Решение по Административно дело 746/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 251

гр.Плевен, 20.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело №746 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Административното дело е образувано по жалба на М.А.Д.,*** срещу експертно решение № 0534/03.07.2017 г. на НЕЛК-Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания.

В жалбата се посочва, че ЕР е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно не се продължава отпуската по болест в периода от 13.04. до 30.05.2017 г. Твърди, че е диагностициран със заболяване „***1“ „***2“ и му е поставена диагноза “Клинична форма на ***3“. Първият му прием в лечебно заведение е на 12.10.2016 г., като от тогава са му извършвани множество прегледи и продължава лечение. Посочва, че макар лечението да е успешно, според становището на лекуващите лекари следва да бъде продължено с оглед пълното овладяване на заболяванията. Намира, че необосновано в ЕР е прието, че за периода от 13.04. до 30.05.2017 г. не може да се обоснове „временна неработоспособност“, като са приели въпреки резултатите от изследванията, че за този период е бил работоспособен. Моли да се отмени ЕР, като се приеме, че в този период е бил временно неработоспособен.

Ответникът-НЕЛК- Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания не е представен писмен отговор по жалбата, въпреки дадена му с определение № 1037/18.09.2017 г. /л.35/ възможност. В съпроводителното писмо към МЕД е приобщена „молба“ от НЕЛК чрез юрк.А. /л.л.28,29/, в която се сочи, че жалбата е неоснователна, иска да се остави в сила ЕР на НЕЛК и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и допълнителна молба /л.л.414,415/, в която също се сочи, че ЕР на НЕЛК е правилно и се изразява становище по представени по делото доказателства.

В съдебно заседание оспорващият - М.А.Д.,*** редовно уведомен от предходно съдебно заседание се явява лично и с адв. П. с пълномощно по делото. Д. заявява, че 12.04.2017 г. е последният ден на изтичане на болничния му лист, издаден от Специализирана болница по кардиология – Плевен. Посетил е ТЕЛК – Плевен, подал е документите, които са му били издадени на предния ден от лекарска комисия на същата болница. Там е попитал дали да се яви или не на следващия ден на работа. В този момент е бил извикан лекар, който му се е представил като председател на Втори състав към ТЕЛК – Плевен, който му е обяснил, че предвид практиката на ТЕЛК - Плевен, която е приета и е относима към множество пациенти, а не само към него като изолиран случай, не следва да се явява на работа, а следва да изчака съобщение по пощата от ТЕЛК, с което да му бъде насрочена дата, за да се яви пред ТЕЛК, която бъде определена за преглед и преценка за продължаване на временната му нетрудоспособност. Същият лекар, д-р Б. му е обяснила, че за този период съгласно приетата практика, ще му се издаде болничен лист за оправдаване на отсъствието му от работа. Иска да са отмени решението на НЕЛК за посочения период – 13.04. 2017 г. до 30.05.2017 г. и да му бъде издаден болничен лист. Адв. П. моли след като се обсъдят събраните доказателства, да се постанови съдебен акт, с който да се уважи жалбата, като се отмени ЕР на ТЕЛК № 0534 от 03.07.2017 г. на Първи специализиран състав по сърдечно – съдови заболявания, с което не е продължен отпускът по болест от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. като неправилно. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно за платен адвокатски хонорар и такса за вещо лице. Моли за срок за представяне писмени бележки. В същите допълнително сочи, че поради неявяването си на работа в периода 12.04.-30.05.2017 г. Д. е дисциплинарно уволнен, като заповедта за уволнение се позовава на процесното ЕР на НЕЛК. Твърди, че има становище на ЦЕЛК, че при разкрита процедура по освидетелстване по повод временна неработоспособност, освидетелстването лице не би следвало да се явява на работа или да ползва друг законоустановен отпуск до освидетелстването. Твърди, че ВЛ е установило, че е преценен като нуждаещ се от продължаване на времената неработоспособност, и Д. не следва да носи отговорност за това, както и не следва да се явява на работа до решението на ТЕЛК. Иска да се отмени ЕР, като се постанови задължително издаване на болничен лист за периода 12.04.-30.05.2017 г., тъй като за издаването му са съществували конкретни факти и обстоятелства, установени в съдебното производство.

Ответникът - НЕЛК - Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпраща представител.

Заинтересованата страна ОД на МВР – Плевен, редовно уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, се представлява от юрк. П.Ф. с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение подадената жалба срещу ЕР на ТЕЛК. Счита че същото е правилно, добре мотивирано и обосновано, постановено след извършен подробен личен преглед на лицето и след привличане на външен консултант, специалист – началник на „Клиника по кардиология“ при болницата на МВР. Напълно подробно и точно е посочено, че за периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. няма никакви медицински документи, доказващи заболявания, дори и други хронични заболявания на сърдечно – съдовата система, които да обосноват отсъствието на М.А.Д. от работа. В чл. 6, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, която е действала към процесния период 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. няма посочено, че във връзка с започнала административна процедура пред НЕЛК или ЦЕЛК, може да се счита, че лицето е временно неработоспособно, след като същото към датата на прегледа и с оглед медицинската документация се установява, че не страда от съответното заболяване, с което е изпратено от ЛКК. В експертизата това е отново посочено, като състоянието на лицето, не кореспондира с това, което му е написано в направлението на ЛКК, с което направление е изпратено за освидетелстване пред ЦЕЛК - МВР. Намира за доказано, че лицето не страда от други заболявания, които да обосноват период на даване на болничен от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. Освен това, от писмо с № С-901 от 15.05.2017 г., представено по делото на ЦЕЛК-МВР е видно, че лицето на два пъти е канено да се яви за процедура за освидетелстване пред ЦЕЛК – МВР, но същото се е укривало и се е наложило да бъде търсено с органите на МВР, за да може да му се връчи документ за явяване пред ЦЕЛК – МВР. Счита за напълно неоснователно заявеното от оспорващия, че друг лекар, а именно д-р Б., му е дала такива указания - да не се явява на работа, тъй като този лекар не е председател на състава на ТЕЛК, който разглежда сърдечно-съдовите заболявания, не е запозната с медицинските документи по случая. Счита, че абсурдна и напълно порочна е така заявената практика на здрави лица да се оправдава такъв голям период от време, в който те да се считат за неработоспособни, при положение, че са напълно здрави. От представените по делото доказателства-писма от ЦСМП е видно, че М.А.Д. не е посещавал в периода 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. ЦСМП. От писмото, което е представено от Спешно отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен е видно, че на 05.05.2017 г. е посетил спешното отделение, но диагнозата въобще не е свързана със сърдечно заболяване. Посочено е: “увреждане на нервни коренчета“, което е коренно различно заболяване. Освободен е за не повече от 20 минути от прекарването му в Спешното отделение за снемане на анамнеза и за извършване на преглед, което показва, че в този период лицето не е имало сърдечни проблеми, с което се потвърждава и написаното в ЕР както на ЦЕЛК – МВР, така и на НЕЛК. Предвид изложеното, моли да се потвърди ЕР на НЕЛК и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., поради спецификата на материята и многобройните съдебни заседания, на които са се явявали. Посочва, че в случай, че съдът намери жалбата за основателна, моли да не му бъде присъждано възнаграждение за адвокатски хонорар, тъй като в представеното пълномощно липсват данни за заплащането на такъв в брой.

Заинтересованите страни - ТП на НОИ –Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Агенция за хората с увреждания, гр. София 1233, ул. „С. Врачански” 104-106 и ЦЕЛК Общи заболявания при Медицински институт-МВР, гр. София бул. „Ген. Скоболев“ № 79, – редовно уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпращат представители и не ангажират становище по делото.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М.А.Д. е ползвал непръснато отпуск за временна неработоспособност в периода 12.10.2016 г. - 12.04.2017 г. въз основа на болнични листи /БЛ/, както следва: БЛ №Е2016 6408951 за периода 12.10-18.10.2016 г. /л.123/; БЛ №Е2016 6408981 за периода 19.10-25.10.2016 г. /л.124/; БЛ №Е20167228618 за периода 25.10-28.10.2016 г. /л.248/; БЛ №Е20166508363 за периода 31.10-11.11.2016 г. /л.77/; БЛ №Е20167365795 за периода 11-30.11.2016 г. /л.104/; БЛ №Е20167507752 за периода 01.12.2016 г.-02.01.2017 г. /л.92/; БЛ №Е20166788584 за периода 03.01.-04.02.2017 г. /л.243/; БЛ №Е20167480860 за периода 05.02.-06.03.2017 г. /л.238/; БЛ №Е20167573862 за периода 07.03.-13.03.2017 г. /л.221/; БЛ №Е20167689123 за периода 14.03.-12.04.2017 г. /л.145/;

На Д. на 11.04.2017 г. е бил издаден „Медицински протокол на лекарска консултативна комисия“ /л.144/, с който е насочен към ТЕЛК за преценка временната нетрудоспособност. На 12.04.2017 г. Д. е подал заявление - декларация за представяне на ТЕЛК за временна нетрудоспособност, като е посочил телефон и адрес /л.185/.

Видно от писмото на л.л.176-177, с писмо с обратна разписка Д. е бил поканен да се яви на 10.05.2017 г. в ТЕЛК МВР, като това писмо за явяване е изпратено на 02.05.2017 г. Същият не се е явил, не отговаря и на обажданията по телефона, който е вписал в заявлението - декларация за освидетелстване. Писмото е още в пощенския клон, защото не се е явил да го получи. Поради неявяването му, на 11.05.2017 г. му е изпратено повторно писмо с обратна разписка и нова дата за преглед - 25.05.2017 г. С писмото на л.л.176-177 се моли директора на ОД на МВР-Плевен за съдействие. Доказателства за изпращането на писмата от 02 и 11.05.2017 г. са приобщени на л.л.183, 189-190.

Д. е бил прегледан и освидетелстван на 30.05.2017 г. от ТЕЛК за общи заболявания Медицински институт МВР, като е издадено ЕР № 0277 от заседание № 093 от 30.05.2017 г. /л.л.179-180/. Видно от същото, водещата диагноза на Д. е есенциална /първична/ ***5, общо заболяване - ***2 І степен, ***1, ***6. Изложени са мотиви, че от проведените изследвания: СКАГ /м.03.2017 г./, ВЕТ /м.10.2016 г./ при натоварване 125 W с данни за съхранен коронарен резерв и физически капацитет, Ехо КГ /30.05.2017 г./ - данни за запазена систолна функция и кинетика е изключено наличие на обструктивна коронарна болест. Посочено е, че е бил в непрекъснат отпуск по болест от 12.10.2016 г. до 14.04.2017 г., ТЕЛК не оправдава временната неработоспособност от 15.04. до 30.05.2017 г., и не я продължава поради липсата на обосноваваща медицинска документация, удостоверяваща обективно наличието на ***4, диагноза с която е представен за освидетелстване от СЛКК по кардиология при „Кардиологичен медицински център“ Плевен пред ТЕЛК и решава, че е работоспособен. Изложени са данни от анамнеза, обективно състояние и са приложени медицински документи. Между същите е консултация от проф.Д. от 30.05.2017 г. /л.л.198,199/, в която се сочи, че е запознат с писмените документи - 2 броя епикризи от Плевен. Касае се за болен с лекостепенна АХ с доказана липса на обструктивна коронарна болест. Проведен ВЕТ - напълно неадекватен на състоянието на пациента. При прегледа АН 140/85, след 12 клякания - АН 150/80 - нормална реакция на АН. Проведена експертиза с Ехокардиография - нормална находка. Направено е заключение, че при служителя няма обективни основания за продължаване на временната неработоспособност.

Д. е подал жалба срещу ЕР на ТЕЛК /л.л.160,161/, приета с вх.№ от 06.06.2017 г. По тази жалба е постановено е процесното ЕР № 0534 от заседание №101 от 03.07.2017 г. на първи специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания /л.л.9-12/. Видно от същото, ЕР на ТЕЛК е потвърдено, като не е продължена вр.нетрудоспособност след 12.04.2017 г. Не се оправдава вр.нетрудоспособност от 13.04. до 30.05.2017 г., преценен е като работоспособен. Прегледът в НЕЛК е извършен на 30.06.2017 г., като са изложени данни от анамнеза, обективно състояние, проведената консултация от проф.Д. от 30.05.2017 г. и медицинската документация. Направени са изводи, че при двете пролежавания в болница през октомври 2016 г. и март 2017 г. не е поставяна диагноза ***3, като са изложени мотиви в тази насока. Цитирана е консултацията с проф.Д., като е посочено, че съгласно същата се касае за лекостепенна ***2, с доказана липса на обструктивна коронарна болест. Направен е окончателен извод, че не може да се приеме за доказана ***3, която да обуславя временна нетрудоспособност. Посочено е, че в чл.6, ал.1 от НМЕ /отм., но действаща по време на произнасянето на ТЕЛК/ липсва възможност да се приеме временна нетрудоспособност поради разкрито административно производство за извършване на медицинска експертиза. Поправена е фактическа грешка в ЕР, като е посочено, че не се приема временната нетрудоспособност от времето 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., доколкото последният БЛ е бил до 12.04.2017 г. включително.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ с ВЛ - специалист по вътрешни болести и кардиология, като заключението е приобщено на л.л.444-448. Съгласно последното, в протокола от 11.04.2017 г. на ЛКК от „Кардиологичен медицински център“ ЕООД е отразено, че „оплакванията са на терена на известна ИБС - проведена СКАГ, имплантирани стентове на ЛАД, ДКА, ЛЦх, ОМ1, Д1, ЛМ“ и е поставена диагноза: стенокардия, неуточнена. Анамнестичните данни, отразени в изготвения протокол, не отговарят на данните от катетеризационния протокол от УСБАЛ по Кардиология гр.Плевен, където е отразено, че коронарните артерии са без патологични промени. Поради това не може да се приеме, че лицето в действителност е било в невъзможност да изпълнява трудовите си функции в този период.

Посочено е, че Д. е преценен като се нуждаещ се от продължаване на временната нетрудоспособност след 12.04.2017 г. от специализирана ЛКК, за което той не носи отговорност и указанията, които е получил, е че не трябва да се явява на работа до решението на ТЕЛК. След извършения медицински преглед на Д. и преглед на медицинската документация ВЛ е установило, че не се установяват доказателства за поставяне на 5 броя стентове на коронарните артерии.

В о.с.з. ВЛ допълнително заявява, че по думите на Д. служителите, които са приели документите при подаване на протокола, са му казали, че не следва да се явява на работа. В делото няма документ от органите на ТЕЛК, които да му указват, че не трябва да ходи на работа. Има несъответствия между диагнозата в протокола на медицинския център, който го изпраща за продължаване на временната нетрудоспособност, тъй като при Д. няма установена диагноза „стенокардия“ и няма имплантиране на стентове.

По делото е приложено „сведение“ от д-р Б. - член на ТЕЛК втори състав към УМБАЛ Плевен /л.423/, съгласно което през средата на лятото при нея е дошъл Д., който е попитал за утвърдената практика за разрешаване на проблем на отпуск след подадени документи в ТЕЛК. Отговорила е, че при тях е прието продължаване на отпуска по болест до деня на явяване на пациента, дори в случаите, когато при извършване на прегледа в кабинета се установи, че пациента е работоспособен - при изтичане на отпуска по болест преди явяване на ТЕЛК на съответния гражданин комисията оправдава периода до явяване пред нея независимо от резултата от прегледа. Приобщен е и амбулаторен лист /л.440/, видно от който на 05.05.2017 г. Д. е прегледан в Спешно отделение на УМБАЛ Плевен, поставена е диагноза: „Увреждане на нервни коренчета и плексуси, неуточнено“, като е посочено, че липсва необходимост от болнично лечение, за продължаване на диагностиката и лечението в извънболничната помощ. Приобщена е и заповед на министъра на МВР /л.л.361-364/, съгласно която на Д. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР поради факта, че в периода 13.04.-30.05.2017 г. не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения, без за това свое отсъствие да има уважителни причини.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр регламентира, че обжалването от страна на заинтересована страна срещу ЕР на НЕЛК е пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на оспорващия по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. ЕР на НЕЛК е връчено на оспорващия на 12.07.2017 г. /обратна разписка на л.13/, а жалбата е подадена на 26.07.2017 г., видно от клеймото на пощенския плик на л.8, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Експертно решение № 0534 от заседание №101 от 03.07.2017 г. на първи специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по сърдечно-съдови заболявания е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ, действаща и понастоящем/ и чл. 103, ал. 4 ЗЗдр.

По отношение съответствието на ЕР с установената от закона форма, административно-производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Потвърденото ЕР на ТЕЛК е постановено по време на действието на НМЕ /отм./, като същата наредба е предвиждала в разпоредбата на чл.6, ал.5, че когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Цитираната разпоредба е императивна. Същата предвижда възможност да се издаде БЛ, когато лицето е нетрудоспособно, но се очаква възстановяване на неговата трудоспособност в следващите 6 месеца. Абсолютно същата по съдържание е и разпоредбата на чл.6, ал.4 от действащата понастоящем НМЕ.

БЛ обаче не може да се издаде, когато след изтичане на 6 месечния срок ТЕЛК установи, че лицето е трудоспособно и е било такова и преди прегледа в ТЕЛК. Легална дефиниция на понятието „временна неработоспособност“ е дадена с § 1, т. 34 от допълните разпоредби на Закона за здравето. Тя съвпада и с указанието по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ-отм.) кога е налице временна неработоспособност. В същия смисъл е и чл.6, ал.1 от действащата при произнасянето на НЕЛК НМЕ.

Съгласно чл.6, ал.1 от действащата понастоящем НМЕ, „Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.“ Както се посочи по-горе, с идентично съдържание е чл.6, ал.1 от НМЕ /отм./. В НМЕ и НМЕ /отм./ липсват разпоредби, съгласно които БЛ се издава на здраво и трудоспособно лице за периода от изтичане на последния БЛ в 6-месечния период до датата на прегледа в ТЕЛК, когато лицето е могло и не е било възпрепятствано да работи. Такова издаване /ако бъде извършено/ би било в противоречие с посочените разпоредби на чл.6, ал.1 от НМЕ /отм./, и чл.6, ал.1 от НМЕ, и би било незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.12, т.2 от НМЕ /отм./, гласи, че „Не се издава болничен лист за временна неработоспособност когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен; в този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение;“ С абсолютно същото съдържание е чл.12, т.2 от действащата понастоящем НМЕ.

Със СМЕ е установено, че за Д. „не може да се приеме, че … в действителност е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции в този период“. След като същият в периода 13.04.-30.05.2017 г. е бил трудоспособен, и е могъл да изпълнява трудовите си функции, за него не би могло да се издаде БЛ на основание НМЕ /отм./. В същия смисъл е и действащата понастоящем НМЕ.

Съдът отбелязва, че НМЕ /отм./ и НМЕ не уреждат изрично как следва да се уреди отсъствието от работното място в случай, че при прегледа в ТЕЛК след изтичане на последния БЛ се установи, че лицето е трудоспособно, и този извод бъде потвърден от НЕЛК. Същите наредби само посочват, че БЛ не може да се издаде за този период. Съдът отбелязва, че в този случай уреждането на отсъствието от работа на осигуреното лице не е предмет на медицинската експертиза.

Доколкото по делото е приобщена заповед, с която Д. е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“, поради отсъствието си без уважителна причина в периода 13.04-30.05.2017 г., съдът отбелязва, че при разглеждането на тази заповед при оспорването и по съдебен ред компетентният съд - в случая ВАС, ще реши дали причината за отсъствие на Д. в този период е уважителна или не. Тази заповед, с която на Д. е наложено наказание, не е предмет на настоящето дело и настоящият съд не може да се произнася по нея. Не може да съобразява и дали правилно същата се позовава на ЕР на НЕЛК, това е от компетентността на съда, който разглежда тази заповед.

Разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр предвижда, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ТЕЛК в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; Този срок е спазен, поради което съдът приема, че НЕЛК се е произнесла по подадена в срок жалба.

Следва да се посочи, че непроизнасянето на НЕЛК в срока по чл. 47, ал. 2 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ не представлява съществено процесуално нарушение и не обуславя незаконосъобразност на постановеното ЕР. Предвиденият в същата разпоредба 15-дневен срок е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не отпада задължението на административния орган да се произнесе с изричен акт. Правилно НЕЛК е коригирал допуснатата в ЕР на ТЕЛК неточност по отношение на посочване на дните, в които Д. е ползвал отпуска за временна неработоспособност, и дните, за които не му се удължава този отпуск.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е спорно, че Д. е диагностициран със заболявания „***1“ и „***2“. При извършената СМЕ се установява, че не боледува от ***3, и не може да му бъде издаден БЛ с тази диагноза. Въпреки че първият БЛ е от 12.10.2016 г., на Д. са поставяни различни диагнози, и само два пъти - през октомври 2016 г. и през март 2017 г. е приеман в болница с кардиологични диагнози. Провеждането на лечение в дома за доказаните заболявания не означава, че е налице временна неработоспособност от заболяванията, които се лекуват. Още по-малко доказва временна нетрудоспособност от заболяване, за което е доказано, че не съществува. Както в ЕР на НЕЛК, така и в СМЕ е посочено, че проведените изследвания не потвърждават диагнозата ***3, като при това положение не е възможно Д. да е временно неработоспособен поради наличието на това заболяване. В становището на ЦЕЛК-МВР /л.л.354-357/, наистина е посочено, че при разкрита процедура по освидетелстване по повод временна неработоспособност, освидетелстването лице не би следвало да се явява на работа или да ползва друг законоустановен отпуск до освидетелстването. Но също така в становището е посочено, че ако е ползвал друг вид законоустановен отпуск, същият се прекратява и за периода се ползва отпуск по болест. Това становище по никакъв начин не обвързва съда, тъй като не е правила, което се съдържа в нормативен акт и заявеното на лицето относно явяването му на работа няма отношение с предмета на делото. Вещото лице установява, че Д. е преценен като нуждаещ се от продължаване на времената неработоспособност в протокола от СЛКК, и не следва да носи отговорност за това, но тази преценка е направена въз основа на негови анамнестични данни. Видно от същото заключение на ВЛ, на Д. не са поставяни стентове, поради което съдът заключава, че Д. без каквото и да е основание е съобщил на СЛКК, че са му поставени такива. Обстоятелството, дали това посочване е повлияло на решението на ЛКК да го насочи към ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност е извън предмета на делото. Следва да се отбележи, че становищата на ЦЕЛК-МВР и на д-р Б. са дадени значително време след процесния период, като в становището на д-р Б. изрично е посочено, че питането от страна на Д. е направено в средата на лятото, макар че не може да посочи точна дата, поради което се опровергава неговото твърдение, че това негово питане и даденият отговор са били при подаването на протокола от ЛКК в ТЕЛК, което видно от писмените доказателства, е било на 12.04.2017 г. Следователно едва след приключването на периода 13.04-30.05.2017 г. на Д. е било заявено, че не следва да се яви на работа, но това обстоятелство е неотносимо към законосъобразността на оспорения акт в настоящото производство.

От представеното по делото писмо от Спешно отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен е видно, че на 05.05.2017 г. Д. е посетил спешното отделение, но диагнозата не е свързана със сърдечно заболяване. Липсва и посочване, че установеното на тази дата заболяване води до временна нетрудоспособност. По тази причина съдът счита, че не е било налице и друго заболяване, което да е довело до временна нетрудоспособност в процесния период.

Съдът отбелязва, че Д. не е бил представен за продължаване на времената неработоспособност от болница, както твърди, а от ЛКК от кардиологичен медицински център. Последният БЛ също е издаден от ЛКК от кардиологичен медицински център, а не от болница.

С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото , с оглед искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и процесуалния представител на заинтересованата страна ОД на МВР Плевен и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва М.А.Д.,*** да бъде осъден да заплати в полза на НЕЛК и на заинтересованата страна ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК при отхвърляне на жалбата оспорващият дължи заплащане на всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, т.е. независимо от представителството на страните от юрисконсулт следва дължимото възнаграждение да бъде определено именно по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. т.е. в случая оспорващият следва да заплати на ответника разноски в размер на 500 лева, а на заинтересованата страна –ОД на МВР Плевен претендираните разноски в размер на 300 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VІ-ти състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на М.А.Д., ЕГН **********,*** срещу експертно решение № 0534 от заседание №101 от 03.07.2017 г. на първи специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по сърдечно-съдови заболявания.

Осъжда М.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Национална експертна лекарска комисия гр.София, гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15 разноски в размер на 500 лв. (петстотин) лева.

Осъжда М.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в размер на 300 лв. (триста) лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните .

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: