Р E Ш Е Н И Е

№ 653

гр.Плевен, 31 Октомври 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 779 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Е.Д.Я. ***, чрез адв.А. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №20127 от 29.02.2012г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради изтекла давност. Твърди се, че с издаване на влезлите в сила наказателни постановления е платил всички глоби. Счита се, че не е възможно със заповед от 2012г. да се отнема СУМПС през 2018г. Твърди се, че през този период е работил в Германия и редовно се връщал в България, като преминаването през граница означава проверки на свидетелството за управление. Сочи се, че изземването на документа е извършено в КАТ, където е отишъл за подмяна на СУМПС, което е било със срок до 17.08.2018г. Моли се за отмяна на заповедта.

С придружителното писмо за изпращане на административната преписка е изразено писмено становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.И., който поддържа жалбата. Развива доводи за изтекла погасителна давност и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по делото-Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Ф., който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена лично на Я. на 08.08.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.7), като жалбата до съда срещу Заповед за прилагане на ПАМ №20127 от 29.02.2012г. е подадена на 10.08.2018г. чрез административния орган и е заведена с вх.№316000-27430/10.08.2018г. Предвид изложеното и с оглед факта, че не е налице задължителност на административното обжалване, жалбата депозирана пред съда се явява в срок. Ето защо настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №20127 от 29.02.2012г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, е разпоредено изземването на свидетелството за управление на МПС на оспорващия Е.Я., поради влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №235/17.03.2009г., с което са отнети 8 контролни точки; НП №348/07.05.2009г., с което са отнети 4 контролни точки; НП №381/14.05.2009г., с което са отнети 8 контролни точки; НП №1965/31.07.2009г., с което са отнети 3 контролни точки; НП№658/27.08.2009г., с което са отнети 8 контролни точки; НП №928/29.10.2009г., с което са отнети 3 контролни точки; НП №222/09.02.2011г., с което са отнети 4 контролни точки и НП№4321/08.08.2011г., с което са отнети 8 контролни точки. В заповедта е посочено още, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - Плевен, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със Заповед №Із-1393/09.08.2007г. (л.22).

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Вярно е, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а е отразено единствено, че може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган, но последното не води до незаконосъобразност на самия административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка. В случая е установено, а и не се оспорва, че жалбата пред административния съд е подадена в срок от една страна и от друга неправилното посочване, респ. непосочването на тези реквизити, е основание за приложение на разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на сроковете за обжалване, което е своеобразна гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба.

По отношение спазването на процесуалноправните разпоредби за издаване на заповедта, съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 29.02.2012г., когато е в сила Наредба №Із-1959/27.12.2007г., действаща от 15.02.2008г. и към датите на издаване на НП, посочени като фактически основания в заповедта. В разпоредбата на чл.7 от Наредба №Із-1959/2007г. е разписано, че информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Вярно е, че при действието на Наредба І-139/2002г., която е отменено с горната наредба, чл.5, ал.3 от същата е поставяла изискване при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки на водача да се изпрати писмено съобщение, но тя не е приложима за процесния случай. Т.е. административният орган не е имал задължение да уведоми Я. за отнемането му на контролни точки. Нещо повече, в тежест на водача е да установи колко точки са му отнети и във връзка с тази констатация да върне свидетелството си за управление, като изцяло от неговата воля зависи дали да възстанови или не контролните си точки. Затова всеки водач е длъжен във всеки един момент да има съзнание за броя на отнетите му точки, с оглед изпълнение на вменените му със ЗДвП задължения. Ето защо съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила, като следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адресата за започване на административното производство.

Неоснователно е възражението, че е изтекла погасителната давност за изтърпяване на наложеното наказание. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН регламентира изключващите административнонаказателната отговорност хипотези, включително сроковете, с изтичането на които не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, урежда давностните срокове за изпълнение на наложените с влезли сила наказателни постановление административни наказания-глоба, лишаване от право да упражнява определена професия или дейност и обществено порицание. Налагането на принудителни административни мерки се осъществява в административно, а не в административнонаказателно производство, при наличието на конкретни, предвидени в съответния закон или указ случаи, уреждащ техния вид, компетентните да ги прилагат органи, начинът на тяхното приложение и обжалване . Такъв предвиден от закона случай е хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, а редът на който се подчинява производството по прилагането й е регламентиран в глава шеста от ЗДвП. Следва да се посочи, че в закона не е предвиден срок, с изтичането на който да се погасява правото за прилагане на ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП. Разпоредбите на ЗАНН са неприложими в административното производство по прилагане на принудителна административна мярка, тъй като, както вече е посочено по-горе, те се отнасят до производството по налагане на административни наказания, а не по прилагане на принудителни административни мерки, правната същност на които е различна, те имат превантивен, а не наказателен характер. Ето защо съдът счита, че не е налице соченото от оспорващия основание за незаконосъобразност на процесната заповед.

Също така е необходимо да се отбележи, че връчването на процесната заповед, издадена на 29.02.2012г. на оспорващия Я. едва на 08.08.2018г., не води до незаконосъобразност на административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171 т.4 решаващият съд съобрази следното:

Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

По делото е приложена Справка за нарушител по ЗДвП на Е.Я. ***, в която подробно са описани издадените на лицето НП по ЗДвП, само част от които са станали фактическо основание и са описани в обжалваната заповед. От справката се установява, че на 19.08.2008г. на Я. е издадено СУМПС №237362054 с валидност до 19.08.2018г. за категория „В“ и „М” с предоставени 39 контролни точки. От справката се установява още, че на Я. са отнети общо 46 контролни точки по влезлите в сила НП, като към дата 29.02.2012г. е бил с -7 контролни точки.

По делото са приложени като доказателства и всички издадени на оспорващия НП, посочени в заповедта-основание за прилагане на ПАМ. Видно от НП№235/17.03.2009г., НП№348/07.05.2009г., НП№381/14.05.2009г., НП№1965/31.07.2009г., НП№658/27.08.2009г., НП№928/29.10.2009г., НП№222/09.02.2011г. и НП№4321/08.08.2011г. е, че с тях на Я. са отнети общо 46 контролни точки. НП са редовно връчени и са влезли в законна сила, като това обстоятелство е изписано върху постановленията. Т.е. към момента на издаване на процесната заповед – 29.02.2012г., описаните в нея НП са били влезли в сила и с тях са отнети общо 46 к.т., поради което за водача е съществувало задължението да върне СУМПС, което не е сторено. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приложените на л.37-39 от делото доказателства е, че СУМПС №237362054, издадено от ОД на МВР-Плевен на името на Е.Д.Я. е отнето от властите на Белгия и върнато в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен на 16.02.2018г.

В чл.157, ал.1 от ЗДВП и чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г., действаща към момента на издаване на оспорената заповед, контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл.3, ал.1 от Наредбата), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване, е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание (чл.6 от Наредбата). Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Предвид изложеното, първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП - отнети всички контролни точки, е налице в конкретната хипотеза. След като е констатирано, че водачът е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки и Я. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, то правилно и при наличието на елементите от материално-правното съдържание на нормата на чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният орган с обжалваната заповед е приложил предвидената в закона принудителна административна мярка.

Съдът намира, че след като са спазени материалноправните предпоставки за налагане на съответната ПАМ, същата кореспондира и с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП – да бъде приложена за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

По горните съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Я. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №20127 от 29.02.2012г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Е.Я. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление на МПС.

ОСЪЖДА Е.Д.Я. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: