Р E Ш Е Н И Е

№ 563

гр.Плевен, 25 Сптември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 725 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №461 от 15.06.2018 г., постановено по НАХД № 926 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 39/06.03.2018г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Мобилтел“ ЕАД гр.София на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения вр. с чл.42 ал.3 от Общите изисквания е наложена имуществена санкция в размер на 7500лева за извършено нарушение на чл.326 от ЗЕС вр. с чл.42 ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „А1 България“ ЕАД гр.София (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) чрез юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради очевидна неяснота на диспозитива му, както и поради нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че в решението липсват мотиви доколкото навсякъде се сочи като дружество „Теленор България“ ЕАД, а в диспозитива на същото не е формирана волята на съда. На следващо място се сочи, че в диспозитива не става ясно дали съдът потвърждава или отменя наказателното постановление. Твърди се също, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е доказано, че консултантът на мобилния оператор не е предоставил на клиента да се запознае със съдържанието на проекта на договора. На следващо място се сочи, че деянието е несъставомерно. Твърди се, че нарушението не е извършено, тъй като към КП е приложен разпечатан самият договор, който не е подписан нито от служител на дружеството, нито от клиента, т.е. проектът на договора е предоставен преди да бъде подписан. На последно място се счита, че ако е налице нарушение, то същото представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН като са изложени доводи, че не е налице влязло в сила НП за нарушение по чл.42 ал.3 от Общите изисквания, не са настъпили вреди и реално не са засегнати обществените отношения, регулирани от неподписания между страните договор. В заключение се моли решението да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправилно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на мобилния оператор за това, че на 07.12.2017г. в свой търговски обект, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Мендиликов“ №1, магазин „МТел Панорама МОЛ“ не е представило на Н. Б. П. проект на договор за електронни съобщителни услуги №505202934 от 07.12.2017г. за запознаване със съдържанието му преди да се поиска подписването му. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 326 от Закона за електронните съобщения вр. с чл.42 ал.3 от Общите изисквания.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че АУАН и НП съдържат всички императивни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като вмененото на дружеството нарушение е описано по недвусмислен начин и с изписване на всички характеризиращи го елементи, като е посочил, че възражението за ненадлежно описание на нарушението е неоснователно. Съдът е приел също, че не е нарушен и материалния закон при реализиране на отговорността. Посочил е, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин е установено извършването на нарушението от мобилния оператор. Съдът е приел, че извършеното не представлява маловажен случай на нарушение и е довело до накърняване правото на потребителя.

Решението е правилно, а възраженията в касационната жалба са неоснователни.

На първо място не се споделят доводите, че решението е нищожно, тъй като не е ясно изразена волята на съда. Навсякъде в мотивите на решението като извършител на нарушението е посочено именно дружеството касатор, като е преповторено и съдържанието на акта и процесното НП. Единствено в самият край на съдебния акт е посочено „Теленор България“ ЕАД, което касационната инстанция приема за техническа грешка, тъй като цялостно от мотивите на решението се разбира каква е волята на съда, а именно доказано нарушение и установен нарушител „Мобилтел“ ЕАД (преименувано на „А1 България“ ЕАД), и правилно реализирана административно-наказателна отговорност на мобилния оператор.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че свидетелят Н. П. се е представил за клиент и е поискал сключване на индивидуален договор, както и че не му е бил предоставен проекта на договора за мобилни услуги за запознаване с неговото съдържание преди сключването му, като е бил поканен да положи подпис, без преди това да му е била предоставена възможността да се запознае със съдържанието на договора, а екземпляр от него му е предоставен след легитимиране като контролен орган. Изпълнението на задължението по чл.42 ал.3 от Общите изисквания не е обусловено от наличието на отправено от страна на потребителя искане за запознаване със съдържанието на договора. За възникване на това задължение е достатъчно наличието на постигнато предварително съгласие по условията за договора и когато такова съгласие е налице, доставчикът е длъжен да предостави проекта на договора в неговата цялост за запознаване със съдържанието му. Това може да стане на хартиен или електронен носител. Това изискване не е било спазено, поради което нарушението е съставомерно и правилно е потърсена отговорността на дружеството.

Правилни са и напълно се споделят изводите на районния съд, че нарушението не представлява маловажен случай. Непредоставянето на проекта на договора за запознаване с неговото съдържание възпрепятства правото на потребителя на информация и създава правна несигурност в отношенията му с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.

Не са налице и допуснати нарушения при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. По делото са приложени множество влезли в сила НП за извършени нарушения от същия оператор на чл.42 ал.3 от Общите изисквания, поради което правилно наказанието е определено между средата и минимума на предвидения в закона размер, като в НП са изложени подробни мотиви за значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения.

Ето защо решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 461 от 15.06.2018 г., постановено по НАХД № 926 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.