Решение по Административно дело 703/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 657

Плевен, 31.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 703 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.Б.И. ***, ЕГН **********, срещу заповед № УРИ 316з-2281/02.07.2018 г. /неправилно посочена в самата заповед дата 02.07.2017 г./ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за виновно нарушаване на чл.52 и чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /по-долу ЕК/.

С жалбата се оспорва заповедта и се прави искане за нейната отмяна. Жалбоподателката твърди, че посочената фактическа обстановка не отговаря на действителната. Единственото вярно нещо е, че е имала разговор с служителката от ОЗД /Отдел „Закрила на детето“/ - В. П., в който същата ѝ е заявила, че в семейството на непълнолетно момиче има напрежение, на което И. отговорила, че знае за това напрежение, тъй като то съществува от няколко месеца, но самата ситуация не изисква кризисна намеса. В следващите дни жалбоподателката твърди, че е посетила семейството и проблемът е бил разрешен. Детето и майка му многократно са идвали при нея. За разговора с П. веднага е уведомила инспектор Н. в качеството и на дежурен по ръководството, като последната също е заявила, че случаят не е от компетенцията им. По време на разговора с П. не е договаряна екипна среща за следващия ден. Ето защо и доколкото не е изяснена правилно действителната фактическа обстановка, жалбоподателката счита, че заповедта е незаконосъобразна. В жалбата се излага и твърдения, че Д.И. е била лишена от възможността да събира и представя доказателства по време на дисциплинарното производство. Излагат се и доводи, че е изтекъл преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание, както и че е налице несъответствие между датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, и датата на издаване на заповедта. В заключение се иска нейната отмяна.

С определение № 1111/30.08.2018 г. /л.37/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса и представяне на препис за ответника. Държавата такса е внесена в определения от съда срок /л.42/, представен е и препис за ответника.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки дадената му с определение № 1191/19.09.2018 г. /л.44/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. М.М.. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед. Твърди, че същата не е мотивирана и много трудно се разбира всъщност какво нарушение се твърди, че е извършила жалбоподателката. Излага доводи, че са посочени две нарушения на Етичния кодекс и съответно на ЗМВР – дисциплинарни, тежки нарушения, като в първия пункт на нарушението става въпрос за несъдействие относно възникнала кризисна ситуация, но не става ясно в какво конкретно се състои тази кризисна ситуация. Адвокат М. счита, че са недобри междуличностни взаимоотношения между Д.И., Н. и П.. Сочи, че кризисната ситуация, която се твърди, че е настъпила по повод дете регистрирано към ДПС е станала на 05.11.2017 г., ден неделя. В тази кризисна ситуация Д.И. е помолена да съдейства на следващия ден – на 06.11.2017 г., но няма данни дали Д.И. е съдействала на 6-ти, защото кризисната ситуация е станала на 5-ти, а едва на 7-ми - вторник, г-жа П. е уведомила началника на РУ – Долна Митрополия за отказа от съдействие. Твърди, че няма никакви доказателства И. да се е държала грубо, а по отношение на подадената информация от В. П. - началник отдел „Закрила на детето“ Д.И. е заявила, че случаят ѝ е известен, но е преценката ѝ е била, че не е налице кризисна ситуация, създаваща необходимост от спешна намеса. Липсата на кризисна ситуация се установява от обстоятелството, че на 5-ти всъщност не се е случило нищо. Адвокат М. твърди, че В. Н. е била дежурен инспектор в полицията в Долна Митрополия и няма никакви данни на 5-ти ноември да е реагирала по някакъв начин във връзка с настъпила кризисна ситуация, което опровергава твърдението на ответника, че Д.И. е отказала да съдейства при реално възникнала кризисна ситуация. По втория пункт на нарушението се излагат доводи, че няма никакви доказателства освен от докладната на г-жа Н., изпратена до началника на РУ – Долна Митрополия, че жалбоподателката е казала нещо обидно за началника на Долна Митрополия.Сочи се, че тези твърдения касаят евентуално наказателно производство от частен характер, но не съставляват основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Излагат се доводи, че оспорената заповед е издадена извън законоустановения срок, независимо от представените болнични и доказателства за ползвани отпуски. Твърди се, че дори да бъдат извадени периодите от време, през които жалбоподателката е ползвала болнични и отпуски, то пак е налице един много дълъг период на дисциплинарна проверка, който излиза извън срока, в който законът изисква дисциплинарната заповед да бъде изготвена. Адвокат М. твърди, че цялото дисциплинарно производство е водено едностранно, без на жалбоподателката да е осигурено правото да представи доказателства, да се защити, да изисква от наказващия орган и от дисциплинарната комисия да събере определени факти и обстоятелства по случая. В оспорената заповед ответникът е посочил, че за извършеното на 05.11.2017 г. нарушение, въз основа на докладните записки съответно от 15.01.2018 г., становището от 08.02.2018 г. и докладна записка от 13.04.2018 г. е съобразил тежестта на извършеното нарушение, взел е предвид обстоятелствата, че нарушенията са извършени умишлено и с оглед на цялостно поведение по време на целия трудов стаж на държавния служител в РУ – Долна Митрополия е стигнал до извода, че трябва да издаде тази дисциплинарна заповед и е приел писмените обяснения на жалбоподателя едва, когато вече е достигнал до заключението си за допуснатите от И. тежки дисциплинарни нарушения. Твърди се, че посочената дата на издаване на заповедта е техническа грешка, тъй като има достатъчно данни в административната преписка, че дисциплинарното производство е проведено през 2018 г., като е започнало е през 2017 г. В заключение се прави искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на деловодни разноски- 300 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.

Ответникът – ДИРЕКТОР НА ОД НА МВР – ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от гл. юрк. П.Ф.. Пледира да се остави без уважение подадената жалба срещу оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Излага доводи, че заповедта е законосъобразна, правилна, издадена в съответната писмена форма, при наличието на всички необходими в нея реквизити и от компетентния административен орган, в рамките на правомощията му по ЗМВР, за което е представено и съответно писмено удостоверение. Юрисконсулт Ф. излага доводи, че извършените от жалбоподателката Д.И. дисциплинарни нарушения, подробно изложени в заповедта, са установени по безспорен начин. По отношение на двете нарушения се съдържат подробни мотиви както в самата заповед, така и в справките и в докладните записки, цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които от своя страна съдържат допълнителни мотиви във връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Сочи, че, г-жа В. П. е представител на държавна институция, а именно началник на отдел „Закрила детето“ към дирекция „Социално подпомагане“ – Долна Митрополия, т.е. длъжностно лице, което осъществява пряка връзка както с представители на РУ – Долна Митрополия, така и в случая с единствения ИДПС, какъвто се явява жалбоподателката Д.Б.И.. В конкретния случай на 05.11.2017 г. г-жа П. се е обадила, тъй като е счела, че случаят е важен, значим както за ДПС при РУ на МВР – Долна Митрополия, така и за съответния отдел „Закрила на детето“. Счела е, че ситуацията изисква екипна среща и извършване на екипна проверка на следващия ден 06.11.2017 г., като е срещнала неразбиране от страна на единственото ИДПС в РУ – Долна Митрополия и отказ за съдействие и поради тази причина се е наложило да се обади на началника на РУ, за да иска от него това съдействие и тази помощ, която е следвало да осъществи жалбоподателката по делото - осигуряване на екипна среща и екипна проверка по случая. Тази екипна проверка се е осъществила на следващия ден, но в конкретния случай жалбоподателката Д.Б.И. не е докладвала за това предложение, за тази екипна среща както на дежурния по ръководство Н., така и на П. Л. - началник на групата, в която е служител г-жа Д.Б.И.. Твръди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице липса на съдействие по отношение на държавно учреждение, на държавен орган, какъвто в случая се явява отдел „Закрила на детето“, липса на съдействие и липса на оказване на помощ във връзка с важен за двете институции случай. Подробни съображения за това какво е докладвано, как е докладвано са изложени в събраните писмени доказателства, а именно докладните записки на г-жа П., на В. Н., на началника на РУ. Твърди, че по безспорен начин е установено извършеното от Д.И. нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавния служител, с който тя се е запознала лично и срещу подпис на 30.11.2016 г. Сочи, че едно от основните задължения по длъжностна характеристика на жалбоподателката е именно да оказва такава помощ на такъв тип организации, каквато е Дирекция „Социално подпомагане“ и с тази длъжностна характеристика И. също е запозната срещу подпис. По отношение на нарушението по т. 2-ра от заповедта сочи, че същото се доказва по безспорен начин от докладната записка, представена от г-жа В. Н.. Твърди, че от нея се установява неуважително отношение и отправяне на обидни квалификации към ръководен служител, какъвто е началникът на РУ- в конкретния случай дежурния по ръководство г-жа Н., която в този момент, в неделен ден е изпълнявала функциите на началник на РУ и е ръководила в този случай силите и средствата на цялото управление. Юрк. Ф. изразява становище, че доказаното поведение на жалбоподателката, която е държавен служител е несъвместимо с етичните правила за поведение, поради което правилно е прието, че следва да ѝ бъде наложено наказанието, посочено в т. 2-ра от оспорената заповед. По отношение на твърдението, че жалбоподателят И. е била лишена от правото да представя писмени доказателства, да изисква от комисията събиране на други доказателства, процесуалният представител на ответника твърди, че същото е неоснователно. При получаване на първоначалната докладна записка директорът на ОД на МВР - Плевен е върнал за становище проверката, за да се даде възможност на г-жа И. изцяло да се запознае с абсолютно всички материали, съдържащи се в дисциплинарна проверка, което е и извършено от комисията, като на г-жа И. е дадена възможност не само да се запознае, но и да представи допълнителни сведения, дадена й е възможност да иска изясняване на допълнителни факти и обстоятелства. В изготвеното от жалбоподателката сведение № 316р-22133/28.06.2018 г. се сочи: „В хода на извършената проверка съм представила сведение и нямам допълнителни факти и обстоятелства, които да изложа по случая“, т.е. самата жалбоподателка не се възползвала от възможността да поиска комисията да събере допълнителни доказателства или да бъде изслушана или да бъдат взети предвид някакви други нейни съображения след като се е запознала с абсолютно всички материали по дисциплинарната преписка. Счита, че нарушенията, извършени от жалбоподателката са правилно квалифицирани, като за тях е наложен минималния срок на наказанието, предвидено за нарушение на етични правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно общо наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Директорът се е съобразил с кадровата справка, изготвена по отношение на жалбоподателката - с нейното цялостно поведение като държавен служител по време на службата. След като е взел предвид, че същата не е била наказвана до този момент, за извършеното от нея дисциплинарно нарушение е наложено възможно най- лекото наказание. Сочи, че не е накърнено правото на жалбоподателя да оспори своевременно самата заповед. По отношение на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание излага доводи, че следва да се вземат предвид представените 4 броя болнични листи и 3 броя заявления за ползване на платен отпуск от страна на жалбоподателя, които са в рамките общо на 29 календарни дни. За дата на установяване на нарушението счита датата, на която е регистрирана докладната записка в ОД на МВР – Плевен, а именно 03.04.2018г., а директорът на МВР – Плевен се е запознал с нея на 30.04.2018г. Процесуалният представител на ответника твърди, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете предвидени в ЗМВР. Пледира да се потвърди изцяло заповедта на директора на ОД на МВР - Плевен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 03.07.2018 г. /л.5/, а жалбата е подадена на 17.07.2018 г., видно от пощенското клеймо на запазения пощенски плик на л.3, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.11.2017 г. В. П. - началник на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ при община Долна Митрополия се обадила по телефона на инспектор Д.Б.И. - разузнавач V степен /ДПС/ в РУ-гр.Долна Митрополия в неработен за нея ден /неделя/ и съобщила за възникнал риск от упражняване на насилие /принуда, склоняване към проституция/ спрямо непълнолетно лице от гр.Долна Митрополия, водещо се на отчет по линия на детска педагогическа стая /ДПС/ в РУ-Долна Митрополия. Инспектор И. заявила, че не се интересува и предложила на П. да се обади на началника на РУ. В. П. предложила на жалбоподателката в настоящето производство, да извършат екипно посещение на адреса на непълнолетното лице на следващия ден - 06.11.2017 г., с цел изясняване на фактическата обстановка, но Д.И. отказала и прекъснала разговора. В. П. провела разговор с главен инспектор М. В. - началник на РУ-Долна Митрополия, в който го информирала за възникналата ситуация и е изразила възмущението си от реакцията на инспектор И.. В. П. изпратила писмо вх.№ 256000-3088/07.11.2017 г. до началника на РУ-Долна Митрополия, в което посочила, че е срещнала „отказ от сътрудничество“ от страна на подчинената му служителка по описания случай и моли да ѝ бъде оказано съдействие от полицейските органи по случая с непълнолетното лице.

На 05.11.2017 г. в разговор по телефона по повод възникналата ситуация с инспектор В. Н. - разузнавач V степен /ИП/ в РУ-Долна Митрополия, която е била определена за дежурен по ръководство на посочената дата, инспектор И. отправила обидни квалификации към нея и началника на РУ-Долна Митрополия като е посочила, че не са наясно със случая и не разбират за какво става въпрос, а главен инспектор В. нарекла „пишман началник, онбашия“.

Със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен УРИ 316з-3836/24.11.2017 г. /л.20/ е била назначена проверка по повод предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина, разпоредено е при установяване на такива същите да бъдат квалифицирани съгласно законовите разпоредби на ЗМВР и да се предложат съответни мерки съгласно ЗМВР. Назначена е комисия, която да извърши проверката, посочен е и срок на извършването ѝ - до 15.12.2017 г. С писмо, приобщено на л.21, е поискано удължаване на срока на проверката с 30 дни, като с резолюция от 19.12.2017 г. същият е бил продължен с 20 дни.

Комисията е изпратила до директора на ОД на МВР докладна записка рег.№ 256р-253/15.01.2018 г. /л.л.17-19/. Въз основа на установените факти е приела, че :

1. От снетите сведения от началника на отдел „Закрила на детето“ Д.Митрополия е видно, че И. не е съдействала за ефективно сътрудничество с държавен орган, а именно ОЗД в Дирекция за социално подпомагане - Долна Митрополия, с което е нарушила чл.52 от ЕК, /Държавният служител съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации./

2. И. е отправила към В. Н. и началника на РУ обидни квалификации, с което е нарушила чл.56 от ЕК /Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебните помещения, така и на обществени места/. Посочено е, че действията на И. представляват нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, изразяващо се в нарушение на ЕК, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. С тази докладна записка И. е запозната на 25.05.2018 г. По преписката е приобщено сведение рег.№256р-249/15.01.2018 г. /л.32/, подадено от И., в което същата сочи, че не е запозната с две докладни записки - на Н. и Л. /приобщени към преписката/, паради което не може да даде сведение.

Със становище рег.№316р-5318/08.02.2018 г. /л.л.15,16/ на началника на отдел КАПОЧР в ОД на МВР-Плевен е поискано докладната записка и материалите към нея да бъдат върнати на комисията, доколкото И. не е била запозната с две докладни записки, подадени от служители относно случая, и по тази причина е посочила, че не може да даде сведение. Посочено е, че след запознаването и евентуалното даване на нови сведения, следва да се изготви допълнителна справка, в която да бъдат обсъдени новопостъпилите факти и обстоятелства или липсата на такива и да се изложи становище относно наличието /отсъствието/ на основания за реализирането на дисциплинарна отговорност. На становището е поставена резолюция „съгласен“ и дата 08.02.2018 г. Със становището И. е запозната също на 25.05.2018 г.

С докладна записка рег.№ 256р-2438/03.04.2018 г. /л.л.12-14/ комисията докладва след извършената допълнителна проверка, като съдържанието на докладната записка е абсолютно еднакво с предходна докладна записка от 13.01.2018 г. /разлика е налице само в посочването, че предходната докладна записка е върната за допълнителна проверка/. С тази докладна записка И. също е запозната на 25.05.2018 г. Към преписката е приобщено сведение рег.№256р-2040/26.03.2018 г. /л.33/, подадено от И., в което се сочи, че във връзка с извършването проверка, на 05.11.2017 г. е провела телефонен разговор с н-к ОЗД П., която я е информирала, че има проблем с непълнолетно лице – Г. С. С., водещо се на отчет в ДПС. Между нея и баща й имало напрежение, като И. е уведомила П., че това напрежение съществува от излизането на Г. от ВУИ-Подем, и не се налага спешна намеса в момента. Информирала е за случая дежурния по ръководство за деня инсп.Н., както и инсп.Л., като в никакъв случай не се е държала грубо или неадекватно.

С покана за даване на писмени обяснения рег.№ 316р-15365/02.05.2018 г. /л.л.7-9/ И. е поканена да даде такива от директора на ОД на МВР. Същата покана е връчена на 25.05.2018 г. Даден е 3 дневен срок за подаване на писмените обяснения. От И. е дадено сведение от 28.06.2018 г. /л.6/, в което се сочи, че представила сведение рег.№256р-2040/26.03.2018 г., и няма допълнителни факти и обстоятелства, които да изложи, като сочи, че в твърденията на Н., П. и Л. няма нищо вярно.

По делото е приобщена кадрова справка за И. /л.л.10,11/, съгласно която същата е на работа в системата на МВР от 01.08.2007 г., от 08.08.2016 г. е на длъжност „разузнавач“ V степен към РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, по време на службата не е награждавана и не са и налагани дисциплинарни наказания.

По делото е приобщено удостоверение от ОД на МВР-Плевен /л.34/, в което се сочи, че заповедта е подписана и регистрирана на 02.07.2018 г., техническата грешка в годината е направена при отпечатването на хартиен носител, прилага се разпечатка от системата за документооборот /л.35/, от която е видно, че заповедта е от 02.07.2018 г. и е изведена в 09.21.50 часа.

По делото е приобщен ЕК /л.л.60-68/, утвърден със заповед №8121з-348/25.07.2014 г., приобщена на л.59. И. е запозната с ЕК на 30.11.2016 г., видно от протокола на л.л.50-52, и там т.2. Видно от протокола на л.58, на 27.12.2016 г. И. е запозната с типовата си длъжностна характеристика, като същата е приобщена на л.л.54-56, а заповедта за утвърждаването и на л.57.

По делото са приобщени болнични листа и заявления за отпуск /л.л.71-77/, видно от които И. в периода 02.04-28.06.2018 г. е била в отпуск 29 дни.

Приобщено е и удостоверение от ОД на МВР Плевен /л.78/, съгласно което към 02.07.2018 г. И. е на длъжност „разузнавач“ V степен към РУ-Долна Митрополия, а подписалият заповедта ст.комисар Начев към същата дата е заемал длъжността директор на ОД на МВР-Плевен.

С процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В същата са възпроизведени изложените в справката факти, като по т.1 е посочено, че действията на инсп. И. са в противоречие с разпореденото в чл.52 от ЕК, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014 г. „Държавният служител съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с …. други държавни органи и организации“ и съставляват нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕК, за което на основание на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. По т.2 е посочено, че действията на инсп. И. са в противоречие с разпореденото в чл.56 от ЕК, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014 г., „Държавният служител зачита достойнството … на ръководителите“ и съставляват нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕК, за което на основание на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. В заключение е посочено, че за извършеното на 05.11.2017 г. нарушение на служебната дисциплина, установено с двете докладни записки на комисията и становище рег.№316р-5318/08.02.2018 г., и след вземане предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината - пряк умисъл, цялостното поведение на държавния служител по време на службата съгласно кадровата справка, приетите обяснения от 28.06.2018 г., на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Посочено е пред кого е в какъв срок заповедта може да се обжалва.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването ѝ Д.Б.И. е заемала длъжност „разузнавач“ V степен към РУ-Долна Митрополия, което е в системата на ОД на МВР-Плевен. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът обаче намира, че не са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 15.01.2018 г. при регистрирането на докладна записка рег.№256р-253 /л.17/. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарните нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед от 02.07.2018 г. е издадена значителен период от време след установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, макар към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Следва да се посочи, че връщането на комисията на докладната записка за запознаване от страна на И. със събраните доказателства не може да постави началото на нов двумесечен срок за произнасяне. Това би могло да стане само, ако при новото разследване се установи извършване от страна на И. на различно нарушение, за което директорът на ОД на МВР не е бил информиран, и то само по отношение на това нарушение. В случая това не е така, в новата докладна записка рег.№256р-2438/03.04.2018 г. /л.12 и сл./ се излагат същите факти и обстоятелства, единствената разлика е описанието на връщането за ново разглеждане в комисията, което не представлява факт или обстоятелство относно твърдените нарушения. Директорът на ОД на МВР не е указал срок на комисията при връщането на преписката, в който тя да извърши необходимите дейности, така че да може да се спази двумесечния срок за произнасяне, считано от 15.01.2018 г. По делото липсват доказателства за ползван от И. отпуск в периода 15.01.-15.03.2018 г. отпуск, поради което съдът приема, че двумесечния срок за произнасяне не е спазен.

Освен това предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че са налице две деяния, с които И. е извършила две отделни нарушения е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, и след като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, да наложи по-тежкото наказание, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания.

Няма определено дисциплинарно наказание за всяко от двете нарушения, а само е посочено какъв вид наказание се предвижда за всяко и каква е долната и горната граница за размера му, което представлява нарушение на изискването на чл. 197, ал. 3 ЗМВР за определяне на наказание за всяко от нарушенията, преди да се пристъпи към определяне на общо наказание в съответствие с правилата, посочени в същия законов текст.

В случая е наложено наказание "порицание" за минималния предвиден в закона срок от шест месеца и не е наложено наказание за максималния срок, както изисква разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, доколкото и за двете нарушения се налага наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Следва да се посочи, че дори при липса на наложени предходни дисциплинарни наказания разпоредбата задължава дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание за максималния срок. Неспазването на чл.197, ал.3 от ЗМВР представлява нарушение на материалния закон.

За пълнота съдът отбелязва, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от преписката, жалбоподателката И. е била запозната със съдържанието на докладните записки, съгласно направените на тях отбелязвания. До същата е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения от директора на ОД на МВР, като И. се е възползвала от дадената и възможност и е дала, макар и кратки писмени обяснения. Не са основателни твърденията, че И. е била лишена от възможност да представя доказателства. Няма данни същата да е искала събирането на такива. Не са основателни и твърденията, че е направен извод по отношение на нарушенията преди да се вземат предвид писмените й обяснения. Видно от изказа в заповедта, същите са взети предвид заедно с представените доказателства.

Съдът отбелязва, че установяването на съдържанието на телефонни разговори поставя значителни трудности от доказателствен характер. В случая И. е провеждала служебни разговори с началника на ОЗД и с дежурния по ръководство на РУ-Долна Митрополия. Съдържанието на тези разговори не е документирано, респ. записано на някакъв носите, а двете страни твърдят различни неща за съдържанието им, и по- специално по отношение на отказа от съдействие и отправянето на обидни квалификации. По тази причина съдът не може да приеме, че твърдените в заповедта действия, представляващи дисциплинарни нарушения, са доказани по безспорен начин.

С оглед на изложеното съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила и материалния закон и следва да се отмени.

При този изход на делото са основателни претенциите на процесуалния представител на И. за присъждане на направените по делото разноски, като следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да ги заплати. Същите са 10 лева за държавна такса /л.42/ и 300 лева заплатено възнаграждение на един адвокат /л.70/, или общо 310 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № УРИ 316з-2281/02.07.2018 г. /с неправилно посочена в самата заповед дата 02.07.2017 г./ на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати на Д.Б.И., ЕГН ********** сумата 310 /триста и десет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: