Р E Ш Е Н И Е

№ 666

гр.Плевен, 6 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 740 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 59 от 18.06.2018 г., постановено по анд № 117/2018 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил наказателно постановление № НЯСС-119 от 1.03.2018 г. на заместник председател на ДАМТН, с което на Община – Червен бряг, ЕИК 000414154, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул „Антим I,“№1 представлявана от кмета Д. В., на основание чл.201 ал.12 вр чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.138а, ал.3 т.2 от Закона за водите за това, че при извършена на 25.10.2017 г. проверка на язовир „“Рупци““, находящ се в поземлен имот № 000361 в землището на с.Рупци, общ.Червен бряг, Акт за общинска собственост № 245/26.09.2001 г., собственост на община Червен бряг, за което е съставен констативен протокол №03-04-173/25.10.2017 год., е установено, че основният изпускател не функционира и е неизправен, с което не са изпълнени от собственика на язовир „Рупци“ задължителни предписания на Комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена от областния управител на област Плевен, дадени в констативен протокол №90/6.06.2017 год., а именно: Да се възстанови основния изпускател и дейността на основния изпускател, със срок на изпълнение 15.10.2017 год.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от община Червен бряг чрез кмета на общината, който счита същото за несъобразено с материалния закон. Счита за неправилен извода на РС-Червен бряг, че несъответствието между правната квалификация на нарушението и описанието на същото в АУАН и в НП представлява „допусната непрецизност“ от АНО и не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че посочената като нарушена норма на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ не въвежда задължение за адресата на НП, нито санкция във връзка с неосъществяване на определен резултат, а единствено възлага правомощия за даден орган, в случая за областния управител, да предприеме определени действия по осигуряване безопасност на населението. Счита, че неизпълнението на даденото предписание съставлява нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която обаче не е посочена като нарушена в съставения АУАН Позовава се на съдебна практика в тази насока,. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на РС-Червне бряг и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Х. от АК-Ловеч, която поддържа жалбата, излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-София, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установена описаната в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, която подробно и изчерпателно описал. Приел, че тези изложени в двата санкционни акта факти се установяват от събраните по делото писмени доказателства, които подробно изброил, както и от показанията на разпитаните свидетели С. Д. и Е. Д. и частично от показанията на свидетелите Б. Б. и И. Б., които подробно анализирал. Въз основа на заповед №А-5/2.01.2018г. на Председател на ДАМТН съдът приел, че Зам. Председателя на ДАМТН е оправомощен от председателя на ДАМТН да осъществява правомощията на последния , определени в чл. 3 ал.2 т.2 , чл. 4а , чл.13 и 13а от Устройствения правилник на ДАМТН в това число да издава заповеди и наказателни постановления по чл. 200 ал.1 т.38-41 от Закона за водите. За да обоснове компетентността на актосъставителя, съдът се позовал на заповед №А-394/31.05.2017г.  на ВРИФ Председател на ДАМТН. Въз основа на всички анализирани и обсъдени писмени и гласни доказателства съдът направил извод, че касаторът е осъществил нарушение на чл. 200, ал.1 т. 39  вр. чл. 138а, ал. 3 т.2 от Закона за водите. Съдът приел, че община Червен бряг като собственик на имота,  с предписанията в протокол №90/06.06.2017г.  е бил задължен „да приведе язовирната стена и съоръженията към нея в изправност,  да изготви проект за ремонтни работи: на язовирната стена, ОИ и преливник, както и да възстанови проводимостта на речното корито, 500 метра след основния изпускател, да възстанови дейността на преливника, както и да възстанови основния изпускател дейността  му” , което не е сторила. Съдът прел за неоснователно възражението на Община Червен бряг, че не е спазена процедурата по чл. 190б, ал.2 ЗВ и протокол №90 не бил изпратен на оператора по надлежния ред на „ТДП Контрол“ ЕООД, както и не бил публикуван на интернет страницата на ДАМТН предвид, че собственикът е бил уведомен за констатираното на 6.06.2017г.  За неоснователно приел и възражението на Община Червен бряг, че е допуснато  съществено процесуално нарушение, като е нарушен материалният закон като в обжалваното НП не е посочена изрично нормата, която е нарушена.  Според съда изложените в жалбата  съображения касаят правната квалификация на описаното в текстовата част на НП нарушение. Позовал се на съдържанието на НП, в което  е записано, че  нарушението се изразява в „неизпълнение на предписания, дадени в протокол №90/06.06.2017г. , а именно да се възстанови основният изпускател и дейността му, със срок за изпълнение на предписанията – 15.10.2017г./ т.е. съдът приел, че правната квалификация на деянието е чл.200, ал.1 т.39 вр. чл.138, ал.3, т. 2  от Закона за водите. Тази непрецизност приел за несъществено нарушение предвид, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че се касае за неизпълнено задължително предписание / т.е. нарушението е описано текстово/, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 138, ал. 3, т. 2 от Закона за водите.  Съдът констатирал още , че при съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаването на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

 Касационната инстанция не споделя изводите на РС-Червен бряг и счита постановеното решение за неправилно, по следните съображения:

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с деянието си община Кнежа е осъществила състава на нарушение на чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (понастоящем правомощията на областния управител за сформиране на Комисия, която да извършва проверки и да дава предписания, са поместени в друг текст на същата норма и са доразвити). Съгласно посочената като нарушена разпоредба в приложимата редакция, областните управители назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които комисии предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Според касационната инстанция тази норма не съдържа правило за поведение, насочено към лицата, на които се дават задължителните предписания. Тя представлява оправомощаваща областния управител норма да сформира такива комисии ежегодно, които да извършват проверки на язовирите и при констатиране от тяхна страна на конкретни неизправности, да дават задължителни за изпълнение предписания. Тя не оправомощава , нито създава права, нито вменява задължения за адресатите на задължителните предписания. Затова тя не съставлява „законната разпоредба, която е била нарушена виновно“ по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Такава е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция), която едновременно съдържа и състав на нарушение, в случая-неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите, и предвидената санкция. Че предписанието се дава на основание чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите, следва да се опише в обстоятелствената част на акта за нарушение и НП, но като елемент от състава на нарушението, като обстоятелство във връзка с нарушението, но като нарушена норма следва да се посочи тази на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която санкционира именно неизпълнение на предписание, дадено по реда на чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите. Вместо това, както в съставения акт за нарушение, така и в издаденото НП като нарушена е посочена нормата на чл.138а, ал.3, т.2, като в акта за нарушение не е посочена нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, поради което и в двата санкционни акта липсва посочване на императивно изискуемата от ЗАНН „законова разпоредба, която е нарушена“. В този смисъл изложеното в обстоятелствената част на АУАН и на процесното НП нарушение не съответства на посочената от административния орган като нарушена правна норма на чл. чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, тъй като в последната не се съдържа състав на нарушението, което е вменено. Допуснатото нарушение води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и до процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление.

Ето защо оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 18.06.2018 г., постановено по анд № 117/2018 г., с което Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-119 от 1.03.2018 г. на заместник председател на ДАМТН, с което на Община – Червен бряг, ЕИК 000414154, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул „Антим I,“№1 представлявана от кмета Д. В., на основание чл.201 ал.12 вр чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.138а, ал.3 т.2 от Закона за водите и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-119 от 1.03.2018 г. на заместник председател на ДАМТН, с което на Община – Червен бряг, ЕИК 000414154, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул „Антим I,“№1 представлявана от кмета Д. В., на основание чл.201 ал.12 вр чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.138а, ал.3 т.2 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.