500 лв., а размерът ѝ до 700 лв. се явява необоснован. При тези съображения съдът счита, че следва да отмени обжалваното решение на РС- Плевен и да измени оспорваното НП в частта му, касаеща размера на наложената имуществена санкция, като намали размерът ѝ до минимума по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС от 500 лв.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 607 от 16.07.2018 год., постановено по НАХД № 1557/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 309433-F361362/28.12.2017г. на директор на ТД на НАП гр.Плевен, с което е наложената на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС по отношение на ЕТ КРЕДО – М. И. с БУЛСТАТ 114604499, със седалище и адрес на управление гр. Плевен , ул. ***, представлявано от М. Я. И. имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв. като намалява размера на същата на 500 /петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.