Решение по Административно дело 732/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 709

гр. Плевен, 29 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 732/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.45, ал.1 вр. чл.38, ал.4 Закона за здравето и чл. 32 във вр. с чл. 31, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Обществено хранене“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Търговска“ № 1, ЕИК 824106105, представлявано от управителя М.Я.П., против заповед № РД- 11- 094/21.07.2018г. на зам. директора на РЗИ- Плевен, с която на основание чл.38, ал.4 от Закона за здравето и чл.31, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда е потвърдено предписание № КД-01-05-065/21.07.2018г. за спиране на дейността на локалния източник на шум в обект Ресторант, гр. Червен бряг, ул. „Търговска“ № 1, считано от 21.07.2018г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена в потвърждение на предписание, което изцяло е в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че същото е издадено при неспазена процедура, тъй като не е налице акт за констатиране на нарушение. Алтернативно се твърди, че този акт е написан нечетливо и неразбираемо, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че предписанието не е датирано и не може да бъде установено дали е издадено в предвидените от закона срокове, както и дали е съобразено с обективни констатации, с които жалбоподателят твърди, че не е запознат. Твърди се, че не е ясно с какъв уред е замерен шума, от каква дистанция и дали не са били налични и други източници на шум, находящи се извън ползваните от дружеството жалбоподател сгради. Излагат се доводи, че няма данни за обстоятелството измервателният уред да е преминал съответен метрологичен контрол, както и че не са посочени нормативните правила, които са нарушени. Излагат се оплаквания за нарушена процедура по констатиране на административно нарушение, твърди се, че в заповедта не е мотивирана, както и че в нея не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване. Сочи се, че е нарушено правото на защита на дружеството, на което не е била дадена възможност да поиска или да представи други доказателства по отношение на направените констатации, въз основа на които е издадена оспорената заповед. В заключение се прави искане да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № РД- 11- 094/21.07.2018г. на зам. директора на РЗИ- Плевен

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. П. К., който изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Представя писмени бележки, в които сочи, че заповедта е издадена в нарушение на установените от ЗАНН правила за форма и съдържание и констатациите в нея не отговарят на обективната действителност. Излага доводи, че е направено недопустимо смесване на два нормативни акта, въз основа на които е издадена, а именно Закона за здравето и Закона за защита от шума в околната среда, което е лишило дружеството жалбоподател от адекватна защита, а и смесването на нормативни основания от два различни закона само по себе си води до незаконосъобразност на издадената заповед. Твърди се, че оспорената заповед е издадена по време на и/или преди връчване на актовете, с които е констатирано твърдяното нарушение, което също съставлява основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Ответникът, чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. Н. оспорва жалбата и пледира да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че производството касае оспорване на принудителна административна мярка, наложена от административен орган - директора на РЗИ – Плевен, във връзка с извършена констатация за превишаване на граничните стойности шум в урбанизирана територия, жилищна зона на населено място, който показател е изрично посочен в Закона за здравето като фактор на жилищната среда, за чиито нива следва да се осъществява контрол от съответните държавни органи. Адв. Н. сочи, че от представената по делото изрична заповед на министъра на здравеопазването се установява, че директорът на РЗИ - Плевен е оправомощен да налага принудителните административни мерки по чл. 31 от Закона за защита от шума в околната среда. От писмените доказателства, представени с административната преписка е видно, че проверката е извършена съвместно с органите на МВР, във връзка с постъпили многократно сигнали от граждани в жилищната зона на града за превишаване нивата на шум от заведение за обществено хранене. По този повод е издадена изрична заповед на директора на Инспекцията от 20.07.2018 г., с която е определен състав на комисия да извърши проверка и замерване на нивата на шума. Излагат се доводи, че от представения по делото протокол за измерването на ниво на шум и сертификата за контрол към него се установява, че са измерени нива на шум в две изрично посочени места, вследствие на което са констатирани дневни нива на шум в жилищен район, които не съответстват на изискванията на Наредба № 6/2006 г. на Министерството на здравеопазването, посочени в приложение № 2 към чл. 5, таблица № 2. Във връзка с горното е издадено предписание по реда на чл. 38 от Закона за здравето да се спре незабавно дейността на локалния източник на шум. Адвокат Н. изрично подчертава, че не е спряна дейността на самия търговски субект, т.е. търговската дейност, а дейността, свързана с озвучаването с тези нива на шум в околната среда. Процесуалният представител на ответника излага доводи, че предписанието е надлежно връчено в деня на проверката на представляващия юридическо лице – съответния търговец. Издадената въз основа на нея заповед е в съответствие с правомощията на адм. орган по чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 31, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда. Същата е издадена от компетентен адм. орган, доколкото от представените писмени доказателства е видно, че към момента на издаването ѝ директора на РЗИ - Плевен е заместван на основание изрична заповед от зам. директора д-р И. М.. Твърди, че оспорената заповед също е надлежно връчена на засегнатия търговски субект. Посочен е срок за нейното оспорване, депозирана е настоящата жалба, образувано е и настоящото производство, от което следва, че липсва твърдяното накърняване на правата на жалбоподателя. Излагат се доводи, че измерването на граничните стойности на шум по смисъла на специалната Наредба е извършено със съответните метрологично изпитани уреди, т.е. изправни уреди, за което са съставени протоколи съгласно установения ред и съответните сертификати към тях. В заключение адв. Н. сочи, че индивидуалния административен акт е издаден от оправомощения държавен орган, при спазване на предписаната в закона форма и при спазване на съответните процедури, съгласно нормативните актове, поради което жалбата срещу него е изцяло неоснователна. Пледира същата да бъде отхвърлена, а оспореният административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, ведно със законните от това последици. Прави искане на основание чл. 143, ал. 4 от АПК да бъдат присъдени в полза на РЗИ - Плевен направените деловодни разноски, които представляват бюджетен разход.

По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения адм. акт и сред тях няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е връчена на дружеството жалбоподател на датата на изготвянето ѝ- 21.07.2018г., както е видно от разписката, съставляваща неразделна част от нея, а жалбата против оспорения административен акт е депозирана чрез административния орган на 01.08.2018г., както е видно от поставения върху нея входящ рег. номер, поради което съдът счита, че същата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице- М.Я.П., представляваща дружеството, по отношение на което е издадена заповедта, предмет на съдебен контрол. Ето защо настоящият съд приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

По същество същата е неоснователна.

От представената административна преписка е видно, че производството пред административния орган е инициирано с писмо на Директор ОД на МВР- Плевен с рег. № 316000-24900/20.07.2018г. по описа на същата (писмо вх. рег. № 18- 06489/20.07.2018г. по описа на РЗИ- Плевен) /л.5/. Със заповед № РД- 10-139/20-07.2018г. /л.6/ зам. директора на РЗИ- Плевен д-р И. М. е разпоредил съвместна проверка със служителите на ОД на МВР- Плевен в търговски обекти на територията на гр. Ч. Бряг, във връзка със спазване нормативните изисквания на Закона за здравето, Закона за защита от шума в околната среда и подзаконовите нормативни документи, за времето след 13.30 ч. на 21.07.2018г. до приключване на проверките и е определил служителите на РЗИ- Плевен, които следва да извършат горното. Д-р М. е оправомощен да осъществява функциите, свързани с ръководството на инспекцията за периода 25.06.2018г.- 22.07.2018г. със заповед № РД- 10- 124/22.06.2018г. на Директор РЗИ- Плевен /л.12/.

С протокол от измерване нивото на шум № КД-01-14- 0013ОКА/23.07.2018г., подписан от М. Д. /служител, определен за извършване на проверките с посочената по- горе заповед № РД- 10-139/20-07.2018г., л.6/ е констатирано, че на втория етаж на х-л „Таганрог“, гр. Ч. Бряг е налице постоянен шум с прекъсване от озвучаването на ресторант „Таганрог“ с певица и оркестър, състоящ се от 2 бр. барабани, йоника, китара и 6 бр. тонколони. Контролът е извършен на 21.07.2018г., за времето от 15.32ч. до 16.30 ч. В горния протокол са посочени използваните технически средства, както и местата, на които са извършени измерванията-жилищна сграда на ул. „Цар Борис I“ № 1, както и в близост до ресторанта на същата улица, срещу № 1. И при двете измервания са измерени нива, които надхвърлят граничните стойности за шум, които са посочени в табличен вид в протокола. Това писмено доказателства не е оспорено от жалбоподателя. Посоченият протокол съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и съставлява доказателство за извършените от него действия.

Въз основа на осъществената на 21.07.2018г. е издаден фиш с бланков № 00686 /л.7/, както и предписание за спиране експлоатацията на обект, реализацията на продукти и стоки /л.10/. С последния е постановено спиране дейността на локалния източник на шум в обект ресторант гр. Ч. Бряг, ул. „Търговска“ № 1, до отстраняване на причините, довели до налагането на принудителната административна мярка. Горният протокол е издаден от П. Н., длъжностно лице, определено със заповед № РД- 10-139/20-07.2018г. /л.6/. Въз основа на предписанието е издадена и заповед № РД- 11- 094/21.07.2018г. на зам. директора на РЗИ- Плевен, която е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че този индивидуален административен акт е издаден от оправомощен орган, съгласно Заповед № РД-10-124/22.06.2018 г. на директора на РЗИ Плевен, в кръга на неговата компетентност – на основание чл.38, ал.4 от Закона за здравето и чл. 31, ал.2 от ЗЗШОС , в условията на делегация, каквато чл. 8 и чл. 10 от Устройственият правилник на регионалните здравни служби /ДВ, бр.6 от 18.01.2011 г./, изрично допуска. От своя страна д-р. А. Г., директор на РЗИ- Плевен е оправомощен да налага принудителните административни мерки, посочени в чл.31 от ЗЗШОС със заповед № РД 28-173/19.05.2011г. на Министъра на здравеопазването /л.30/, тъй като съобразно чл. 11, т. 3 от ЗЗШОС извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, предизвикан от локални източници на шум в е от компетентността на министъра на здравеопазването, а чл. 17, ал. 1 от ЗЗШОС регламентира, че министърът на здравеопазването или упълномощени от него длъжностни лица осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред, определен със Закона за здравето. Съобразно чл.38, ал.1 от Закона за здравето при неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията. От горната разпоредба се установява правомощието на здравните инспектори за издаване на задължителни предписания, каквото е и издаденото такова на л.10 от делото. Съобразно ал.4 на същия текст директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност, което съставлява и едно от посочените основание за издаване на обжалваната заповед, респ. нормата указва и компетентността на длъжностното лице, което е неин издател.

Съдът намира, че в оспорената заповед са налице както правните, така и фактическите основания за издаването ѝ. Заповедта е мотивирана, като административният орган е приел, че при извършена проверка на 21.07.2018г. в 17.00ч. в ресторант в гр. Ч. бряг, ул. „Търговска“ № 1, стопанисван от „ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ“ЕООД, съчетана с измерване нивата на шум в околната среда е установено, че измерените стойности са над пределно допустимите здравни норми- 74 dВА, с което е създаден риск от вредно повлияване върху човешкото здраве. Прието е, че са нарушени: Приложение 2 към чл. 5 табл. 2, от Наредба № 6/2006 г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните показатели на шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

В чл. 38 и сл. от Закона за здравето е регламентиран реда за налагане на принудителни административни мерки, като съобразно посочената норма при неспазването на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията. С т.12 на §1 от ДР на Закона за здравето е дадено легално определение на понятието фактори на жизнената среда, в която е включен и шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран вида на принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при наличие на шум над допустимите норми. От тук следва, че компетентния орган за осъществяване на контрола и налагане на принудителната мярка е министърът на здравеопазването, респективно упълномощените от него длъжностни лица. Обстоятелството, че в оспорения административен акт е налице позоваване на разпоредби както от Закона за здравето, така и от ЗЗШОС по никакъв начин не накърнява правата на жалбоподателя, каквито доводи се навеждат с жалбата. Това е така, защото не е налице противоречие в уредбата м/у двата нормативни акта, а фактическите основание за издаване на административния акт са по Закона за здравето. От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от жалбоподателя, безспорно се установява, че в процесният случай е констатиран шум над допустимите норми, както и неговият източник, във връзка с което са налице основанията на чл.38, ал.1 и ал.4 от ЗЗ за издаване на предписанието, респ за издаване на заповедта за потвърждаване на същото.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при замерването на шума. В развилото се съдебно производство оспорващият не представи каквито и да било доказателства за твърденията си в жалбата за неправилно замерване.В неоспореното писмено доказателства на л.8- Протокол за измерване нивото на шум е налице подробно посочване и замерване на фоновия шум, указани са и коригиращите стойности на измерените нива, както и местата, на които са извършени измерванията. Посочени са използваните технически средства за контрол. В издадения сертификат за контрол /л.9/, неразделна част от протокола за замерване изрично е формулирано заключение, че измерените и коригирани дневни нива на шум в жилищният район около ресторант „Таганрог“ в гр. Червен бряг не съответстват на изискванията на Наредба № 6/2006г. за времето от 07 до 19 ч. Ответникът е представил и съответни свидетелства за калибриране на техническите средства, използвани при процесните замервания- л.33-35 и л.36-38, от които може да се направи извод, че при проверката са използвани технически средства, които са калибрирани и минали съответен технически контрол от страна на Института по метрология.

Извършената от съда проверка на оспорения административен акт не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по издаването му, които биха могли да обосноват неговата отмяна. Административният орган не е нарушил правата на жалбоподателя в хода на административното производство, в какъвто смисъл има наведени доводи от процесуалния представител на жалбоподателя. Управителят на дружеството жалбоподател е бил своевременно уведомен за констатираното нарушение и направеното в тази връзка предписание, което е видно от разписката в последното /л.10/. Обстоятелството, че предписанието и оспорената заповед са издадени на една и съща дата по никакъв начин не е ограничило правата на жалбоподателя, а очевидно правото му на защита е било гарантирано чрез своевременното връчване на съответните административни актове и е било пълноценно реализирано чрез подаване на жалба в законния срок пред настоящия съд. Освен това и самата разпоредба на чл.38, ал.4 от ЗЗ предвижда издаване на заповедта в срок до 48 часа от спирането. В образуваното съдебно производство жалбоподателят е имал възможност да реализира в пълен обем защитата на своите законни права и интереси, вкл. да се запознае с всички доказателства по преписката.

В жалбата няма оплакване за несъответствие на акта с целта на закона, и доколкото служи на основната цел на закона – да не се допуска наднормено зашумяване, съдът счита, че същият съответства на целта на закона, съобразно чл. 146, т.5 от АПК.

Целокупният анализ на доказателствата по делото обуславя извода, че в случая административният орган, в съответствие с принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като издаденият административен акт не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, а тя е да се осигури здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото предотвратяване или намаляване. Извод в тази насока се прави и от обстоятелството, че не е постановено спиране на търговската дейност на жалбоподателя, а единствено спиране на дейността на локалния източник на шум в обекта.

Поради изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, материално правните разпоредби, в съответствие с целта на закона, не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК и следва да остане в сила, а подаденото срещу нея оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

При този изход на спора не може да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, но следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съобразно чл.143, ал.4 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2 предложение последно от АПК, Плевенски административен съд, втори състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Обществено хранене“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Търговска“ № 1, ЕИК 824106105, представлявано от управителя М.Я.П., по отношение на заповед № РД- 11- 094/21.07.2018г. на зам. директора на РЗИ- Плевен, с която на основание чл.38, ал.4 от Закона за здравето и чл.31, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда е потвърдено предписание № КД-01-05-065/21.07.2018г. за спиране на дейността на локалния източник на шум в обект Ресторант, гр. Червен бряг, ул. „Търговска“ № 1, считано от 21.07.2018г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.4 АПК Обществено хранене“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Търговска“ № 1, ЕИК 824106105, представлявано от управителя М.Я.П., да заплати в полза на РЗИ- Плевен деловодни разноски за упълномощаване на процесуален представител в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: