Р E Ш Е Н И
Е
№ 586
гр.Плевен, 04.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
осемнадесета година в състав: Председател: Н. Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
738 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
Решение № 534 от 29.06.2018 г., постановено по анд № 1163/2018 г., Районен съд
– Плевен е потвърдил наказателно постановление № 722 от 19.04.2017 г. на
Заместник кмет на Община Плевен, с което на „МГ Спасов 2711“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.Веслец № 9, ЕИК 203903526, представлявано
от управителя С. Г. С., на основание чл.233 ал.2 и чл.209 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.66 ал.1 от ЗЗП за това, че при извършена проверка на 01.03.2018
г. в магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Плевен, ул. Цар Борис ІІІ №
12 (Макси център, магазин № 35), е установено, че в обекта е извършено частично
намаление на палта с намаление „-50%“ и обявен период 12.02. до 28.03.2018 г. –
12 бр. с обявена стара и нова цена; обявени нови цени от 85,00 лв. – 120,00
лв.; рокли с намаление „-30%“ и обявен период от 19.02. до 28.03.2018 г. – 24
бр., с обявена нова и стара цена; обявени нови цени от 53,00 лв. до 88,00 лв.
Констатирано е, че намалените стоки са отделени на обособени места в обекта и
обозначени като намалени, като обявените периоди на намалените стоки са
по-дълги от един месец.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „МГ Спасов 2711“ ЕООД,
представлявано от управителя С. Г. С., чрез адвокат Н.Д. ***, който счита
същото за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че от доказателствата по делото
не се установява съставомерно извършено административно нарушение на чл.66 ал.1
от ЗЗП, т.к. не е установено прилагане на съобщението на период, по-дълъг от
един месец. Освен това счита, че в административно наказателното производство
по издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения
на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на чл.43 ал.1 ал.2 и чл.4 от ЗАНН. Сочи, че
изготвеният в деня на проверката констативен протокол не е съставен в
присъствието на нарушителя и не е връчен на надлежен представител на лицето –
търговец, за което се твърди, че стопанисва проверявания търговски обект, както
и че АУАН, въз основа на който е издаден оспорения административен акт, не е
съставен в присъствието и не е връчен на надлежен представител на лицето –
нарушител. Посочва също, че в нарушение на чл.43 ал.4 от ЗАНН, актът не е
предявен на нарушителя. Счита, че допуснатите нарушения на законовите
разпоредби са съществени и обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП и
че тези нарушения не са обсъдени от районния съд в постановеното решение.
Навежда доводи, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил
всички събрани по преписката доказателства, не е изяснил фактическата
обстановка при преценката си относно наличието на нарушение и неговата тежест,
наличие на обстоятелства, погасяващи търсенето на административно-наказателна
отговорност. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Община Плевен се представлява от юрисконсулт Петкова, която оспорва жалбата,
излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да остави без
уважение жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По основателността на жалбата касационната инстанция
съобрази следното:
С Наказателно постановление № 722/19.04.2017 г. на Заместник кмет на
Община Плевен, на „МГ Спасов 2711“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Веслец“ №9, вх.А, ет.2, ап.6,
с ЕИК 203903526, представлявано от С. Г. С. , за нарушение на чл. 66, ал. 1 от ЗЗП и на
основание чл. 233, ал. 2 и чл. 209 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
Против това НП е подадена жалба
вх.№ЖС-26-6104-1/2.05.2018 год. до Районен съд-Плевен, където е образувано анд
№1163/2018 год.
С Разпореждане №331/14.05.2018 год. на л.15, РС-Плевен е прекратил производството по делото, тъй
като е приел, че е сезиран с недопустима жалба, подадена след изтичане на
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
7-дневен срок от връчване на НП.
Против това разпореждане е подадена жалба
вх.№13734/28.05.2018 год. на л.19-20 от делото, чрез РС-Плевен до
Административен съд-Плевен. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
Върху заглавната страница на жалбата има постановено
следното определение от 30.05.2018 год. от съдията-докладчик по анд №1163/2018
год. по описа на РС-Плевен : „Съдът като се запозна с жалбата и представените
доказателства, намира, че на основание чл.344 от НПК следва да отмени
разпореждането си за прекратяване на производството. Воден от горното съдът
определи: Отменя разпореждането си за прекратяване на производството.
Насрочва делото за разглеждане в осз на 13.06.2018 год. от
11,30 часа“.
По делото е проведено съдебно заседание на 13.06.2018
год.и е взето за решаване. По жалбата е постановено съдебно решение
№534/29.06.2018 год., което се оспорва пред настоящата касационна инстанция по
канд №738/2018 год.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че
на 01.03.2018 г. била извършена проверка
от длъжностни лица от Община – гр. Плевен в магазин за нехранителни стоки,
находящ с е в гр. Плевен, ул „Цар Борис III“
№12 (Макси център, магазин №35). В хода на проверката било установено,
че в обекта е било извършено частично намаление на – Палта с
намаление „-50%“ и обявен период 12.02. до 28.03.2018 г. – 12 бр. с обявена
стара и нова цена. Обявени нови цени от 85,00 лв – 120,00 лв., Рокли с
намаление „-30%“ и обявен период от 19.02. до 28.03.2018 г. – 24 бр., с обявена
нова и стара цена. Обявени нови цени от 53,00 лв. до 88,00 лв.
Констатирано било, че намалените стоки са отделени на обособени места в обекта
и обозначени като намалени. Длъжностните лица установили още, че обявените
периоди на намалените стоки са по-дълги от един месец. В хода на проверката е
съставен констативен протокол № 5197/01.03.2018 г. в който подробно били
отразени констатациите от проверката. По повод горното бил съставен АУАН №
722/06.03.2018 г. , в присъствието
на представляващия дружеството, подписан
с възражения. Писмени такива също били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.04.2018 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв.
за нарушение на чл.66, ал.1 от ЗЗП.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа на подробен анализ на показанията
на разпитаните свидетели М. И. и П. П.,
които съдът кредитирал като непротиворечиви, обективни и незаинтересовани,
подкрепящи се изцяло от писмените доказателства.
Въз основа на установените факти съдът направил извод,
по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл. 66, ал.1 от ЗЗП, съгласно която съобщението за намаление на цените не
може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един
работен ден. Съдът установил, че в проверявания обект, стопанисван от
дружеството, са били изложени артикули с посочена дата на изтичане на
намалението, надхвърляща едномесечния срок, визиран в разпоредбата - от 12.02.
до 28.03.2018г. и от 19.02. до 28.03.2018 г., от която до датата на извършване
на проверката артикулите все още са се предлагали на намалени цени, макар
изискуемият от закона едномесечен срок да не е бил изтекъл. Като
неоснователни съдът оценил възраженията на дружеството, че забраната на чл.66,
ал.1 от ЗЗП не е безусловна, предвид наличие на разпоредбата на чл. 66, ал.2 от ЗЗП и по-конкретно поради наличие на условия за
приложение на визираните в същата изключения от общото правило на ал.1.
Посочената разпоредба сочи, че съобщението за намаление на цените може да
обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца в конкретно
изброени случаи: 1.пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при
продажба на търговския обект; 2. пълна или частична разпродажба на стоковите
наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската
дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през
последните три години; 3. извършване на преустройство и строителни работи в
търговския обект със срок над 30 работни дни; 4. прехвърляне на предприятието
или ликвидация. Всички тези хипотези обхващат случаите на окончателно, частично
или временно преустановяване на дейността на търговеца в конкретния обект за
продължителен период от време, като се цели да се даде възможност на търговеца
да реализира по-бързо стоковите си наличности преди окончателно преустановяване
на дейността в обекта или респективно да компенсира загубите на оборот и
клиенти за периода на строителните работи. Затова и в тези случаи според РС се допуска да бъде обявен по-дълъг срок на
намалението – до 6 месеца. В хода на АНП, както и в хода на съдебното
производство доказателства за окончателно, частично или временно
преустановяване на дейността на търговеца в конкретния обект според РС не са
събрани, поради което и в случая не би
могло да се приложи изключението на чл. 66, ал.2 от ЗЗП.
Съдът изложил още мотиви, че нарушението не попада и в хипотезата на
маловажния случай по смисъла на чл. 28 б."А" от ЗАНН, тъй като същото
не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид нарушения. Нарушението е формално, не визира съставомерен
резултат. Законодателят е целял защита правата на потребителите с
въвеждането на задължението да бъде фиксиран срок на намалението, както и като
е разписал изисквания за начина, по който следва да бъде направено съобщението
за намаление, поради което съдът направил извод, че тези права са били
застрашени и че потребителят, неуведомен за старата и новата цена на стоката, е
лишен от възможност да се информира за реалното намаление и по този начин да
направи избор при най-изгодните за него икономически условия.
На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция преценява оспореното решение за
нищожно, поради следните съображения:
След като е бил сезиран с жалба против наказателното
постановление , Районен съд-Плевен е преценил същата за недопустима като
подадена след установения в ЗАНН срок и е прекратил производството по делото с
Разпореждане №331/14.05.2018 год. на л.15 от делото на РС. Това негово разпореждане
е окончателният (в смисъл на крайният) съдебен акт, който може да бъде
постановен от тази съдебна инстанция-Районен съд-Плевен, защото с него се слага
край на производството пред РС. Това разпореждане е неизменимо и неоттегляемо
от постановилия го, в случая районен съд. Неизменимостта или неоттегляемостта
на съдебния акт е забрана да се отменя или изменя същия от съда, който го е постановил. Тая забрана
влиза в сила от деня на обявяването на съдебния акт. Логическото основание за
неизменимостта на съдебния акт е изчерпването на правосъдната власт на съда по
делото, след като той е постановил този краен съдебен акт-в случая
разпореждане, с което е прекратил производството по делото. Съдебният акт е неизменим и преди да е влязъл в сила, и след
като е влязъл в сила. Той е неизменим
както по почин на страната, така и по почин на съда. Ако съдът въпреки
неизменимостта на съдебния акт го измени или отмени, неговият акт ще бъде
нищожен. Нищожен ще бъде и новият акт, който съдът би постановил вместо предишния
съдебен акт. От деня на
обявяването на съдебния акт на въззивния съд се туря край
на въззивното производство, десезира се съда с делото и се поражда право на
обжалване.
Това право е било упражнено от дружеството (против
разпореждането за прекратяване на делото) и то е породило единствено
задължението у Районен съд-Плевен да администрира жалбата и да я препрати по
компетентност на горния контролен съд-в случая на Административен съд-Плевен. Защото
чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН предвижда, че решението на районния
съд, постановено по жалба срещу наказателно постановление, подлежи на
касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 236 АПК в глава „Обжалване на определенията
и разпорежданията“, доколкото в тази глава няма особени правила, за
производството по частните жалби се прилагат съответно правилата на
касационното производство.
Разпореждането на РС за прекратяване на делото не е
могло да бъде отменено от самия съд на основание чл.344 от НПК, каквото правно
основание е посочил в определението от 30.05.2018 год. РС, с което е отменил
разпореждането си за прекратяване на делото. Защото определенията и
разпорежданията, които са оттегляеми и отменяеми от съда, който ги е постановил
са единствено тези, които не слагат край на съдебното производство и тези, за
които изрично е предвидена такава възможност в закона.
Отменяйки постановеното от него неотменяемо
разпореждане за прекратяване на делото и произнасяйки се с последващо решение
по съществото на спора, РС-Плевен е постановил нищожно съдебно решение, което
към датата на постановяването му не е имал правораздавателна компетентност да
постанови, тъй като същата е била изчерпана с постановеното крайно разпореждане
за прекратяване на делото.
В този смисъл има изрична
разпоредба например в ГПК-чл.246. Макар такава изрично да не е предвидена в
НПК, този извод може да се изведе логически във връзка с разпоредбите в АПК и ЗАНН относно компетентността на
съответния съд, който има контролно-отменителни правомощия по отношение на
актовете на въззивния наказателен съд.
Ето
защо оспореното решение следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне
на Районен съд-Плевен за окомплектоване,
администриране и изпращане на
жалба вх.№13734/28.05.2018 год. против Разпореждане №331/14.05.2018 год. на
РС-Плевен по анд №1163/2018 год., на Административен съд-Плевен, по
компетентност, за произнасяне по частната жалба.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221,
ал.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение № 534 от 29.06.2018 г., постановено по анд №
1163/2018 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 722 от 19.04.2017 г. на Заместник кмет на Община Плевен, с
което на „МГ Спасов 2711“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.Веслец № 9, ЕИК 203903526, представлявано от управителя С. Г. С., на
основание чл.233 ал.2 и чл.209 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.66 ал.1 от
ЗЗП.
ВРЪЩА анд № 1163/2018 г. на Районен съд – Плевен, за
окомплектоване, администриране и
изпращане на жалба вх.№13734/28.05.2018
год. против Разпореждане №331/14.05.2018
год. на РС-Плевен по анд №1163/2018 год., на Административен съд-Плевен, по
компетентност, за произнасяне по частната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.