О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1115

гр. Плевен, 30.08.2018г.

Административен съд – Плевен, ІІ-ри състав, в закрито съдебно заседание на тридесети август 2018г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.д. № 776/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, вр. чл.26, ал.4 от Закона за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.

Образувано е по жалба на И.Б.В. ***, срещу разпореждане № 4506- 40- 1869 от 11.07.2018г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на жалбоподателя по заявление- декларация за отпускане на гарантирано вземане, подадена от жалбоподателя.

Жалбата е била подадена пред АССГ, където е образувано административно дело № 8432/2018г. С определение № 5074/13.08.2018г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.Б.В., прекратил е производството по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд- Плевен. Изложени са мотиви, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР разпореждането по ал.1-3 се обжалва по реда на АПК пред административния съд по седалището на териториалното поделение на НОИ, а в случая такова има в гр. Плевен.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с административната преписка, намира, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и се произнесе по жалбата, поради следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая обаче, при определяне на седалището на ТП на НОИ следва да се има предвид текста на чл. 25 от ЗГВРСНР, в който е посочено, че гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. От направена справка в Търговския регистър се установява, че седалището на работодателя "МИР- ПЛЕВЕН" ЕООД в несъстоятелност с ЕИК 114007116 е в гр. София, р-н "Надежда", ж.к. „Свобода“, бл.2, вх.Д, ет.6, ап.118. Именно по тази причина в оспореното разпореждане е указано, че същото подлежи на обжалване пред административния съд по седалището на Териториалнотоподеление на НОИ- София град. Това законодателно решение е в синхрон с нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, съгласно който вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, т.е. в съответната структура по седалището на работодателя, където е и цялото осигурително досие. В този смисъл, под израза "седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт" по чл. 26, ал. 4 следва да се има предвид ТП на НОИ по седалището на работодателя, като не е налице причина разнопосочно да се тълкуват нормите, съдържащи се в Глава ІV Процедура по изплащане на гарантираните вземания и след като чл. 25 урежда, че заявлението се подава до ТП на НОИ по седалището на работодателя, то няма основание да се счита, че употребеното в алинея 1 и алинея 4 на чл. 26 "териториалното поделение на Националния осигурителен институт" да се счита за поделение по местожителството на работника. В този смисъл настоящият съд счита, че делото е местно подсъдно за разглеждане от Административен съд София град, където е ТП на НОИ по седалището на работодателя.

В случая не е приложима и нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. В Раздел І на Глава ІІ от ЗГВРСНР са регламентирани създаването, структурата и управлението на фонда "ГВРС", като видно от така регламентираната структура на фонда, същия не разполага с териториални структури, в т.ч. и в гр. Бургас. Териториалното поделение на НОИ не е териториална структура на фонда, а напротив, фонда е в структурата на НОИ. Още повече, че в случая е налице подсъдност уредена в специален закон, поради което неприложими са общите норми на АПК. По аналогичен случай Върховният административен съд вече се е произнесъл с Определение № 9842/18.07.2018 г., постановено по адм.дело № 8181/2018 г. по описа на съда.

Предвид горното и на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 3 от АПК, Административен съд- Плевен

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 776/2018 год. по описа за на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд - София град и Административен съд- Плевен, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на И.Б.В. ***, срещу разпореждане № 4506- 40- 1869 от 11.07.2018г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на жалбоподателя.

ИЗПРАЩА делото на ВАС за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – за сведение.

СЪДИЯ :