Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 578

 

гр. Плевен, 04.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                                       

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 704/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. П., в качеството на правоприемник на „МобилТел“ ЕАД – София срещу Решение № 430/04.06.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 946/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 2018-0042185/17.01.2018 г. на Директора на РД към КЗП - Русе, с което на осн. чл. 222а и чл. 231 от Закона за защита на потребителите на „Мобилтел“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, затова че при проверка на 09.10.2017г. в магазин „МТел“ в МОЛ Панорама, гр. Плевен, ул. „Ив. Миндиликов“ № 1, стопанисван от търговеца по повод на постъпила жалба от потребителката А. П. Л. относно предявена и приета на 01.09.2017г. рекламация на мобилен телефон модел „Handset Huawei P8 Lite“ се установило, че до 01.10.2017г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията.

Касаторът – „А1 България“ ЕАД обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т.3 от НПК. Твърди, че не е извършил соченото нарушение и същото е недоказано, точният момент на предаването на комплекта и подписването на акт за удовлетворяване на рекламация са били изцяло зависими от действията на потребителя, поради което дружеството не следва да носи отговорност. Не е посочена конкретната дата на извършване на нарушението. Грешна е правната квалификация на деянието, липсва привръзка на посочената норма – чл. 113 ал.2 от ЗЗП с ал.1, което е съществено процесуално нарушение, тъй като не се обвързва дружеството като субект на твърдяното нарушение. В случая отношенията между търговеца и потребителя по повод на предявената рекламация са били уредени чрез развалянето на договора и връщането на сумата, след изтичането срока на рекламацията, което е дадена в закона възможност. Алтернативно излага съображения, че се касае за маловажен случай на нарушение и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН без налагане на административно наказание. Дружеството е действало добросъвестно, тъй като е развалило договора за продажба и възстановило заплатената от потребителя сума. Този факт е бил известен на актосъставителя, тъй като дружеството е предоставило при документалната проверка на 18.10.2018г. акт за удовлетворяване на рекламацията. Така нарушението е било отстранено, правата на потребителя не са нарушени и отношенията между страните – уредени като дружеството е възстановило заплатената от потребителя сума за стоката и това е извършено в изключително кратък срок. Алтернативно иска намаляване на наложената санкция до установения от закона минимум – 1000 лв. Мотивите на съда за потвърждаване на санкцията от 4000 лв. са, че е налице предходно нарушение. Но повторността е квалифициращ признак, взет предвид в разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, което обуславя налагането на санкция в двоен размер т.е. от 1000 лв. до 6000 лв. и не може да служи едновременно с това за отегчаващо вината обстоятелство при определяне на конкретния размер на наказанието за извършеното нарушение.

Ответникът – КЗП – РД – Русе не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Първоинстанционният съд обосновано, въз основа на всички писмени и гласни доказателства по делото е приел визираното нарушение за доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е потвърдил размера на наложеното наказание, което е съобразено с разпоредбата на чл. 222а ЗЗП, предвид конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че същото е извършено в условията на повторност.  

Изложените в решението съображения изцяло се споделят от касационната инстанция и е ненужно да се преповтарят.

В акта и НП подробно са описани всички факти и обстоятелства от извършената проверка, включително ясно и конкретно са посочени всички съставомерни признаци на соченото нарушение по чл. 113 ал.2 ЗЗП, включително датата на предявяване на рекламацията – 01.09.2017г. и моментът, в който изтича едномесечният срок за удовлетворяването й – до 01.10.2017г. Касае се за нарушение, извършено чрез бездействие, затова посочването на крайния срок, до който е следвало да бъде извършено дължимото действие, в достатъчна степен конкретизира момента на извършване на нарушението и не е засегнало правото на защита на дружеството.

Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, която определя, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Като търговец – страна по договора за продажба дружеството не е изпълнило това си задължение в едномесечния срок до 01.10.2017г., считано от датата на предявяване на рекламацията – 01.09.2017г. Това е станало причина потребителят да потърси правата си чрез КЗП на 06.10.2018г. Към датата на извършената проверка от КЗП – 09.10.2017г. телефонът все още не е бил върнат в търговския обект от сервиз, което не се оспорва и по безспорен начин доказва, че не е бил отремонтиран в законовия едномесечен срок и следователно потребителят обективно не е могъл да го получи, с което да бъде удовлетворена предявената рекламация с привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Акт за удовлетворяване на рекламацията е подписан на 16.10.2017г. с разваляне на договора и възстановяване на платената сума на потребителя, което е станало след едномесечния срок, визиран в чл. 113 ал.2 от ЗЗП и благодарение на намесата на контролните органи в изпълнение на даденото при проверката предписание. 

При тези факти и обстоятелства определения размер на наказанието от 4000 лв. е справедлив. Разпоредбата на чл. 222а ЗЗП предвижда наказание в размер от 500 лв. до 3000 лв. А при повторност, предвиденото в чл. 231 от ЗЗП наказание е в двоен размер т.е. от 1000лв. до 6000 лв.  Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 2016-038389/19.09.2016г., изменено с Решение № 54/08.03.2017г. на АС – Русе, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Наложеното наказание за това предходно нарушение, изменено от съда, е в размер на 2000 лв. и също е било извършено в условията на повторност предвид извършени в едногодишния срок други четири нарушения от същия вид. Това разкрива системност в търговските практики на дружеството и отношението към потребителите по предявени рекламации и предвид обема на извършваната от мобилния оператор търговска дейност в цялата страна и поведението по конкретния случай обосновава като справедлив размера на наложеното за конкретното нарушение наказание от 4000 лв.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 430/04.06.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 946/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.