Решение по Административно дело 726/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 585

гр.Плевен, 04.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 726 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 491 от 21.06.2018 г., постановено по анд № 490/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 18-0938-000015 от 29.01.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.М.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП за това, че на 07.01.2018 г. в 01,05 часа в гр.Плевен, на ул.Св.св.Кирил и Методий до № 7 към бул.Христо Ботев, управлява лек автомобил БМВ с рег.№ ХХХХ, собственост на „К. авто“ ЕООД, с БУЛСТАТ 200109877, като: извършва маневра изпреварване на правилно движения се лек автомобил „Шкода“ с рег.№ ХХХХ и при наличие на маркировка М2; не спира на подаден светлинен и звуков сигнал на полицейски автомобил Киа с рег.№ ХХХХ, като рязко увеличава скоростта на движение и продължава движението си по ул.Св.св.Кирил и Методий, ул.Климент Охридски, ул.Москва, бул.Русе, ул.Георги Кочев, ул.Генерал Тошев до ул.Огоста до № 7; не представя СУМПС и контролен талон; отказва проба за алкохол с техническо средство; отказва да подпише издадения талон за медицинско изследване.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от директора К. Н., чрез главен юрисконсулт П. Ф., която счита същото за неправилно и немотивирано, т.к. е постановено без да е направен пълен анализ на всички представени по делото доказателства, както и не са събрани всички относими доказателства по случая. Сочи, че основен мотив да бъде отменено наказателното постановление е направения от съда извод, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административно наказателното производство и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Счита този извод на съда за неправилен и немотивиран, като навежда подробни доводи в тази насока. Посочва, че фактическата обстановка не е напълно изяснена от първоинстанционния съд, който не е обсъдил по същество извършените нарушения, а само се е позовал на процесуални нарушения, които не са доказани по несъмнен начин. В заключение моли съда да отмени решението или да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – П.М.К. се представлява от адв.К. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 7.01.2018г. акт за установяване на административно нарушение №15 против К. за това, че на 7.01.2018г в гр Плевен, бул „Кирил и Методий“ до №7 към бул „Христо Ботев“ управлява лек автомобил БМВ Х 5, черен, с рег.№ХХХХ, собственост на „К.“ ЕООД, като : 1. Извършва маневра изпреварване на правилно движещ се автомобил Шкода Октавия с ДКН ХХХХ, 2. Не спира на подаден светлинен и звуков сигнал,като рязко увеличава скоростта на движение като продължава движението си по ул „Кирил и Методий“, ул „Климент Охридски“, ул „Москва“, бул „Русе“, ул „Георги Кочев“, ул „Генерал Тошев“ до ул „Огоста“ №7; 3.Не представя СУМПС и КТ. Не представя СРМПС. 4.Отказва проба за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр № ARDM0258. Водачът лъха силно на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 0002583. Водачът отказал да го подпише. Актът е бил съставен в присъствието на друг свидетел , очевидец. Актът не е подписан от лицето посочено в него, като в графата за обяснения/възражения след запознаване със съдържанието на акта са налични вписвания от страна на лицето, посочено в акта като нарушител възражение. Бил издаден талон за медицинско изследване бл.номер 0002583, който К. отказал да подпише, но го е получил на 7.01.2018г. в 02 ,25часа, с посочено медицинско заведение в което да се яви - СПО- ЦСМП до 03:10 часа. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи били представени писмени възражения от К.. С издаденото НП била ангажирана административната отговорност на К. като му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн.чл 174 ал3 пр.1, на осн.чл 183 ал3т6 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 30лв, на осн.чл 175ал1т4 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100лв и лишаване от право дае управлява МПС за три месеца,на осн.чл 183алт1пр1 глоба в размер на 10лв, на 183ал1т1пр2 глоба 10лв и на осн.чл 183ал1т1пр 3 от ЗДП глоба в размер на 10лв.

Съдът възпроизвел показанията на разпитаните свидетели, но въз основа на тях не направил някакви правни изводи.

Изводът, до който достигнал съда и който го мотивирал да отмени оспореното НП е, при съставянето на АУАН и при издаването на НП са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство. Съдът изложил мотиви, че АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушенията, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподател и на правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Съдът приел още, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН, но в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподател. Констатираните процесуални нарушения от РС са следните:

Първото извършено от жалбоподателят нарушение, квалифицирано като такова по чл 6, т 1 от ЗДвП в АУАН е изписано текстово със следния диспозитив- извършва маневра изпреварване на правилно движещият се лек автомобил , докато в НП е изписан различен диспозитив - при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка. Съдът направил извод, че това разминаване в текстовото изписване на диапозитивите за едно и също нарушение в АУАН и НП съставлява съществено процесуално нарушение. Счел още, че НП е незаконосъобразно по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочената от страна на наказващия орган норма е бланкетна и препращат за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, които по този начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл цитираните норми на чл. 183, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП са бланкетни и препращат към други правни норми, тъй като в първата от посочените разпоредби се говори само за неправилно преминаване през светофарната уредба без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези. Предложение 4 от чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило, че водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, което, освен че е общо, не е посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение. От друга страна от обстоятелството, че санкционната норма говори за несъобразяване поведението с пътната маркировка, а визираната като нарушена разпоредба от ЗДвП изобщо няма такова съдържание, а единствено говори и то в едно от предложенията си, което дори не е посочено и се извлича чрез тълкуване, на практика АНО обективно описва нарушение в обстоятелствената част на НП, без да го разграничи и без да го квалифицира в пълнота чрез посочване на всички норми от закона и подзаконовите нормативни актове, които попълват съдържанието на бланкетните правни норми, което представлява липса на реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от закона. В случая освен, че не се сочат нарушените разпоредби от закона в пълнота, се стига и до противоречие между санкционна норма, ползвана при ангажиране на отговорността на водача и правилото за поведение, което се цитира като нарушено. Съдът направил извод, че по този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил.

По отношение и на второто посочено нарушение на чл. 103 от ЗДП съдът отново констатирал разминаване в текстовото изписване на диспозитивите на извършеното нарушение, в АУАН е изписано- не спира на подаден светлинен и звуков сигнал, като рязко увеличава скоростта при наличие на маркировка М1, а в НП- не спира плавно на посоченото място , или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен орган. Съдът изложил мотиви , че при изложено в жалбата изрично възражение, че сигналът не е бил достатъчно ясен и изобщо не е бил възприет от страна на жалбоподателят, първо защото стъклата са фабрично затъмнени и на второ място в колата е свирела високо музика и са налице съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя, в тежест на административно наказващия орган е било при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране. Според мотивите на РС, доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН, или като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В процесния случай съдът приел, че нито в АУАН, нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства. На следващо място съдът приел още, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда три хипотези на извършването на административното нарушение. В случая административно наказващият орган не е посочил точно кое деяние от посочените жалбоподателят е извършил и за кое от тях му е наложил съответно наказание. Като не е посочил това административно наказващият орган е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 , 6 и т. 7 от ЗАНН, тъй като този орган не е описал точно нарушението, извършено от жалбоподателя и обстоятелствата, при което то е било извършено. На следващо място досежно това нарушение съдът констатирал, че актосъставителят и АНО в текстовото описание на деянието са извършили и смесване на състави на две различни административни деяния – това по чл.103 от ЗДв и това по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Текстовото изписване на нарушението в АУАН „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган”, административно-наказателната отговорност се ангажира на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С акта и с НП е вменено на жалбоподателя нарушение – което е описано по различен начин , в АУАН е написано – не спира на подаден сигнал по образец , а в НП„не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган”. Съдът направил извод, че констатираното вътрешно противоречие и неяснота при текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП от една страна, а от друга страна несъответствието между описанието на нарушението и възведената като нарушена правна норма, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност.

По отношение на третото,четвъртото и петото нарушение съдът изложил мотиви, че отново има разминаване в изписване текстово диспозитивите на нарушенията в АУАН че не представя СУМПС, И КОНТРОЛЕН ТАЛОН, както и не представя СРМПС, а в НП не носи посочените документи. Съществува и разминаване в цифровото изписване на извършените нарушения, в АУАН е посочено, че е нарушен чл 100,ал1,т1,чл100,ал1,т2 , докато в НП е изписано цифрово че са нарушени чл 100,ал1,т1, чл100,ал1,т1 ,чл100, ал1,т2. Според РС освен, че не се сочат нарушените разпоредби от закона в пълнота, се стига и до противоречие между санкционна норма, ползвана при ангажиране на отговорността на водача и правилото за поведение, което се цитира като нарушено. Тази липса на реквизит и противоречието между правното основание и цитираното като нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП в тази му част поради незаконосъобразност.

Вмененото на К. нарушение по чл 174 ал3 от ЗДвП според РС е останало недоказано, като в тази връзка съдът изложил следните мотиви: Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е този, установен в Наредба № 30/27.06.2001г. С оглед нормата на чл.1, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания – тоест, законодателят е предвидил два метода при условията на алтернативност, а не на кумулативност, доколкото видно от чл.2 на същия нормативен акт са регламентирани хипотези, при които употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством лабораторно изследване. Уредена е и хипотеза, при която употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване и при отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство - чл.2, ал.2, предл.1 от Наредба № 30 от 27 юни 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (НРУУАДУВВМПС). Съдът приел, че в процесния случай е установено, че К. е отказал да бъде изпробван с техническо средство, следствие на което в съответствие с цитирания нормативен акт, на същия е бил издаден талон за медицинско изследване. С оглед на това, че нарушението, посочено в АУАН е извършено на територията на гр.Плевен, то в посочения медицински талон е бил определен съобразно разпоредбите на Наредба № 30/2001г. срок до 45 минути в който е следвало К. да се яви в посоченото в талона лечебно заведение, а именно в СПО-ЦСМП. За да е съставомерно нарушението по чл.174, ал.3, от ЗДвП, следва нарушителят да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изпълнителното деяние се състои в неизпълнение, т.е. бездействие, като то може да е в три варианта: водачът отказва да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел /чл. 6, изр.посл. от Наредбата/; водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел / чл.11, ал.4 от Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /. Съдът изложил мотиви, че и при трите форми на изпълнителното деяние е необходимо да е налице издаден талон за медицинско изследване., какъвто К. е получил на посочената в АУАН дата -на 7.01.2018г. По-нататък съдът е приел, че процедурата в Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е строго формална, и в еднаква степен обвързва отговорностите, както на полицейските служители, така и на медицинските лица, ангажирани с тази дейност. Неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица, води до нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление. В конкретния случай съдът не установил наличие на протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество като писмено доказателство, в което следва да се отрази категорично волята на нарушителя дали отказва да бъде изследван. Липсва изразена воля от страна на нарушителя. Не отразяването на това обстоятелство по реда, изрично уреден в чл. 11, ал.4 от наредбата води до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът направил още извод, че има разминаване между цифровото изписване на нарушението и не съществува единство в това написано в АУАН И НП ,в АУАН е изписано, че е нарушен чл 174 ал 3 от ЗДвП,а в НП- чл 174 ал3 т1 от ЗДвП, което от своя страна е съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП очертава два състава на административни нарушения – 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да избира начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. В конкретния случай според РС-Плевен, в наказателното постановление са описани две нарушения, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, без да е направено разграничение между тях. Същевременно на жалбоподателя е наложено само едно наказание, като не става ясно – за кое от двете нарушения е определено то.

На тези основания съдът отменил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция преценява така постановеното решение като неправилно.

Първото повдигнато с акта за нарушение административнонаказателно обвинение на К. се изразява в това, че на процесната дата и място, описани в АУАН, водачът извършва маневра изпреварване на правилно движещ се лек автомобил Шкода Октавия с рег.№ЕН7676ВР при наличие на маркировка М2. Деянието е описано по абсолютно идентичен начин и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Поради което не се констатира установеното от РС различие в описанието на нарушението в АУАН и в НП. При описване по-надолу в обстоятелствената част на НП на нарушената правна норма, което е задължителен реквизит на НП съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, след цифровото изписване на нарушената норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, вече е конкретизирана словесно тази част от състава на нормата, съответстваща на конкретното предложение от нея-последното, че водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка. Това словесно конкретизиране преодолява допуснатия несъществен пропуск при цифровото изписване на нарушената норма на чл.6, т.1, да бъде посочено предложение последно. Това не съставлява различно описание, а сочи на конкретизация на този елемент от нормата, който в случая е осъществен, в случаите, когато тя предвижда алтернативни хипотези на нарушения. Противно на изводите на РС, деянието правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1, която не е нито бланкетна, нито препращаща. Предложение последно от нормата на чл.6, т.1, което в случая е нарушено сочи, че водачът не е съобразил поведението си с пътната маркировка, която в случая е била М2. Т.е., изпреварването е извършено в нарушение на определена забрана, въведена с маркировка М2. Защото по смисъла на чл.10, ал.2, т.2 и чл.12 от Наредба № 2 от 17 .01. 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, маркировката М2 означава „Двойна непрекъсната линия“ и се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат при двупосочни пътища с повече от три пътни ленти за движение; приближаване към кръстовища, пътни възли и други места, които представляват особена опасност за движението; участъци на двупосочни двулентови пътища с допълнителна лента при изкачване на надлъжен наклон. Освен правилна правна квалификация на деянието, АНО е санкционирал водачът и с относимата и приложима за това деяние разпоредба на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, която предвижда налагането на санкция при неправилно изпреварване, при което не се създава опасност за движението, каквото е описано в АУАН и НП и за каквото е повдигнато административнонаказателно обвинение.

И следващото вменено на К. нарушение по т.2 от АУАН е описано по абсолютно идентичен начин както в АУАН, така и в НП- и в двата санкционни акта е описано, че водачът не спира на подаден светлинен и звуков сигнал на полицейски автомобил „Киа“ с рег.№СВ, като рязко увеличава скоростта на движение , като продължава движението си по ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, ул „Климент Охридски“, ул „Москва“, бул „Русе“, ул „Г.Кочев“, ул „Генерал Тошев“ до ул „Огоста“ №7. Объркването вероятно се дължи на факта, че нарушенията по т.1 по т.2 в АУАН не са описани последователно на хоризонталните редове на акта, а това по т.1 –в лявата част на бланката на няколко реда, а това по т.2-по-вдясно отново на няколко реда. Но се установява категорично идентитет в описанието на вмененото деяние и в АУАН, и в НП. Изразът „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“ е изписан по-надолу, след описание на обстоятелствената част на деянията, отново при посочване на нарушената правна норма. От друга страна и противно на възприетото от РС, деянието е описано достатъчно ясно, подробно, недвусмислено и по начин, небудещ съмнение какво деяние се вменява на К.. Точното място на извършване на нарушението е описано, а точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и дали от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала и че той се отнася до него са обстоятелства, които не е необходимо да се описват в съставения акт, а подлежат на общо доказване в производството с допустимите и относими доказателствени средства. Фактите, че в автомобила е свирела високо музика, и че стъклата на автомобила са фабрично затъмнени и изводите, които произтичат от тези факти, също зависят от събраните по делото доказателства, а не от описанието на тези обстоятелства в акта. Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд, че нормата на чл.103 от ЗДвП предвижда три хипотези на извършването на административното нарушение. Цитираната разпоредба въвежда две задължения на водача, като второто е обусловено от първото- 1. при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре. Уточнението в нормата къде това спиране следва да се случи-„ плавно в най-дясната част на платното за движение“ или „на посоченото от представителя на службата за контрол място“ не очертава два различни състава на нарушения , а въвежда различия в мястото на спиране в зависимост от възможностите на пътя, респ. от разпореденото от контролния орган. В случая от описанието на нарушението и в акта, и в НП, се налага извод, че водачът не е спрял на нито едно от възможно посочените в нормата места;2. Второто задължение, което въвежда нормата, е водачът, след като е спрял на подаден сигнал, да изпълнява указанията на контролния орган. В случая от описанието на нарушението е ясно, че след като не е спрял изобщо на подаден сигнал, няма как да изпълни и указания на контролните органи поради невъзможност същите да достигнат до него. В този смисъл е направено и уточнението след изписване на нарушената норма на чл.103 от ЗДвП , където словесно е записана само тази част от нормата, която е нарушена, а именно-неспиране изобщо на подаден сигнал. Както беше посочено вече досежно първото вменено нарушение, словесното изписване на тази част от нормата на чл.103 от ЗДвП, относима към он.тговорността на водача, преодолява несъществения пропуск на АНО да посочи цифрово конкретното предложение, относимо към нарушението. Не е налице и констатираното от въззивния съд смесване на състави на две различни административни деяния – това по чл.103 от ЗДв и това по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Първата норма съставлява нормата, която въвежда правилото за поведение, респ. забрана или задължение и в този смисъл тя е нарушената норма по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а втората норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е санкционната норма-тази, която посочва вида и размерите, респ. срока на предвидените наказания за констатираното нарушение.

Аналогични и съответно- неправилни са изводите на РС и досежно следващите три вменени на К. нарушения, свеждащи се до факта, че в момента на проверката не представил на контролните органи СУМПС, контролен талон към него и СРМПС. Посочени са точно, коректно и изчерпателно в съставения АУАН нарушените законови разпоредби, регламентиращи задълженията на всеки водач да носи тези документи, когато управлява МПС и да ги представя за проверка на контролните органи. Фактът, че в АУАН не е изписана два пъти нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото са констатирани две нарушения на тази норма, не съставлява порок, защото тази разпоредба е относима както за непредставянето на СУМПС, така и за непредставянето пред контролните органи на контролния талон към него, поради което не може да се приеме, че за К. е станала неяснота по кой текст е ангажирана отговорността му за тези две нарушения. Посочени са в НП коректно и изчерпателно и санкционните норми, въз основа на които е наложено наказание за всяко едно от нарушенията-неносене и непредставяне на СУМПС, контролен талон и СРМПС. Липсва констатираното от РС разминаване в изписване текстово диспозитивите на нарушенията в АУАН, че не представя СУМПС и контролен талон, както и не представя СРМПС, а в НП не носи посочените документи. Описанието и на тези нарушения е абсолютно идентично в АУАН и в обстоятелствената част на НП, като при посочване на нарушените норми в НП е преповторено и тяхното съдържание, относимо за конкретното нарушение.

Неправилни са изводите на решаващия съд и досежно последното вменено на К. нарушение, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест. На първо място неправилен е изводът на РС, че за установяване наличието на алкохол при управление на МПС е приложима Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Деянието е констатирано на 7.01.2018 год., когато е била в сила и е действала Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., която с §6 от своите ПЗР е отменила Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.). На второ място, обективно не е било възможно да се осигури от контролните органи като доказателство наличието на протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество като писмено доказателство, в който да е отразена категорично волята на нарушителя дали отказва да бъде изследван. Защото от приобщените по делото доказателства се установява от една страна, че водачът е отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване на л.10, което обстоятелство законосъобразно е било удостоверено от свидетел, трите имена, ЕГН и адрес на което са били посочени в документа, и от друга страна К. изобщо не се е явил в СПО за даване на кръвна проба, което обстоятелство е удостоверено на гърба на издадения медицински талон на л.10 от делото на РС с подпис и печат на длъжностно лице-лекар в Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД Плевен. При неявяване на лицето за даване на кръвна проба няма как да се удостовери негов отказ да даде кръв. На трето място, неправилен е и извода на съда, че съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателят, разминаването между цифровото изписване на нарушението и липсата на единство в това написано в АУАН И НП ,тъй като в АУАН е изписано,че е нарушен чл 174, ал 3 от ЗДвП, а в НП чл 174, ал3, т1 от ЗДвП. Действително и видно от съставените документи, в АУАН отказът да се даде проба за алкохол е квалифициран като нарушение на чл.174, ал.3от ЗДвП, а в НП е конкретизирано и предложението от нормата-пр.1. Според касационната инстанция обаче, не е съществено нарушение невписването в съставения АУАН на конкретната хипотеза от нормата, която е осъществена, т.е. дали лицето е отказало да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство или чрез медицинско изследване. Защото в момента на проверката е установен отказ за проверка с техническо средство, но същевременно на лицето е издаден талон и за медицинско изследване, което предписание към момента на съставяне на акта не може да се установи от актосъставителя дали ще бъде изпълнено от лицето, предвид, че медицинското изследване се осъществява впоследствие, в специализирано медицинско заведение. Достатъчно е с оглед законосъобразно протичане на производството, че установените факти, респективно нарушения са описани словесно и изчерпателно по начин, даващ възможност на привлеченото лице да разбере какви нарушения му се вменяват. Впоследствие, при издаването на НП, законосъобразно от АНО е конкретизирано предложението на нарушената норма, чийто състав е осъществен. Защото АНО , след като е установил относимите факти, е възприел хипотезата на отказ за изпробване с техническо средство, поради което към описаната в АУАН като нарушена норма на чл.174, ал.3, е добавил и предложение 1, което сочи на състав на нарушение-отказ за изпробване с техническо средство. Последното е допустимо с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. А описанието в НП, че е издаден и талон за медицинско изследване не сочи на установени и санкционирани две нарушения в несъответствие с чл.18 от ЗАНН, единствено съставлява описание на всички извършени в момента на проверката действия от контролните органи. Категорично и недвусмислено от описанието на нарушението обаче се извежда извод за описване на нарушение-отказ за изпробване с техническо средство за наличие на алкохол.

Предвид изложеното неправилни се явяват изводите на РС, че при провеждане на административнонаказателното производство-и при съставянето на АУАН, и при издаването на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на атакуваното НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения нито от актосъставителя, нито от АНО. Ето защо оспореното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС, който да разпита всички свидетели, присъствали при извършване или установяване на вменените на К. деяния, и след анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства да даде обоснован отговор на въпроса извършени ли са от К. виновно вменените му деяния и съставляват ли те административни нарушения, обосноваващи ангажиране на отговорността му.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 491 от 21.06.2018 г., постановено по анд № 490/2018 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.