Р Е Ш Е Н И Е

№ 610 / 10 Октомври 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На трети октомври 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 723/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д.Н.П. ***, чрез адв. Ж. Н. *** срещу Заповед № 18-0293-000342/12.07.2018г. на Началник на РУ-Левски за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че с АУАН № Д503062/12.07.2018г. е установено, че на 08.07.2018г. около 19:20ч. в гр. Левски на кръстовището на ул. „Ел. Пелин“ и ул. „Цар Иван Асен ІІ“ жалбоподателят управлявал МПС – Фолсвген Пасат с Рег. № ЕН***КН – негова собственост, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, установен на 12.07.2018г., в нарушение на чл. 150 от ЗДвП и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС извършил такова деяние.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, тъй като е немотивирана. Твърди, че не съдържа правно и фактическо основание, налице са противоречия и неясноти в описанието на извършеното нарушение и причините за прилагането на ПАМ, както и за определяне срока на мярката, което не дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение и на какво основание се издава. Не се разбира на кой автомобил е била прекратена регистрацията, ППС не е индивидуализирано в заповедта. Неясно е формулирана волята на административния орган, което засяга правото му на защита.

Ответникът – Началникът на РУ - Левски е приложил административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като жалбоподателят, чиято собственост е автомобила не притежава СУМПС, което е основание за издаването на ПАМ по чл. 171 т.2а ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6м. до 1 год. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, за което деяние срещу водача е образувано досъдебно производство по чл. 343 „В“ от НК.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 12.07.2018г. Жалбата е подадена на 24.07.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН бл. № Д-503062/12.07.2018г. е установено, че на 08.07.2018г. около 19:20ч. в гр. Левски на кръстовището на ул. „Ел. Пелин“ и ул. „Цар Иван Асен ІІ“ жалбоподателят управлявал МПС – Фолсвген Пасат с Рег. № ЕН***КН – негова собственост, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП и не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец – нарушение на чл. 103 ЗДвП, водача е установен на 12.07.2018г. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП забранява управлението на МПС от неправоспособен водач. При съставянето и връчването на акта нарушителят вписал, че има възражение, но не е изложил обстоятелствата.

На същата дата Началникът на РУ – Левски издал оспорената Заповед № 18-0293-000342/12.07.2018г. на Началник на РУ-Левски за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за управлявания от П. автомобил – негова собственост за срок от 6 месеца. Заповедта е мотивирана със съставения АУАН като установените с него факти и обстоятелства са възпроизведени в заповедта като фактическо основание. Посочва се, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП като е посочено още, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление извършил такова деяние.

Заповедта е връчена на същата дата – 12.07.2018г. Според становището на ответника при връчването на акта и заповедта за ПАМ водачът е възразил, че е продал автомобила на друго лице. Според отбелязването върху самата заповед табелите с рег. № ЕН ***КН и СР на МПС № 008971126 са иззети на 01.08.2018г. от А. П. Л..Според приложената справка за регистрация на автомобила към момента на издаване на заповедта същият е собственост на водача на автомобила Д.Н.П.. Няма данни по делото дали автомобила е бил прехвърлен на друго лице след издаването на заповедта и кога е станало това.

Според приложената справка за водача Д.Н.П. същия не притежава издадено СУМПС и е неправоспособен. През периода 2014г. – 2017г. многократно е бил наказван по административен и по съдебен ред за констатирано нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който забранява управлението на МПС от неправоспособен водач. Последното констатирано нарушение на чл. 150 от ЗДвП е със съставен акт от 10.05.2017г., за което е образувано досъдебно производство по чл. 343 „В“ от НК. По същия начин е процедиран и съставения АУАН от 12.07.2018г. като е образувано наказателно производство по случая.

Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства и не е оборил установените с акта факти и обстоятелства и същите се потвърждават от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Настоящото съдебно производство е самостоятелно и издадената заповед подлежи на отделна и самостоятелна преценка за законосъобразност.

Безспорно на 12.07.2018г. Д.Н.П. е управлявал собствения си автомобил, без да притежава СУМПС т.е. бил е неправоспособен, заради което му е съставен акт за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Съставеният акт е послужил като фактическо основание за издаване на процесната заповед за ПАМ на осн. чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и снемане на регистрационните табели.

Съгласно чл. 171 т.2а б. „а“от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от 6 м. до 1 година на собственик в няколко хипотези: който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Мярката се прилага и по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

В случая е налице първата хипотеза, тъй като жалбоподателят е управлявал собственото си МПС без да е правоспособен водач, което ясно е посочено в съставения акт, възпроизведен като фактическо основание в мотивите на заповедта и представляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Допълнително е посочено и обстоятелството, че е извършил деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство, което съответства на състава на чл. 343в ал.2 от НК, за което е образувано досъдебно производство.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определеният със заповедта срок от шест е минималния, предвиден в закона, поради което е съобразен с целите на мярката и съразмерен.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.4 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с регистрационен номер и на СРМПС при съставянето на акта.

Заповедта е издадена от Началника на РУ – Левски при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а по ЗДвП от Директора на ОД на МВР – Плевен с изрична Заповед № 316з-27/03.01.2018г. т.1.3 за обслужваната територия.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание.

Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване за срок от 6 месеца на регистрацията МПС, собственост на неправоспособен водач.

Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Относимите факти и обстоятелства в достатъчна степен и достатъчно ясно са посочени в заповедта. Неоснователно е възражението, че липсват мотиви в заповедта, тъй като не е посочено правно и фактическо основание и се съдържат противоречия. Съставеният срещу жалбоподателя акт в качеството му на неправоспособен водач на собствения автомобил се явява фактическо основание за прилагане на мярката спрямо собственика с прекратяване на регистрацията на управлявания автомобил, който е посочен в обстоятелствената част с индивидуализиращи белези – марка, модел и регистрационен номер и видно от справката за регистрация на автомобила е собственост на водача към момента на нарушението и към момента на съставяне на акта и издаване на заповедта за ПАМ. Като правно основание е посочен чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП, която съответства на описаната фактология.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач. Налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Срокът от шест месеца е законосъобразно определен, тъй като е минималния, предвиден в закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.П. ***, чрез адв. Ж. Н. *** срещу Заповед № 18-0293-000342/12.07.2018г. на Началник на РУ-Левски за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС –лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с Рег. № ЕН***КН за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :