Р E Ш Е Н И Е

№ 668

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 780 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 147 от 19.02.2018 г., постановено по нахд № 241/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 294116-F310561 от 23.10.2017 г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на ВК Транс ЕООД, с ЕИК 200148809, представлявано от А. Н. Д. от гр.Плевен, ул.Захари Зограф № 25 вх.В ет.1 ап.1, с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.179 ал.1 от ЗДДС са наложени две имуществени санкции, всяка по 500 лева, за нарушение на чл.125 ал.1, чл.125 ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС, за това, че не са подадени справка-декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново за данъчен период месец февруари 2017 г. в законоустановения срок – до 14.03.2017 г. Същите са подадени по интернет на 16.06.2017 г., приети и обработени с вх.№ 15001490521.

С Решение № 404 от 18.06.2018 г., постановено по канд № 271/2018 г. на Административен съд – Плевен, решението на ПлРС е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С Решение № 653 от 26.07.2018 г., постановено по нахд № 1702/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 294116-F310561 от 23.10.2017 г. на директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – гр.В.Търново.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Н. Д., в качеството на едноличен собственик на капитала на „ВК Транс“ ЕООД, чрез адв.Д.Д. ***, който счита същото за неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че поканата, изпратена от НАП на 16.03.2017 г., е получена от упълномощено лице на 16.06.2017 г. и още същия ден справките декларации и отчетните регистри по ЗДДС са подадени по електронен път. Не оспорва, че е пропуснат срока за подаване на справките-декларации и регистрите по чл.124 от ЗДДС, т.к. нито А. Д., нито упълномощената да го представлява Т. Д. – негова майка, са знаели, че трябва да се подадат декларациите и регистрите по ЗДДС, а Д. през това време е бил в чужбина. Счита, че с извършеното деяние не се засягат по никакъв начин финансовите интереси на държавата, т.к. подадените в НАП документи са с нулеви стойности, понеже дружеството не е извършвало стопанска дейност за съответните данъчни периоди, което от своя страна сочи, че от нарушението обективно не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Цитира разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, според която лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларация по чл.125 ал.1, декларация по чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с посочена в закона глоба за физически лица и имуществена санкция за юридически лица, но твърди, че никъде в разпоредбата не е посочено, че се налага имуществена санкция за всяко едно от нарушенията и с посочване на разпоредбата в НП не става ясно за кое точно е санкциониран нарушителя – за това, че не е подал справките декларации, декларациите по чл.125 ал.2, отчетните регистри и/или трите и/или за това, че същите не са подадени в предвидените срокове, т.к. към датата на издаването на актовете справките декларации и отчетните регистри вече са били подадени. Намира, че АНО е следвало да обвърже в единия случай разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС с тази на чл.125 ал.1, а в другия случай с чл.125 ал.3 и чл.124 от ЗДДС, както и да ги опише словесно по ясен и категоричен начин. Счита още, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, т.к. макар и след предвидения за това срок, в деня на поканата и преди съставяне на АУАН са подали дължимите декларации и отчетни регистри, т.е. изпълнили са вмененото им задължение, а от нарушението няма настъпили никакви общественоопасни последици. Посочва, че наказващият орган не е изложил в НП конкретни мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53 ал.1 от ЗАНН. Навежда доводи, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, което АНО не е съобразил. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, депозирано е писмено становище, в което заявява, че поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Велико Търново се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата, моли съда ад остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН   № F310561 от 28.06.2017 г. е ангажирана отговорността на дружеството за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка – декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в офис-Плевен при ТД на НАП-В. Търново за данъчен период месец февруари 2017г. в законоустановения срок- до 14-ти март 2017 година. Посочено е, че справка-декларация и отчетните регистри по ЗДДС били подадени по интернет с КЕП на 16.06.2017 година, били приети и обработени с вх. № 15001490521. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно постановление, като според решаващия съд се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Г. и свидетелите Б. и Т., чиито показания съдът приел с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на посочените свидетели установил, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка – декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Установил също, че справка-декларация и отчетните регистри за данъчен период месец февруари 2017 година били подадени на 16.06.2017 година в офис-Плевен при ТД на НАП - В. Търново по интернет с КЕП на 16.06.2017 година, както и че били приети и обработени с вх. № 15001490521.   Съдът изложил мотиви, че в подкрепа на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които изброил подробно. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС лице и приел, че съставомерно е деянието, представляващо неизпълнение на поне едно от алтернативно изброените задължения на регистрираните лица. В случая приел за безспорни обстоятелствата, че едноличният търговец е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС и в това му качество е бил длъжен да подаде отчетните регистри, дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период м. месец февруари 2017 година,  най-късно до 14-ти март 2017 година, което той е направил едва на  16.06.2017година. Според съда нарушенията са такива на просто извършване, поради което за реализиране на фактическия им състав не е необходимо настъпването на определени вредоносни последици. За неотносими към правния спор съдът приел изложените в жалбата твърдения относно продължителен престой в чужбина на представляващия санкционираното юридическо лице, респ. незнанието на закона.

При тази установеност на фактите, съдът направил извод, че санкционираното дружество е осъществило съставите на административните нарушения, за които е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. При определяне размера на всяка от наложените имуществени санкции, наказващият орган е приел, че в конкретната хипотеза се касае за сранително непродължителен период на забавяне на представянето на справката-декларация и отчетните регистри за данъчен период месец февруари 2017 година и сравнително невисоката степен на обществена опасност на конкретните нарушения и е наложил такива в минимално предвидения от законодателя размер от 500,00 лева. Съдът изложил, макар и лаконични мотиви, че в случая не са налице причини и обстоятелства, които да дават право да се приеме, че се касае за маловажни случаи на административни нарушения и в този смисъл да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС. Съдът констатирал, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени и респ. да обуславят отмяната на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление.

На тези основания потвърдил изцяло НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Както правилно е установил и РС, справките – декларации и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Процесните не са подадени в законоустановения срок. От приложените по делото пред ПРС писмени доказателства се установява, а и този факт не се отрича от самото дружество, че последното не е извършвало стопанска дейност и отчитало резултат. Дейността на дружеството е била с нулеви приходи и разходи, не са извършвани никакви продажби и отчитани финансови действия и от деянието на жалбоподателя не са настъпили никакви вредни последици. Касаторът обаче дължи подаването на СД по ЗДДС и на информация от отчетните регистри във всички случаи и независимо от реализирания финансов резултат. Това изрично е разписано и в разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС. Вярно е, че последната разпоредба не е посочена в привръзка с останалите посочени като нарушени разпоредби в АУАН и в НП, но последното не съставлява съществено нарушение и отменително основание, защото нарушението се изразява в неподаване в срок на СД и отчетни регистри, с което се нарушава повелята на чл.125, ал.5 от ЗДДС, посочена и в АУАН , и в НП. Нормата на чл.125, ал.4 има пояснителен характер и сочи, че дори в хипотезите на тази норма се дължи подаване на СД и отчетни регистри, като това задължение следва да се изпълни в сроковете по чл.125, ал.5 от ЗДДС.

В случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатите нарушения не се отличават от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената им опасност е явно незначителна. Нарушенията, за които на дружеството са наложени две санкции, са формални и за тяхната съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици, за да може тяхната липса да обоснове извод за по-ниска обществена опасност. Освен това декларацията и отчетните регистри са били подадени със закъснение повече от три месеца и то след покана от страна на данъчната администрация.

Правилно е била определена и санкционната норма на чл.179 от ЗДДС. При определяне на размера на наложеното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са били реализирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил санкции в минимално предвидените в закона размери.

Независимо от факта, че управителят на дружеството, веднага след узнаването, е подал СД и информация от отчетните регистри и не е сторил това в по-ранен момент, защото според твърденията му не е знаел за това свое задължение, той носи отговорност за неподаването им в срок, защото, на първо място се касае за обективна безвиновна отговорност на самото дружество, а не на неговия собственик или управител, и на второ място, защото след като е придобил собственост и е станал едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител, в качеството си на търговец е бил длъжен да знае и да се грижи за търговските си дела с грижата на добър търговец, в т.ч. да подава своевременно изискващата се от закона информация пред съответните органи.

Неоснователно е възражението за липса на щателно издирване на търговеца във връзка с връчване на АУАН. Видно е от приложените на л.14-17 от анд №241/2018 год. на РС-Плевен протоколи, че дружеството е търсено както на предходно регистрирания, така и на регистрирания след промяна на едноличния собственик на капитала адрес на управление и не е било намерено лице, което да получи съставения акт за нарушение, което е обусловило спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. По –същественото в случая е, че независимо от спиране на административнонаказателното производство до намиране на адресата на акта, респ. на упълномощено от него лице, между датата на издаване на АУАН-28.06.2017 год. и датата на издаване на НП-23.10.2017 год., не е изтекъл срок, по-дълъг от шест месеца, с което разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазена.

На следващо място, неоснователно е възражението, че с АУАН и с НП неправилно е ангажирана отговорността на търговеца за неизпълнение на две отделни задължения към данъчните органи, уредени в закона, както следва: неподаване на справка-декларацията и неподаване на отчетните регистри. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил справката-декларация и отчетните регистри да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС предвижда няколко отделни състава не неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи - регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, или не ги подаде в предвидените срокове се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че визираните нарушения са формални и се осъществяват с неподаването в срок на съответните данъчни документи.

Ето защо оспореното решение, с което е потвърдено оспореното НП по аналогично изложени съображения, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 653 от 26.07.2018 г., постановено по нахд № 1702/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.