Р Е Ш Е Н И Е
№ 578
гр. Плевен, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело
№ 704/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. П., в качеството на
правоприемник на „МобилТел“ ЕАД – София срещу Решение № 430/04.06.2018г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 946/2018г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 2018-0042185/17.01.2018 г. на Директора на РД към КЗП - Русе, с
което на осн. чл. 222а и чл. 231 от Закона за защита на потребителите на „Мобилтел“
ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000
лв. за нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, затова че при проверка на 09.10.2017г.
в магазин „МТел“ в МОЛ Панорама, гр. Плевен, ул. „Ив. Миндиликов“ № 1,
стопанисван от търговеца по повод на постъпила жалба от потребителката А. П. Л.
относно предявена и приета на 01.09.2017г. рекламация на мобилен телефон модел
„Handset
Huawei P8 Lite“ се установило, че до
01.10.2017г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за
продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията.
Касаторът – „А1 България“ ЕАД обжалва решението с
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и
несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348
ал. 1 т. 1 и т.3 от НПК. Твърди, че не е извършил соченото нарушение и същото е
недоказано, точният момент на предаването на комплекта и подписването на акт за
удовлетворяване на рекламация са били изцяло зависими от действията на
потребителя, поради което дружеството не следва да носи отговорност. Не е
посочена конкретната дата на извършване на нарушението. Грешна е правната
квалификация на деянието, липсва привръзка на посочената норма – чл. 113 ал.2
от ЗЗП с ал.1, което е съществено процесуално нарушение, тъй като не се
обвързва дружеството като субект на твърдяното нарушение. В случая отношенията
между търговеца и потребителя по повод на предявената рекламация са били
уредени чрез развалянето на договора и връщането на сумата, след изтичането
срока на рекламацията, което е дадена в закона възможност. Алтернативно излага
съображения, че се касае за маловажен случай на нарушение и следва да се
приложи чл. 28 от ЗАНН без налагане на административно наказание. Дружеството е
действало добросъвестно, тъй като е развалило договора за продажба и
възстановило заплатената от потребителя сума. Този факт е бил известен на
актосъставителя, тъй като дружеството е предоставило при документалната
проверка на 18.10.2018г. акт за удовлетворяване на рекламацията. Така
нарушението е било отстранено, правата на потребителя не са нарушени и
отношенията между страните – уредени като дружеството е възстановило
заплатената от потребителя сума за стоката и това е извършено в изключително
кратък срок. Алтернативно иска намаляване на наложената санкция до установения
от закона минимум – 1000 лв. Мотивите на съда за потвърждаване на санкцията от
4000 лв. са, че е налице предходно нарушение. Но повторността е квалифициращ
признак, взет предвид в разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, което обуславя налагането
на санкция в двоен размер т.е. от 1000 лв. до 6000 лв. и не може да служи
едновременно с това за отегчаващо вината обстоятелство при определяне на
конкретния размер на наказанието за извършеното нарушение.
Ответникът – КЗП – РД – Русе не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Първоинстанционният съд обосновано, въз основа на
всички писмени и гласни доказателства по делото е приел визираното нарушение за
доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е потвърдил
размера на наложеното наказание, което е съобразено с разпоредбата на чл. 222а
ЗЗП, предвид конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че
същото е извършено в условията на повторност.
Изложените в решението съображения изцяло се споделят
от касационната инстанция и е ненужно да се преповтарят.
В акта и НП подробно са описани всички факти и
обстоятелства от извършената проверка, включително ясно и конкретно са посочени
всички съставомерни признаци на соченото нарушение по чл. 113 ал.2 ЗЗП,
включително датата на предявяване на рекламацията – 01.09.2017г. и моментът, в
който изтича едномесечният срок за удовлетворяването й – до 01.10.2017г. Касае
се за нарушение, извършено чрез бездействие, затова посочването на крайния
срок, до който е следвало да бъде извършено дължимото действие, в достатъчна
степен конкретизира момента на извършване на нарушението и не е засегнало
правото на защита на дружеството.
Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на
чл. 113 ал.2 от ЗЗП, която определя, че привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Като търговец –
страна по договора за продажба дружеството не е изпълнило това си задължение в
едномесечния срок до 01.10.2017г., считано от датата на предявяване на
рекламацията – 01.09.2017г. Това е станало причина потребителят да потърси
правата си чрез КЗП на 06.10.2018г. Към датата на извършената проверка от КЗП –
09.10.2017г. телефонът все още не е бил върнат в търговския обект от сервиз,
което не се оспорва и по безспорен начин доказва, че не е бил отремонтиран в
законовия едномесечен срок и следователно потребителят обективно не е могъл да
го получи, с което да бъде удовлетворена предявената рекламация с привеждане на
стоката в съответствие с договора за продажба. Акт за удовлетворяване на
рекламацията е подписан на 16.10.2017г. с разваляне на договора и
възстановяване на платената сума на потребителя, което е станало след
едномесечния срок, визиран в чл. 113 ал.2 от ЗЗП и благодарение на намесата на
контролните органи в изпълнение на даденото при проверката предписание.
При тези факти и обстоятелства определения размер на
наказанието от 4000 лв. е справедлив. Разпоредбата на чл. 222а ЗЗП предвижда
наказание в размер от 500 лв. до 3000 лв. А при повторност, предвиденото в чл.
231 от ЗЗП наказание е в двоен размер т.е. от 1000лв. до 6000 лв. Посочено е, че нарушението е извършено в
условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП, тъй като е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №
2016-038389/19.09.2016г., изменено с Решение № 54/08.03.2017г. на АС – Русе, с
което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Наложеното наказание за
това предходно нарушение, изменено от съда, е в размер на 2000 лв. и също е
било извършено в условията на повторност предвид извършени в едногодишния срок
други четири нарушения от същия вид. Това разкрива системност в търговските
практики на дружеството и отношението към потребителите по предявени рекламации
и предвид обема на извършваната от мобилния оператор търговска дейност в цялата
страна и поведението по конкретния случай обосновава като справедлив размера на
наложеното за конкретното нарушение наказание от 4000 лв.
По изложените съображения решението на Районен съд –
Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 430/04.06.2018г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 946/2018г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.