Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 603

 

гр. Плевен, 8 Октомври  2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                                       

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 705/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Б. ***, чрез адв. В. М. *** срещу Решение № 431/04.06.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 647/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 17-0938-005920/24.11.2017 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на осн. чл. 175а ал.1 пр.2 от ЗДвП на Б.Д.Б. от гр. Плевен са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т.1 от ЗДвП, затова че на 11.11.2017г. в 20:25ч. в община Плевен на път Втори клас № ВП-35, км2 посока гр. Плевен, управлява лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с Рег. № ЕН *** КА като: участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществен превоз с л.а. „БМВ 320 Компакт“ с Рег. № ЕН *** КВ с водач В. Н. Г..

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т.2 от НПК. Сочи, че съдът не е обсъдил посочените в жалбата пороци на НП. За сметка на това обстойно е обсъдил и кредитирал свидетелските показания на очевидците, които обаче съдържат редица противоречия относно броя на автомобилите и дали са спрели пред или зад полицейския автомобил. Затова счита, че фактическата обстановка, съответно нарушението не е доказано по безспорен начин, което е друго самостоятелно основание за отмяна на НП.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, сектор ПП не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Първоинстанционният съд обосновано, въз основа на всички писмени и гласни доказателства по делото е приел визираното нарушение за безспорно доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство като жалбоподателят е санкциониран с предвидените кумулативно в закона наказания, които са във фиксиран размер.

Съдът подробно е обсъдил всички писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изложил съображения защо приема едни и не кредитира други и въз основа на това извел правилни фактически и правни изводи.

Изложените в решението мотиви напълно се споделят от касационната инстанция и е ненужно да се преповтарят.

Основателно съдът е възприел за достоверни показанията на свидетелите очевидци – св. Д. и св. И., които са логични, последователни, взаимно кореспондентни и допълващи се и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. И двамата са категорични, че лично са установили двата автомобила на посоченото място и час, които застанали един до друг на пътното платно и стартирали в посока Плевен с висока скорост, след което се върнали отново на мястото за втори старт, когато били спрени от полицейските органи и установена самоличността но водачите.  Те не възразили срещу акта, обяснили, че искат да пробват коя кола е по-бърза, за което полицейските служители снели писмени обяснения на място и уведомили колегите си от ПП. На място пристигнал св. Е. – автоконтрольор, който по обясненията на колегите си – свидетели-очевидци и двамата водачи съставил акта за нарушение. Показанията на последния също са в подкрепа на изложеното в акта. Жалбоподателят саморъчно е вписал, че няма възражения по акта, в дадените от него, както и от другия участник – В. Н. Г. писмени обяснения е потвърдил, че се е състезавал с друго непознато момче на пътя от с. Гривица към Плевен на процесната дата 11.11.2017г. в посочения отрязък от време 20:10ч. – 20:20 ч., за да видят коя кола върви повече и давали газ. Действително впоследствие жалбоподателят е подал писмено възражение, в което отрича да се е състезавал, а твърди, че се връщали с приятели от с. Гривица и карали бързо като се изпреварили с единия автомобил и посочил свидетел. В съдебно заседание поддържа друга подобна версия, която подкрепя и разпитания свидетел В. Г. – водач на другия автомобил. Неговите показания са откъслечни, непоследователни, нелогични, непълни и заинтересовани, предвид, че също е бил наказан за случая и не кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Поради това правилно съдът е преценил да не им дава вяра и отхвърлил тезата на жалбоподателя като защитна. Въпреки, че е имал тази възможност, жалбоподателят не е поискал да бъде разпитан и не е довел сочения във възражението свидетел и така с ангажираните доказателства не е успял да обори успешно формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН. Факта, дали на място е имало струпване на коли и хора и къде точно е спрял автомобила на жалбоподателя – пред или зад полицейския автомобил, е без съществено значение. Свидетелите са категорични, че на пътното платно са се намирали само двата автомобила, други участници в движението нямало. Останалите лица, според показанията на св. И., са били публика. Св. И. казва, че двата автомобила са спрели зад полицейския, показанията на св. Д. не съдържат твърдение относно това обстоятелство. Т.е. разминаване в показанията относно съществените съставомерни факти и обстоятелства няма, а те взаимно се подкрепят и допълват.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Т.е. не във всички случаи на подадено възражение наказващият орган е длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства, а само ако прецени, че това е необходимо. В конкретния казус към преписката са били приложени саморъчните писмени обяснения на двамата водачи, които са в подкрепа на установеното в акта, подписан без възражения, поради което такова разследване не е било необходимо. Фактическата обстановка, описана в акта не се оборва от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

При сравнението на акта (първи екземпляр – оригинал, който е приложен по делото) и НП не се установява разминаване в правната квалификация на нарушението – чл. 104б т.1 ЗДвП, която кореспондира с описаното нарушение.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 431/04.06.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 647/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.