Р E Ш Е Н И Е

№ 595

гр.Плевен, 05.10.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                  Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 736 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 537 от 03.07.2018г., постановено по НАХД № 1080 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005431 от 08.11.2017г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на С.Г.Т. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал. ІІ, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 /двеста/ лева; 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и 3.) на основание чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за нарушения по чл. 20, ал. ІІ от ЗДвП, по чл. 123, ал. І, т.2, б. „Б“ от ЗДвП и по чл. 100, ал.І, т.1 от ЗДвП. 

Срещу решението е подадена касационна жалба от С.Г.Т., чрез адвокат Н. ***, в която се счита, че оспореното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че с влязло в сила определение по НОХД №3219/2017г. РС-Плевен е одобрил споразумение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК от Т.. Счита се, че съдът не е обсъдил в решението си всички възражения и доказателства, с което е достигнал до един неправилен извод и е потвърдил НП в нарушение на материалния закон – чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, а именно когато за дадено деяние е възбудено  наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно производство не се образува, както и ал. 2 – при констатиране на признак/признаците на извършено престъпление администртивнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответната прокуратура. Счита се, че не може да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение, веднъж с НОХД № 3219/2017 г. на РС – Плевен и веднъж с АНД № 1080/2018 г. на РС – Плевен. Посочва се, че видно от делото е, че административната преписка, въз основа на която е инициирано и НАХД не е изпратена на наблюдаващия прокурор по НОХД № 3219/2017г. – Д. Д., същата не е вложена и в наказателното дело, като това съобразно съдебната практика е съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност на акта и до неговата отмяна. Счита се за абсолютно нарушение на процесуалните правила и това, че съгласно ЗДвП нарушението, което е описано в АУАН е по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“, а в НП е по чл. 123 ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, като двете норми са различни, което води до ограничаване на правото на защита. Счита се, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице. Моли се за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът С.Г.Т. не се явява, представлява се от адв.Н., която поддържа касационната жалба по наведените в нея основания. Моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В обжалваното наказателно постановление като фактическа обстановка е посочено, че на 28.10.2017г. в 23:30 часа в гр. Плевен, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, Т. като водач на личния си лек автомобил „Мерцедес Е 300Д“  с рег. № ХХХХ, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя губи контрол над управляваното МПС и удря паркиралия в дясно по посока на движението лек автомобил „Пежо“ с рег. № ХХХХ, собственост на Н. Б. от гр. Трявна като реализирал ПТП с материални щети и след настъпване на ПТП напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Посочено е още в НП, че водачът е установен на ул.“Полтава“ №13, като от направената качествена проба с дрегер 7410 с фабр.№0267 е установено, че в издишания от него въздух се съдържа 3,51 % промила алкохол, издаден е талон за медицинско изследване №0003930, връчен лично, както и при извършената проверка не е  представен контролен талон към СУМПС. Нарушенията са квалифицирани съответно по чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“, чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С НП е реализирана административно наказателната отговорност на Т. за нарушенията по чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е посочено, че глобата е в размер на 0лв. на основание чл.343 ал.1 от НК.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като е кредитирал с доверие показания на разпитаните свидетели. Съдът е посочил, че при анализ на фактите по безспорен начин е установено, че Т. е извършил вменените му нарушения на чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“, чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Приел е, че санкционните норми са правилно определени, а размера на наложени наказания съответстват на обществената опасност на извършените нарушения.

Решението е правилно по отношение на вменените на Т. нарушения по чл.20 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като районният съд правилно е приел, че от всички доказателства по безспорен начин се установява извършените деяния от лицето. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.

Решението в частта, с което е потвърдено НП по отношение нарушението на  чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП следва да бъде отменено, като бъде отменено и постановлението в тази му част. Съображенията за това са следните:

Видно от приложения по делото АУАН на Т. е вменено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“В“ от ЗДвП, съобразно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В НП е променена правната квалификация на деянието и същото е квалифицирано по чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Т.е. между акта и НП е налице съществено разминава по отношение правната квалификация на извършеното деяние от Т., като видно от данните по делото при реализираното ПТП не са пострадали  хора, в каквато хипотеза е издаденото НП. Така констатираното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.

За пълнота следва да се посочи, че с обжалваното НП не е реализирана административно-наказателната отговорност на Т. за обстоятелството, че като водач на МПС е управлявал под въздействието на алкохол в кръвта, за каквото е понесъл наказателна отговорност. Ето защо не е извършено нарушение на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН в какъвто смисъл са по-голяма част от възраженията в касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 537 от 03.07.2018 г., постановено по НАХД № 1080 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0938-005431 от 08.11.2017г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с което на С.Г.Т. ***, на основание чл. 175, ал. І, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. І, т.2, б. „Б“ от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 17-0938-005431 от 08.11.2017г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с което на С.Г.Т. ***, на основание чл. 175, ал. І, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. І, т.2, б. „Б“ от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.