Р Е Ш Е Н И Е

№ 636

гр. Плевен, 24 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 778/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Хаджи К. – Р.К.”*** срещу Решение № 129 от 09.07.2018 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 117/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 333212-F375350/16.04.2018г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ЕТ „Хаджи К. *** на осн. чл. 185, ал.5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 118 ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1200 лв. за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, затова че на 02.03.2018г. при проверка в търговски обект – закусвалня, находяща се в гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 63, стопанисвана и експлоатирана от ЕТ „Хаджи К. – Р.К.“ е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно извадени“ суми в касата, като от фискалното устройство в обекта е разчетена наличност „в брой“ в размер на 95,10 лв., в това число 40,00 лв. - служебно въведени във ФУ, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 141,52лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 46,42 лв., които не са отразени чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми. Съдът е намалил размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1200 лв. на 1000 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Излага доводи, че нарушението, ако изобщо се приеме, че е извършено такова е несъществено, защото е практика на всички търговци за по-голяма оперативност и удобство на клиентите да развалят оборотни пари от касата със свои лични, а и се касае за малка сума. Макар и намалена от съда, санкцията си остава много голяма и не съответстваща за дадения случай. В с.з. твърди, че сумата, която се явява в повече представлява лични средства на съпругата му, които са дръпнати от инспектора от ръцете й. Моли наложеното наказание да бъде намалено до предвидения в закона минимум или да бъде отменено изцяло.

Ответникът по касация – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Велико Търново не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Кнежа е правилно. Съдът детайлно, задълбочено и прецизно е съобразил и съпоставил всички доказателства по делото – писмени и гласни, обсъдил е изтъкнатите от жалбоподателя доводи и е стигнал до правилни фактически и правни изводи като е намалил размера на наложената санкция към установения в закона минимум, предвиден при повторно извършено нарушение от същия вид като е изложил аргументирани съображения и относно размера на наказанието. Изложеното в мотивите на районния съд изцяло се споделя от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтаря.

Изложените от касатора доводи са неоснователни.

Твърдението, че паричните средства са били лични на съпругата на жалбоподателя, работеща като продавач-консултант в обекта и са били необходими да развали по-едри пари, но били издърпани от ръцете й от проверяващата инспекторка в момента на проверката е защитна теза на касатора. Вписаното възражение от продавачката при проверката е, че развалила едри пари от касата с личните си средства. Протоколът за проверка е подписан и от представляващия – Р.К., който също присъствал и писмено възразил, че не е съгласен със сумата, която е била наличност, продавачката се объркала с личните нейни пари. Според показанията на разпитаната инспекторка – всички изброени парични средства са били в чекмеджето на касата, а не отделно. Даже една част от парите, продавачката се опитала да сложи в джоба си, но понеже свидетелката седяла до нея - до касата, не й позволила и я накарала да ги върне обратно в касата. След което били извадени и описани всички налични пари в касата. Следователно продавачката се е опитала да извади пари от касата, за които твърди, че са нейни лични средства и са били необходими за разваляне, които били върнати и описани като фактическа наличност. От финансовия дневен отчет от фискалното устройство се установява регистрирана в касата наличност от 95.10 лв., в т.ч. и служебно въведена сума от 40 лв., но изброената по банкноти и монети фактическа наличност на намерените в чекмеджето на касата суми е по-голяма – 141.52 лв. и не съответства на фактическата наличност. С оглед на това правилно е прието, че разликата в размер на 46.42 лв. не е отразена чрез фискалното устройство като „служебно въведена“ в касата сума. С оглед на това правилен е изводът, че търговецът е нарушил задължението си по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, според който всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби следва да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. В случая установената разлика в касовата наличност не е била служебно въведена чрез операция „служебно въвеждане“ на фискалното устройство. Фактическата касова наличност на намиращите се в чекмеджето на касата суми следва да съответства на отразената в паметта на фискалното устройство налична сума. Когато се добавят други суми, различни от продажби, същите следва да бъдат служебно въведени и в паметта на фискалното устройство. Това обстоятелство е добре известно на търговеца и неговия персонал, тъй като видно от отчета за деня е била използвана операция за служебно въвеждане на сумата 40 лв. Личните парични средства не следва да се намират в касата, а ако се въвеждат суми, извън постъпили от продажби оборотни средства, те трябва да бъдат отразени, така че фактическата наличност да съответства на въведената във фискалното устройство.

Съдът правилно е преценил, че нарушението е извършено в условията на повторност в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на предходно НП, с което търговецът е наказан за същото по вид нарушение, не води до неотразяване на приходи и няма отегчаващи вината обстоятелства, поради което следва да се определи наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 185 ал.4 вр. ал.5 от ЗДДС размер при повторно нарушение и е намалил санкцията на 1000 лв. Не съществува възможност за намаляване на наказанието под законоустановения минимум. Районният съд е изложил правилни съображения, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН предвид формалния характер на нарушението и охраняваните обществени отношения, което определя извършеното като типично нарушение от този вид и не може да се приеме като маловажно.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Кнежа е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 09.07.2018 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 117/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.