Р Е Ш Е Н И Е

№ 620

гр.Плевен, 16 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №695 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В.М.И. ***, чрез адв.П.Д. от АК-Враца с адрес за призоваване гр.Плевен, ул „Бъкстон“ №5, ет.4, кант.31, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000164/20.06.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се сочи, че наложената мярка е несправедлива и необоснована и противоречи на закона.Твърди, че административният орган неправилно е приложил чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, без да е изследвал всички относими за случая обстоятелства, имащи значение за правилното му решаване, което е довело до постановяването на неправилен и незаконосъобразен акт. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П.Д. с надлежно пълномощно на л.4, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, а именно-че в същата липсват мотиви за постановяване на мярката; непосочване датата на съставения АУАН; неописване индивидуализиращите белези на товарния автомобил; неправилно посочване на съда, пред който подлежи на обжалване мярката.

В съдебно заседание ответникът –Началник РУ-Червен бряг към ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 3.07.2018 год., видно от отбелязването върху разписката на л.6 от делото, а жалбата против същата е подадена на 12.07.2018 год., поради което жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000164/20.06.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че във връзка с акт серия Д №0724728 против Л. Д. И. с ЕГН **********, последният управлява товарен автомобил Мерцедес 310Д-бял с рег.№ЕН ***КК, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Самият акт за нарушение с фабр.№0724728/20.06.2018 год. е приложен на л.7 от делото и с него е ангажирана отговорността на Л. Д. И. затова, че на 20.06.2018 год. около 9,50 часа, в с.Телиш, центъра, пред кметството, ул „Г.Димитров“ управлява товарен автомобил Мерцедес 310Д-бял на цвят, без да притежава СУМПС, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП. С акта за нарушение са иззети СРМПС №008114006 и два броя рег.табели с №ЕН ***КК. Въз основа на акта за нарушение е издадено Наказателно постановление №18-0374-000710/6.07.2018 год., с което на Л. Д. И. за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на РУ-Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.34-35 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Действително, в обстоятелствената част на заповедта се съдържа позоваване на съставения акт за нарушение, на който не е посочена датата на съставяне, но последното не съставлява съществено нарушение, тъй като не е ограничило правото на лицето да разбере какво е основанието за прилагане на ПАМ и да представя относими за оборване констатациите в акта доказателства. Регистрационният номер на товарният автомобил, чиято регистрация се прекратява, от своя страна е посочен както в акта за нарушение, така и в оспорената заповед в частта, в която са отразени отнетите документи и иззетите доказателства. Действително, в оспорената заповед погрешно е посочено, че подлежи на обжалване пред РС-Червен бряг, вместо пред АС-Плевен, но това не е довело до накърняване правата на жалбоподателя, защото от една страна жалбата е подадена в срок и пред надлежния съд, а от друга страна-дори да беше депозирана пред РС-Червен бряг, по силата на чл.135 от АПК същият следва да препрати жалбата на компетентния съд и производството е следвало да бъде разгледано от АС-Плевен.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на И.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Спазени са материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата –чл.171, т.2а, б.а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. Цитираната разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Управляваният автомобил е собственост на В.М.И., видно от талона на л.31. Този товарен автомобил Мерцедес 310Д-бял с рег.№ЕН ***КК е бил управляван от Л. Д. И. и това е установено от полицейските органи С. и Р. при извършена проверка. Лицето, управлявало МПС Л. Д. И. към датата на съставяне на акта- 20.06.2018 год. не е бил правоспособен водач, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на МПС и този факт не е оспорен и не е оборен в хода на съдебното производство. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС без наличието на свидетелство за управление съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния предвиден в приложимата норма срок.

На това основание жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.И. ***, подадена чрез адв.П.Д. от АК-Враца с адрес за призоваване гр.Плевен, ул „Бъкстон“ №5, ет.4, кант.31, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000164/20.06.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: