О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

554

гр.Плевен, 27 Април 2018 г.

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №728 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Н.А.Г. *** против Заповед №66/29.05.2017г. на Началника на затвора Плевен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на закона и издадена при допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че не е извършено виновно нарушение на служебната дисциплина и на Етичния кодекс на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието. Подробно се описва каква е фактическата обстановка, според Г., и се твърди, че разпореждането на главния надзирател за заемане от него на пост на 27.04.2017г. за охрана на лишен от свобода в УМБАЛ гр.Плевен е издадено в нарушение на правилата в чл. 16б и чл. 16в от ЗИНЗС, както и на правилата в Глава Х на ППЗИНЗС за организацията на постовата и конвойната служба. Посочва се, че както на 26.04.2017 г., така и на 27.04.2017 г. не е бил запознат със заповед за разкриване на временния пост, на който го назначават наряд, не му е бил направен инструктаж съобразно изискванията и не му е била предоставена възможност за комуникационна връзка с дежурния главен надзирател в затвора Плевен. Сочи се, че въпреки изричните задължения вменени съобразно разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в от ЗИНЗС за издаване на нарочна заповед за организация и разпределение на работното време и почивките, липсва такава, в която да се определи времето за хранене, отдих и физиологични почивки по време на наряд или дежурство на поста, на който е било разпоредено да застъпи. Посочва се, че до знанието му не е сведена такава заповед, нито му е било осигурено време за хранене и физиологична почивка, като по тази причина се счита, че отказът да застъпи на временния пост е в съответствие с правилата на чл. 47, чл. 48 и чл. 49 от Етичния кодекс на държавния служител в ГДИН и ГДО на МП. Посочва се още, че охраната на лишения от свобода в лечебното заведение не е била ситуация, възникнала извънредно на 27.04.2017 г., лишеният от свобода се е намирал в лечебното заведение още от 20.04.2017 г. и към 27.04.2017 г. е следвало да е била издадена от началника на затвора Плевен писмена заповед за разкриването на временния пост в УМБАЛ гр. Плевен, да е създадена организация за носене на наряда със съответен график, отчитащ организацията и разпределение на работното време и почивките, както и на особеностите на поста и начина за комуникация с дежурната част, като ангажираните с охраната служители да бъдат запознати с нея. Сочи се, че е отказано да му бъдат предоставени за запознаване доказателствата събрани в хода на дисциплинарната проверка, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Счита се, че отказът се явява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита, поради което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В заключение се моли оспорената заповед да бъде отменена и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по съществото на делото оспорващият се явява лично и се представлява от адв. Д.Д. с надлежно пълномощно, както и от А.Г. - негов баща, с пълномощно по делото. Адв.Д. поддържа подадената жалба срещу оспорената заповед, като счита същата за незаконосъобразна поради допуснато нарушение на процесуалните правила, както и  нарушение на материалния закон. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски. Представя писмено становище с подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта.

Пълномощникът А.Г. поддържа заявеното от адв.Д., като в писмено становище навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

В съдебно заседание по съществото на делото, ответникът не се явява, представлява се от Главен инспектор Д.В. - служител с юридическа правоспособност. Процесуалният представител счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Г. е отказал да изпълни разпореждане на прекия си ръководител. Сочи, че при издаване на заповедта са спазени както процесуалния, така и материалния закон, поради което моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. В писмени бележки допълнително навежда доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски в размер на 200лева.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед №66/29.05.2017г. на Началника на затвора Плевен, с която на Г. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последната е връчена лично на наказаното лице на 14.06.2017г. (л.7 от делото). Заповедта е оспорена по административен ред с жалба вх.№В-3651/19.06.2017г. в затвора Плевен (л.46 по делото), като същата е получена в ГДИН и заведена с вх.№Ж-499/28.06.2017г. ВПД Главен директор на ГДИН се е произнесъл със Заповед №Л-3633/28.07.2017г. (л.8-11), която е получена от Г. на 14.08.2017г. (л.11). Жалбата против първоначалния административен акт - Заповед №66/29.05.2017г. е подадена чрез Началника на затвора Плевен до Административен съд Плевен и е заведена с вх.№В-5381/25.08.2017г.

При така установените факти съдът намира жалбата, подадена от Н.Г. против Заповед №66/29.05.2017г. на Началника на затвора Плевен за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

След като лицето е направило избор и е упражнило правото си да оспори Заповед №66/29.05.2017г. на Началника на затвора Плевен по административен ред пред по-горестоящия административен орган, то по подадената от него жалба вх.№Ж-499/28.06.2017г. в ГДИН, ВПД Главен директор на ГДИН е бил длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на тази жалба, а именно считано от 28.06.2017г. Главният директор е следвало да постанови акт до 12.07.2017г. сряда-работен ден, включително, на основание чл.97 ал.1 от АПК, съгласно който текст когато органът е едноличен, какъвто е Главният директор на ГДИН, той е длъжен да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката. Когато Главният директор на ГДИН не се е произнесъл в този двуседмичен срок-до 12.07.2017г., считано от датата на която е изтекъл последния ден за произнасяне, а именно - от 12.07.2017г. е започнал да тече срок за обжалване на постановената от Началника на затвора Плевен заповед пред съда, по аргумент на разпоредбата на чл.149 ал.3, във връзка с ал.1 от АПК, съгласно която, когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният  срок за обжалване по чл.149 ал.1 започва да тече от крайната дата, на която по-горестоящият  административен орган е следвало да се произнесе. В случая срокът за жалба пред съда против първоначалния акт, т.к. именно той е предмет на оспорване по смисъла на чл.145 ал.2 т.1, е започнал да тече от 13.07.2017г. и е изтекъл на 26.07.2017г. - сряда, присъствен ден. Жалбата против Заповедта на Началника на затвора Плевен е подадена почти цял месец по-късно от изтичането на срока, а именно- на 23.08.2017г. (както е посочено в нея) и заведена с вх.№В-5381/25.08.2017г. В случая е без значение постановената по-късно след изтичане срока за произнасяне от горестоящия орган Заповед №Л-3633, която е издадена едва на 28.07.2017г. при срок за произнасяне на Главния директор на ГДИН  - до 12.07.2017г.

В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, като въпросът е разрешен с т.2 на цитираното Тълкувателно решение. В него именно е посочено, че при непроизнасяне на горестоящия административен орган в установения от закона срок, срокът за подаване на жалба пред съда, когато жалбоподателят е упражнил правото си на жалба по административен ред, започва да се брои от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на горестоящия орган, а не когато е връчено последващо, постановено след срока за неговото постановяване решение на горестоящия орган, т.к. противното би означавало да се новира срокът за обжалване и в полза на тези жалбоподатели, които са упражнили правото си за административно обжалване, да бъде даден нов, по-дълъг срок за това.

С оглед на изложеното, жалбата, поставила начало на настоящето съдебно производство, е просрочена, поради което следва да бъде отменено протоколното определение от о.с.з. от 11.04.2018 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество, жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

Независимо от изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, доколкото същото е направено едва в представените писмени бележки, а не в съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото съобразно ТР №6/06.11.2013г. по т.д.6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горните мотиви и на основание чл.149 ал.3, във връзка с ал.1, чл.145 ал.2 т.1 и чл.159 т.5 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното определение от 11.04.2018г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Г. *** против Заповед №66/29.05.2017г. на Началника на затвора Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №728 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски.

Определението може да се оспори с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: