РЕШЕНИЕ
№ 697
гр.Плевен, 21 Ноември
2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №744 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.Д.Н. ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0374-000119/21.04.2018 год., с която
спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“от ЗДП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на
сключена валидна застраховка.
В
жалбата се навеждат доводи, че заповедта е издадена без наличието на
необходимата законова предпоставка за издаването ѝ, каквато се явява
наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение. Твърди,
че заповедта не е мотивирана, тъй като мотивите следва да се съдържат в съставения
акт. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. Г. с надлежно пълномощно на л.51 от делото, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, сочи, че в оспорената заповед е посочена марка и модел автомобил, който Н. не е
управлявал, моли съда да отмени заповедта.
Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР- Червен
бряг в съдебно заседание не се представлява
и не взема становище по жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на административно
нарушение серия Д, бл.№0724675, №2546/21.04.2018 год. на л.5 от делото е, че Н.
на 21.04.2018 год. около 18,15 часа в с.Рупци, ул „Г. Д.“***, управлява лек
автомобил „Джип Чероки“, бял, с рег.№ВТ *** АХ, собственост на А. В. В. с ЕГН **********,
като автомобилът няма сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ –нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е предявен и връчен на Н.
на 21.04.2018 год., за което той саморъчно се е подписал.
На 21.04.2018 год. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0374-000119/21.04.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена
валидна застраховка. В заповедта се съдържа позоваване на съставения акт за
нарушение №Д724675/21.04.2018 год., като констатациите от акта са пренесени и в
оспорената заповед. Описано е в нея, че на 21.04.2018 год. около 18,15 часа в
с.Рупци, ул „Г. Д.“***, управлява лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№ВТ ---
АХ, като автомобилът няма сключен договор
за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ –нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Принудителната
административна мярка се изразява във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до представяне на сключена валидна застраховка.
Оспорената заповед е връчена на Н. на 24.07.2018 год.,
а жалбата против същата е подадена на 27.07.2018 год. и е заведена с
вх.№374000-3628.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в
срок, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от
оспорване, пред надлежния съд, срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт. .
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото
производство (л.8-10) е представена заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на
Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началниците на РУ на МВР при ОД на МВР Плевен, какъвто е издателят на процесния
административен акт.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта
подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като
водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата
обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за
нарушение. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и
съответства на правната разпоредба на чл. чл.638, ал.3 от КЗ. От друга страна,
фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения
административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл.
171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както
заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени
на жалбоподателя.
Допуснато е нарушение в описание на МПС, по отношение
на което се сочи в оспорената заповед, че липсва сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. В АУАН серия Д, бл.№0724675, №2546/21.04.2018 год. МПС
е описано като лек автомобил „Джип Чероки“, бял, с рег.№ВТ *** АХ, собственост
на А. В. В. с ЕГН **********, а в оспорената заповед е посочено единствено лек
автомобил „Опел Астра“, с рег.№ВТ --- АХ. Това нарушение обаче, не е съществено
и не съставлява основание за отмяна на
заповедта. Нарушението не е съществено, именно защото в акта за нарушение
автомобилът е описан с правилните си индивидуализиращи белези и защото в
оспорената заповед се съдържа изрично позоваване на този акт чрез изписване на
номера и датата на съставянето му и неговият съставител и защото актът е връчен
лично срещу подпис на Н. и той е възприел лично и непосредствено описаните в
него обстоятелства. Действителната воля на административния орган е ясна и
недвусмислена, ясни са и фактите, от които произтича решението на този орган да
приложи спрямо жалбоподателя конкретната ПАМ. Фактът, че между формираната
истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения
текст на административни акт има несъответствие относно описания автомобил, се
преодолява именно от всички останали
доказателства. А тези доказателства-
съставеният акт за нарушение №0724675/21.04.2018 год., справката на л.38 и показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели З. и В., чиито показания съдът
кредитира с доверие като обективни и съответни на останалите събрани по делото
писмени доказателства, сочат, че на датата на проверката-21.04.2018 год., Н. е
управлявал л.а. Джип Чероки, бял, с рег.№ВТ***АХ, а не описания в оспорената
заповед л.а. „Опел Астра“ с рег.№ВТ ---АХ. Касае се за техническа грешка - грешно изписване на индивидуализиращи
белези, т.е. формални грешки при ясно изразена воля на административния орган.
Тази грешка, доколкото не влияе на разпоредителната част от акта, не подлежи на
поправка по реда на чл. 62 от АПК, но същата не е и основание
за отмяна на ПАМ, защото съдът счита, че от цялостния текст на мотивите на
заповедта и доказателствата, към която тя препраща и на които се основава, е ясно във връзка с кое нарушение се прилага
процесната ПАМ и оттам каква е нейната цел. В този смисъл допусната грешка е
техническа, която не води до опорочаване на законоизискуемата форма на
административния акт и не съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона и целта на закона. Целта на
принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е
преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към
момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ е
закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска
отговорност". По делото не се спори, че на 21.04.2018 г. Н. е управлявал моторно превозно средство, за
което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а това се установява и
от справката на л.7 от делото, съдържанието на която не е оборено чрез
представяне на доказателства за сключена ЗГО към 21.04.2018 год. за
управлявания автомобил Джип Чероки. Посочените обстоятелства съставляват
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водача. Водачът не е собственик на управляваното МПС, но по
силата на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Т.е. за него възниква задължение , когато управлява МПС, за последното
да е налична сключена и действаща към момента на управлението на автомобила
ЗГО. Когато управлява МПС без сключена ЗГО, той носи административнонаказателна
отговорност като водач на МПС и е адресат на ПАМ по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП.
Ето защо оспорената заповед се явява законосъобразна и
правилна, а подадената против нея жалба-неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от
изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0374-000119/21.04.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“от ЗДП – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна
застраховка.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: