Р Е Ш Е Н И Е

№ 631

гр. Плевен, 23 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 772/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Вики 0905“ ЕООД- гр. Червен бряг, представлявано от управителя Е.В.Г. срещу Решение № 69 от 26.07.2018 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 178/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-0000349/09.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на „Вики 0905“ ЕООД - Червен бряг, представлявано от управителя Е.В.Г. на осн. чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63,ал.2 във вр. с ал. 1 от КТ, затова че на 07.02.2018г. в 11,30 часа при извършена проверка на място в обект магазин за промишлени стоки, намиращ се в гр. Червен бряг, ул. Търговска, бл. Победа и при извършена документална проверка в офис на ДИТ – Плевен на 13.02.2018г. е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, като в качеството си на работодател е допуснал до работа в горепосочения обект лицето Г. С. П. на длъжност продавач-консултант, преди да му е представил копие от уведомлението по чл. 62 ал. 5 от КТ. При проверката на място в обекта лицето е установено да извършва трудова дейност, а именно продавач-консултант, на определено работно място и в работното време на обекта, а уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62 ал. 5 от КТ е прието на 07.02.2018г. в 12,57 часа.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че решаващия съд не е съобразил всички приложени по делото доказателства от административно-наказващия орган. Навежда доводи, че съдът изключително повърхностно, формално и погрешно е подходил при събиране, преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства. Посочва, че административно наказващия орган, а в последствие и Районния съд са допуснали нарушение на материалния закон като не са извършили служебна проверка на осъщественото административно-наказателно производство, установяване на съществуването или несъществуването на описаното административно нарушение, включително и чрез разпит на наетото лице и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение, както и да прецени налице ли са основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Счита това за нарушаване правото на защита. Посочва, че обстоятелствата, че лицето собственоръчно е отразило, че е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор, както и че договорът е регистриран само час и половина по-късно са основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице вредни последици нито за лицето, нито за държавата, тъй като то е било назначено с дата същия ден и са били изпълнени всички изисквания на Кодекса на труда по охрана на трудовото законодателство. Претендира, че целия събран по делото и административната преписка доказателствен материал сочи,че настоящия случай безспорно съставлява маловажен по смисъла на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, което е предпоставка да не се налага санкция. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно. Алтернативно – моли да бъде върнато делото за ново разглеждане.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен чрез юрисконсулт Р. И. счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и законосъобразно, постановено при съответствие с материалния и процесуалния закон. Наложената санкция е справедлива и е в предвидения от закона минимум. Моли, да бъде потвърдено процесното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди НП районният съд е приел визираното нарушение за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото, а наложеното в минимален размер наказание за справедливо, при липса на предпоставки за приложението на чл. 415в ал.1 от КТ и налагане на наказание в по-нисък размер, предвид, че деянието не разкрива признаците на маловажен случай съобразно специалната разпоредба на КТ. При преглед на АУАН и НП не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно. От показанията на свидетелите, присъствали при извършената проверка в обекта, писмената декларация на наетото лице, трудов договор, молба за назначаване на работа и Справка за приети уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ, регистрирана на 07.02.2018г. в 12:57ч. , се установява по несъмнен начин, че на 07.02.2018г. в 11:30ч. при проверката в обекта – магазин за промишлени стоки, стопанисван от дружеството, е заварено лицето Г. С. П., която е изпълнявала трудова дейност като продавач-консултант с определено работно място и в работното време на обекта, за което лицето е попълнило декларация по образец. При проверката в обекта не са представени никакви документи, установяващи наличието на трудовото правоотношение, представени са по-късно – при документалната проверка. А от саморъчно попълнената декларация от завареното в обекта лице се установява наличието на всички признаци на трудово правоотношение, възникнало на 06.02.2018г. и договорените между страните условия – работно място, работно време, почивки и уговорено трудово възнаграждение. Лицето е декларирало, че няма сключен трудов договор и едновременно с това, че е получило заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, които са взаимно изключващи се твърдения. Уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62 ал.5 от КТ е подадено на същия ден след проверката, тъй като е регистрирано в 12:57ч. Към момента на проверката завареното в обекта лице е извършвало трудови функции като продавач-консултант на определеното работно място и в работното време на обекта т.е. било е допуснато до работа без преди това работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.5 КТ за сключен и регистриран трудов договор. С това е нарушил сочената разпоредба на чл. 63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, която забранява на работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и уведомление за регистрацията му. В случая работодателят е допуснал работника до работа преди да му е предоставил екземпляр от уведомлението за регистрация на трудовия договор. Този факт се доказва по безспорен начин от часа на регистрация на уведомлението, който е след момента на проверката и следователно няма как да е било предоставено на работника преди започване на работа.

Наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1500 лв. е в минималния, предвиден в чл. 414 ал.3 КТ размер за извършеното нарушение. Общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН не намира приложение, тъй като специалния закон в чл. 415в ал.1 от КТ предвижда отговорност за маловажни нарушения с налагане на по-леки наказания в случаите, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са настъпили вредни последици за работници и служители. Но във втората алинея, съобразявайки обществената опасност на някои видове деяния, законодателят изрично е изключил възможността този привилегирован състав да се прилага за нарушения по чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като изрично е записано, че нарушенията на тези разпоредби не са маловажни.

Ето защо соченото нарушение е описано достатъчно подробно и ясно с всички негови съставомерни признаци, доказано е по категоричен начин и по своята обществена опасност не представлява маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство, поради което и не съществува възможност за намаляване на наложеното наказание, което е в установения от закона минимален размер.

Решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 26.07.2018 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 178/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.