Решение по Административно дело 697/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 664 / 05 Ноември 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седемнадесети октомври 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 697/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М. Т.Б. *** срещу Заповед № УРИ 316з-1786/21.05.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца на осн. чл. 199 ал.1 т.5 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, затова че изпълнявайки служебни задължения като младши оперативен дежурен в Първо РУ – Плевен за времето от 21:00ч. на 05.10.2017г. до 09:00ч. на 06.10.2017г. младши експерт М.Т.Б. – временно преназначен на длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, не е приложил на 06.10.2017г. разпоредбата на чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР – „За задържането дежурният в ОДЦ/ОДЧ или полицейският орган, задържал лицето е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания“, като не е уведомил съпругата на задържаното в 00.10ч. на 06.10.2017г. лице И. Н. И. от гр. Ловеч за факта на задържането – искане, изразено категорично от задържания в попълнената декларация за правата на задържаното лице.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, не са взети под внимание обстоятелствата, при които е извършено деянието. Нарушението е описано бланкетно и не може да му се вмени във вина. Излага съображения, че не е извършил нарушението, за което е наказан, предвид че заповедта за задържане на лицето не е издадена от него, а от колегата Х. И., като от сведение на колегата И. ясно е описано, че задържаният се е обадил на лице, посочено от него, а именно адв. Р. К. от АК – Ловеч, като адвоката е пристигнал в сградата на І РПУ и се е срещнал със задържаните, за което жалбоподателят бил уведомен устно. Посочва, че служебните му задължения като оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към І РУ – Плевен при ОД МВР – Плевен е да осъществява контрол над силите и средствата след работно време. Служебното му място е стая, оборудвана с технически средства за комуникация и наблюдение на общите пространства на сградата и няма пряка видимост или контакт със задържаните лица. Негово задължение е да прегледа изготвените документи по задържането на лицата и, ако има пропуски или грешно попълнена документация да обясни и да поправи пропуснатото. В конкретния случай при документите по задържането на И. И. нямало грешки или непопълнени графи, както и възражения от страна на задържания, ето защо счита, че няма извършено нарушение от негова страна при изпълнение на служебните ангажименти и наложеното му наказание е неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. В заповедта е изложена подробно фактическата обстановка по случая и нарушението правилно е квалифицирано като пропуски при прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност. Жалбоподателят е бил запознат с инструкцията и произтичащите от нея задължения. Едно от основните задължения в случая като оперативен дежурен е след като провери представената му документация, да установи дали са изпълнени всички, посочени в съответната декларация на задържаното лице негови права – дали е посочено, че желае да се осъществи връзка с адвокат или да бъде уведомен за задържането му негов роднина. В случая жалбоподателят се е предоверил на дадени устно обяснения от полицейски служител – Х. И. и както е записал в даденото сведение, след като е прегледал цялата документация и е видял, че задържаното лице желае за задържането му да бъде уведомен негов близък и роднина, служителят не е изпълнил разпоредбата на чл. 15 ал.9 от Инструкцията и да установи каква е действителната воля на задържаното лице. А действителната воля на лицето, потвърдена и в подадената по-късно жалба е да бъде уведомена съпругата му. Това, че адвоката му е уведомен за неговото задържане, че го е посетил, не отменя основно право на задържаното лице да бъде уведомено лице от семейството. В конкретния случай, след като е получил противоречива информация за волята на задържаното лице е следвало да установи каква е действителната воля, посочена в декларацията, според която задържания е посочил и телефон за връзка със съпругата му. Спазени са процесуалните правила и срокове при издаване на заповедта. Дадена е възможност на наказаното лице за възражения и доказателства. Заповедта е издадена от компетентен орган и в необходимата форма, поради което моли да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 211 от Закона за МВР.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2018г. Жалбата е подадена на 17.07.2018г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Дисциплинарното производство е инициирано по повод извършена от Дирекция „Инспекторат” на МВР проверка в ОД на МВР – Плевен по подадена жалба от задържаното лице – И. И., която завършила с Докладна записка Рег. № 4575-21/03.01.2018г. и доклад Рег. № 4575-3316/22.12.2017г. по описа на дирекция „Инспекторат“ при ОД на МВР. Със Заповед № УРИ 316з-731/23.02.2018г. въз основа на заключенията от доклада Директорът на ОД на МВР – Плевен на осн. чл. 205 ал.2 от ЗМВР разпоредил извършването на проверка на изнесените данни за нарушения на служебната дисциплина от служителя, за което назначил комисия. В заповедта за проверката е посочено, че са налице данни за допуснати от мл. експерт М. Т.Б. – временно преназначен на длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен нарушения на служебната дисциплина – при изпълнение на задължения по дежурство съгласно график рег. № 1772р-12038/02.10.2017г. за времето от 21:00ч. на 05.10.2017г. до 09:00ч. на 06.10.2017г., в нарушение на разпоредбите на чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР и чл. 20 ал.2 от Инструкция № Із-1373/21.06.2010г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР не е уведомил съпругата на задържано лице за задържането на последното и не е разпоредил това на полицейския служител, задържал лицето, както и че в нарушение на чл. 15 т.5 от Инструкция № Із-1373/21.06.2010г. не е посетил местопроизшествие след употребата на оръжие от младши инспектор Ч. П. – служител в Първо РУ – Плевен, за които съгласно чл. 199 ал.1 т.5 от ЗМВР ( пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност), се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Служителят е запознат със заповедта срещу подпис на 12.03.2018г.

Б. дал писмено сведение с Рег. № 1772р-3480/13.03.2018г., в което във връзка с чл. 20 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. обяснил, че служителят, осъществил фактическото задържане е дал на задържания да се обади на лице, което той самият е посочил и е искал да бъде уведомено. Задържания е уведомил адвоката си, като изрично не е пожелал да уведоми лично съпругата си в 01:00ч. през нощта, за да не се притесни, а адвоката му да я уведоми на по-късен етап сутринта.

В даденото писмено сведение с Рег. № 1772р-3469/13.03.2018г. инсп. Х. И. – извършил задържането подкрепя тази теза, че още в писмените си обяснения, дадени по случая при проверката на Дирекция Инспекторат на МВР е написал, че задържания И. е заявил желанието си да се свърже с адвоката си. По време на разговора той му заявил, че иска да се свърже единствено с адвоката си, тогава Х. И. му разрешил да се обади от неговия телефон и лично да се свърже с адвоката си. Предложил му да се свърже и с член от семейството си, за да го уведоми за задържането си, но И. отказал под предлог, че по-добре адвоката му да се свърже със съпругата му по-късно, за да не се стресира или уплаши. Няколко часа по-късно в районното управление пристигнал адвоката на И., като в разговора с него адвоката заявил, че момента не е подходящ и той ще прецени кога да се обади на съпругата на задържания.

Към дисциплинарната преписка са приобщени материалите от извършената проверка от инспектората, в които се съдържат дадените от Б. и Х. И. сведения, които подкрепят изложената версия. Приложена е Заповед Рег. № 1772зз-451/06.10.2017г. за задържането на лицето И. Н. И. за срок до 24 часа и декларацията на задържания от същата дата. Заповедта за задържането е издадена от инспектор Х. К. И. на осн. чл. 72 ал.1 т.1 и т.2 ЗМВР, извършил фактическото задържане на лицето и е връчена на задържания като са му разяснени правата по чл. 72 ал.3, 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР, в това число и правото на адвокатска защита и задължението на полицейския орган да му осигури възможност да се свърже със защитник – адвокат. За тези обстоятелства задържания е попълнил и подписал декларация в момента на задържането – 06.10.2017г. в 00:15ч., в която е записал, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка като е посочил адв. Р. К., с когото по-късно се свързал и адвоката го посетил в Първо РУ – МВР. В декларацията си е посочил и желанието си член от семейството, а именно съпругата му да бъде уведомена за неговото задържане.

Назначената комисия е приключила проверката със Справка Рег. № 316р-10256/20.03.2018г. до Директора на ОД на МВР – Плевен. В справката е посочено, че при извършената проверка от дирекция „Инспекторат“ е установено, че мл. експерт Б. в нарушение на чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. не е уведомил съпругата на задържаното лице за факта на задържането. Комисията е възприела дадените от Б. и Х. И. обяснения за достоверни и приела, че изнесените в докладната записка на инспектората факти са доказани, но в заключение е посочила по отношение на уведомяването на съпругата на задържаното лице, че Б. е следвало да положи повече усилия да изясни това обстоятелство, включително и с разговор със задържания. Поради това е счела, че Б. не е приложил разпоредбата на чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. и не е уведомил съпругата на задържаното лице за факта на задържането – искане, изразено категорично в попълнената декларация за правата на задържаното лице, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199 ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

На 11.05.2018г. служителят е поканен да даде писмени обяснения. Б. е запознат със справката на 14.05.2018г. срещу подпис и на същата дата служителят е депозирал писмени обяснения, в които заявява, че всичко, което има да изложи по случая е докладвал писмено в хода на извършената проверка и няма какво да добави.

На 21.05.2018г. Директорът на ОД на МВР приел писмените му обяснения и издал процесната Заповед № 316з-1786/21.05.2018г. с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца на осн. чл. 199 ал.1 т.5 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, затова че изпълнявайки служебни задължения като младши оперативен дежурен в Първо РУ – Плевен за времето от 21:00ч. на 05.10.2017г. до 09:00ч. на 06.10.2017г. младши експерт М.Т.Б. – временно преназначен на длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, не е приложил на 06.10.2017г. разпоредбата на чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР – „За задържането дежурният в ОДЦ/ОДЧ или полицейският орган, задържал лицето е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания“, като не е уведомил съпругата на задържаното в 00.10ч. на 06.10.2017г. лице И. Н. И. от гр. Ловеч за факта на задържането – искане, изразено категорично от задържания в попълнената декларация за правата на задържаното лице.

От приложената кадрова справка е видно, че М.Т.Б. е назначен за държавен служител в системата на МВР през 2012г. и от 03.02.2017г. е временно преназначен за младши оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР, която заема към момента на извършване на нарушението и издаване на заповедта. Награждаван е неколкократно с писмена похвала, не са налагани дисциплинарни наказания.

Не е спорно и се установява от преписката по извършената проверка от инспектората на МВР, че за времето от 21:00ч. на 05.10.2017г. до 09:00ч. на 06.10.2017г. е изпълнявал заеманата длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ при ОД на МВР – Плевен. Декларирал е, че е запознат с инструкцията при постъпването си на длъжността, запознат е и с длъжностната си характеристика срещу подпис.

Съгласно чл. 204 т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на директора на съответното ОД на МВР за служителите на младши изпълнителски длъжности. Затова Директора на ОД на МВР – Плевен е компетентния дисциплинарно-наказващ орган според заеманата от жалбоподателя младша изпълнителска длъжност – младши оперативен дежурен в ОДЧ при ОД на МВР – Плевен при налагане на наказание „писмено предупреждение”.

Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 207 от ЗМВР на 23.02.2018г. С представянето на 20.03.2018г. на справката от извършената проверка със становище за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 207 ал.12 ЗМВР дисциплинарната проверка е приключила В хода на проверката са събрани всички необходими доказателства, снети са сведения от служителите, имащи отношение към случая, дадена е възможност на служителя да се запознае с материалите и да сочи доказателства, да дава обяснения, запознат е с нарушението, в което е обвинен още при издаване на заповедта за започване на дисциплинарното производство и е имал възможност активно да участва в него. В резултат от проверката са изяснени обективно всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните в хода на проверката на инспектората доказателства и заключенията от нея са допустими доказателства на осн. чл. 206 ал.4 от ЗМВР. Те на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, освен ако дисциплинарно-наказващия орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива.

Служителят е бил запознат с материалите от проверката и заключението, касаещо конкретно неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл е бил наясно в какво конкретно нарушение е обвинен и е имал възможност да възрази, да изиска и представи доказателства.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Това е станало на 20.03.2018г. с постъпването на справката за извършената проверка до компетентния дисциплинарно-наказващ орган - Директора на ОД на МВР – Плевен от назначената от него дисциплинарно-разследваща комисия. Нарушението е извършено на 06.10.2017г., а заповедта е издадена на 21.05.2018г. (понеделник) и следователно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му съгласно чл. 195 ал.1 ЗМВР.

В този смисъл не са допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Спазени са сроковете, събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по случая, дадена е възможност на служителя да участва в дисциплинарното производство, да представи доказателства и обяснения и да се защити.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В този смисъл заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Не съществува неяснота относно деянието и правната му квалификация. Деянието е описано и подведено правилно като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което на осн. чл. 199 ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност е наложено наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, което е минималното предвидено.

Но в случая жалбоподателят не е извършил соченото нарушение.

Съгласно чл. 15 ал.9 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. – за задържането дежурния в ОДЦ/ОДЧ или полицейския орган, задържал лицето е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Задължението е както на дежурния в ОДЧ, така и на полицейския орган, извършил задържането, така че посоченото от задържания лице да бъде уведомено.

Видно от дадените обяснения на Б. и Х. И.- извършил задържането, които са непротиворечиви и са възприети и от дисциплинарно-разследващата комисия, задържания впоследствие е променил декларираното желание, като е поискал съпругата му да бъде уведомена по-късно чрез адвоката му, дадена му е възможност да се обади от личния си телефон, за да се свърже с адвоката си, но е отказал да се свърже и със съпругата си. Този отказ не е бил надлежно удостоверен писмено от лицето върху декларацията, за да е несъмнено ясно, че задържания е променил волята си. Това е следвало да се удостовери от инсп. Х. И., който е извършил задържането или от Б. в качеството му на оперативен дежурен в ОДЧ на Първо РУ – Плевен, при проверка на документацията. Но Б. е бил уведомен устно от инсп. И. за това обстоятелство и то му е станало известно. В случая безспорно не е била уведомена съпругата на задържания, но това е станало поради неговия отказ тя да бъде уведомена, за което в хода на проверката от инспектората и по време на дисциплинарната проверка са събрани достатъчно доказателства. Твърдението на задържания в подадения впоследствие сигнал за нарушени негови права при задържането не се потвърждава от проверката.

В хода на проверката по безспорен начин е установено, че впоследствие задържаното лице е променило изразената в писмената декларация воля да бъде уведомена съпругата му за задържането, като е заявил, че това ще стори адвокатът му по-късно и въпреки, че е имал възможност да ползва личния си телефон и се обадил на адвоката си, който по-късно го посетил, отказал в този момент да се обади на съпругата си, за да я уведоми за задържането, каквото желание първоначално писмено е декларирал. Б. като дежурен ОДЧ е проверил и изяснил тези обстоятелства и волята на задържания при разговор със служителя, извършил задържането – инсп. Х. И., който също има това задължение. Ето защо правата на задържаното лице не са били нарушени, И. И. е имал възможност да уведоми съпругата си, но по своя преценка не го е направил, а поведението на Б. не разкрива непознаване на разпоредбите на посочената инструкция. Затова неоснователно е бил наказан за посоченото нарушение.

Заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона и следва да се отмени.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 316з-1786/21.05.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която на М.Т.Б. *** е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца на осн. чл. 199 ал.1 т.5 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :