Р E Ш Е Н И Е

№ 599

гр.Плевен, 05.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 758 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №66/12.07.2018г., постановено по НАХД №164 по описа за 2018г., Районен съд Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление №020/ 25.01.2018г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Плевен, с което на ЕТ „И.Г.-***, представлявано от управителя И.Г.П., на основание чл.42 ал.2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева, за извършено нарушение на чл.17 ал.2 вр. с чл.12 ал.1 т.1 от Закона за храните.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „И.Г.-***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че жалбата срещу НП е недопустима, като просрочена. Твърди се, че постановлението не е влязло в сила, тъй като не е спазена процедурата по връчването му от страна на АНО. В тази връзка се твърди, че за да е приложима нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН следва да са налични две предпоставки, а именно ненамиране на посочения адрес и липса на данни за нов адрес. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че е правен опит за връчване на постановлението само по пощата, като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“, но пък за връчване на АУАН лицето е било намерено на адреса. От последното се прави извод за неспазване на чл.58 ал.2 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че по делото няма доказателства, че проверяваният обект е владян/ползван от ЕТ, т.е. АНО не е спазил задължението си да провери дали деянието представлява административно нарушение и дали същото е извършено виновно и е издал НП в разрез с правилата на ЗАНН. Твърди се още, че наказващият орган е нарушил закона като не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая. В тази връзка се счита, че процесният случай по безспорен начин представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наложената санкция е несъразмерно висока. В заключение се моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане предвид липсата на произнасяне по същество по жалбата, алтернативно да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание за касатора се явява представляващият ЕТ И.Г., който моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ОДБХ- Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ за това, че на 29.11.2017г. при извършена проверка на павилион за търговия с храни, находящ се в гр.Червен бряг, ул.“Паисий“ №37, стопанисван от ЕТ е установено, че обектът извършва търговия с храни без да има издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните от ОДБХ-Плевен и при неспазване на хигиенните изисквания. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 17 ал.2 вр. с чл.12 ал.1 т.1 от Закона за храните.

Върху НП е отбелязано, че съгласно чл.58 ал.2 от ЗАНН същото се счита за връчено от деня на отбелязването, а именно 14.03.2018г. и влиза в сила на 22.03.2018г.

Жалбата на ЕТ срещу НП е подадена на 17.05.2018г., като с касираното решение районният съд е приел, че постановлението е връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 14.03.2018г., а жалбата срещу него е подадена три месеца по-късно, поради което е недопустима и не следва да бъде разгледана. В заключение съдът е посочил, че при този изход НП следва да бъде потвърдено и с диспозитива на съдебния акт е потвърдил изцяло НП.

Решението е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че след като районният съд е приел жалбата срещу НП за недопустима като просрочена е следвало да остави същата без разглеждане и да прекрати производството по НАХД, а не да се произнася с потвърдителен диспозитив.

На следващо място е неправилен изводът на съда, че жалбата е недопустима като просрочена. Основателни са възраженията в касационната жалба за неспазване на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Действително върху НП има отбелязване, че същото е влязло в сила на 22.03.2018 г. на основание  чл.58 ал.2 ЗАНН. По делото обаче не са приложени доказателства, че процедурата определена от посочената разпоредба е спазена. Нормата изисква наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това се пристъпва към отбелязване по чл.58, ал.2 и НП се счита връчено от деня на отбелязването. В случая въобще няма доказателства, че адресът на управление на санкционирания ЕТ е посещаван, нито че там не е намерен никой. Приложени са доказателства, че НП е изпратено за връчване с писмо чрез Български пощи до адреса на ЕТ, но е върнато с отбелязване „непотърсено“. Доказателството не удостоверява, че на адреса на управление са правени опити да бъде връчено НП, няма доказателства и че е налице промяна в адреса на управление на търговеца. Следователно не са били налице предпоставки за законосъобразно приложение на  чл. 58, ал.2 ЗАНН. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на същия този адрес е изпратена покана за съставяне на АУАН, която е получена лично от представляващия ЕТ, който се е явил за съставяне и връчване на акта.

Тъй като съдът не се е произнесъл по същество по жалбата, следва делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд Червен бряг за разглеждане и произнасяне по жалбата на ЕТ „И.Г.-Фокси“ против Наказателно постановление №020/ 25.01.2018г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Плевен.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №66/12.07.2018г., постановено по НАХД №164 по описа за 2018г. на Районен съд Червен бряг.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Червен бряг за разглеждане и произнасяне по жалбата на ЕТ „И.Г.-Фокси“ против Наказателно постановление №020/ 25.01.2018г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.