Р Е Ш Е Н И Е

№ 627

гр.Плевен, 19 Октомври 2018 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври  две хиляди и осемнадесета  година в състав:                                                                

                                                            Председател: Катя Арабаджиева                                                                             

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №694 по описа  на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител  във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от В.И. ***, чрез адв.С.И. *** със служебен адрес гр.Плевен, ул „Дойран“ №160, офис 206, против  Заповед №РД-11-00-886/21.06.2018 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл, за нарушение на чл.89, ал.2, т.1 във връзка с Раздел III, чл.3, ал.1, т.2 във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.16, т.5.19, т.5.21, т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя, на Г. е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 год.“

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, предвид че дисциплинарното наказание  е наложено извън законния двумесечен срок съгласно чл.94 от ЗДСл-нарушението е открито на 15.03.2018 год., а наказанието е наложено на 21.06.2018 год. след повече от три месеца. Счита за недопустимо в рамките на дисциплинарното производство  да се извършва проверка за изпълнение на служебните задължения на Г.. Счита, че събраните по дисциплинарната преписка доказателства не сочат на извършено от Г. дисциплинарно нарушение. Твърди, че описаните дисциплинарни нарушения  са посочени бланкетно, а цитираните за нарушени текстове от служебни документи не кореспондират по смисъл и съдържание  със съответното основание. Сочи на следващо място, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа задължителни реквизити-липсва описание на извършеното нарушение, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че в заповедта не са посочени конкретни действия на служителя, които да са довели до нарушаване на служебната дисциплина. Оспорва по същество извършените нарушения, като твърди, че Г. не е извършила действия или бездействия, съставляващи нарушения на служебната дисциплина. На следващо място твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство. Като основание за извършеното нарушение в диспозитива е посочен единствено текста на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл-неизпълнение на служебни задължения, която норма е бланкетна и не сочи какви нарушения са извършени, не е направена конкретизация или препращане към други норми. Сочи, че ДНО не е обсъдил  писмените обяснения на служителката, което е довело до неправилна преценка на фактите. Сочи, че в заповедта липсват мотиви и относно факта защо се налага  дисциплинарното наказание за максимално предвидения в закона срок, както и защо се налага предпоследното  по тежест наказание преди дисциплинарното уволнение. Счита, че това наказание не съответства на вмененото на служителката нарушение, на цялостното служебно поведение и кариерно развитие. Твърди, че при издаване на заповедта  не е съобразено, че не са налице настъпили последици за държавата или гражданите, не е обсъдена или установена формата на вината на държавния служител, както и цялостното й служебно поведение. Сочи, че издадената заповед не съответства и на целта на закона., предвид постигнатото до момента изпълнение на служебните задължения. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът-Изпълнителен директор на Агенцията по заетостта-София, в писмено становище на л.95-98 от делото сочи неоснователност на жалбата. Изразява становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените парвила и в съответствие с материалния закон. Описва подробно фактическата обстановка по случая. Сочи, че дисциплинарните нарушения са открити на 25.04.2018 год., когато Главният директор на ГДЕФМП е уведомил Изпълнителния директор на АЗ с докладна записка рег.№ВЗЛ-04-11-1439#12, че Г. не е запозната с Ръководството за работа с ИСОПО по ОПРЧР 2014-2020. Твърди, че нарушенията не са описани бланкетно, а неизпълнението на служебните задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл касае неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, Устройствения правилник на съответната администрация, длъжностната характеристика и други актове на органа по назначаването, които са цитирани конкретно в заповедта. Сочи, че обясненията на Г. са обсъдени, поради което правата ѝ не са били нарушени. В заключение моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът е депозирал и писмен отговор на л.361-363 от делото, в който доразвива изложените в писменото становище аргументи за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.И. с пълномощни на л.7 и л.684, поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, представя подробни писмени бележки, моли съда да уважи жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът-Изпълнителен директор на Агенцията по заетостта-София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е. Л. с надлежно пълномощно на л.99 от делото, която оспорва жалбата по подробно изложени в съдебно заседание и в писмени бележки съображения, моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

Административен съд-Плевен, пети състав,  като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и изразените становища, прие за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2018 год. служители от сектор „Верификация“-гр.Ловеч са извършили проверка на обучение, провеждано от Доставчика на обучение „Декси консулт“ ЕООД по договор №Доб-ВЗЛ-04-11-1439, по специалност „Административно обслужване“-втора степен на професионална квалификация, с адрес в гр.Плевен, ул „Дойран“ №138, ет.5. За проверката е съставен констативен протокол №78/15.03.2018 год. на л.19 от делото, от който се установява, че по време на обучението са присъствали пет обучаеми лица, отсъстват шест лица; обучението се провежда от лектора М. Б., а съобразно учебния график за съответния ден същото е следвало да се проведе от П. С..

От Изпълнителния директор на АЗ до ДОб „Декси консулт“ ЕООД гр.Плевен и до жалбоподателката е изпратено писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-04-11-1439#6/23.03.2018 год. на л.14-15 от делото, с което адресатите са уведомени за констатациите от извършената проверка, във връзка с които им е поискано разяснение.

До Агенцията по заетостта са изпратени две уведомителни писма: изх.№01/2.04.2018 год. от управителя на ДОб-„Декси Консулт“ ЕООД гр.Плевен на л.21-22 и изх.№30-04-11-200001/5.04.2018 год.  на л.23 от жалбоподателката, с които АЗ е уведомена, че в информационната система на НАПОО са регистрирани всички преподаватели, ангажирани с конкретното обучение, последните са посочени и в материалната книга на курса и са взаимозаменяеми по даден модул. Посочено е в писмата, че платформата за доставчици на обучение към АЗ не позволява в приложения график на обучението  да се впишат повече от един преподавател.

От страна на Изпълнителния директор на АЗ е изпратен отговор до ДОб с копие до жалбоподателката на л.467-469 от делото, в което е посочено, че  съгласно „Ръководство за работа с информационната система за отчет на проведено обучение по Оперативна програма-„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 год., платформата за работа  на Доставчиците на обучение позволява да бъдат въведени повече от един преподавател за една тема.

На 12.04.2018 год. служители на сектор „Верификация“-Ловеч са  извършили следваща проверка на ДОб „Декси консулт“ ЕООД на обучение по специалност „Административно обслужване“. За проверката е съставен Констативен протокол №96/12.04.2018 год. на л.489, от който се установява, че по време на обучението са присъствали  четири обучаеми лица, отсъстват седем; по график преподавател е М. М., а обучението в момента на проверката се провежда от М. Б.; присъствената форма не е заверена от обучаващата организация.

На 25.04.2018 год. Главният директор на ГД „Европейски фондове и международни проекти“  е изпратил приложената на л.221-222 докладна записка рег.№ДОб-ВЗЛ-04-11-1439#12/25.04.2018 год. до Изпълнителния директор на АЗ, с която го е уведомил за извършените на 15 март и 12 април 2018 год. проверки и за констатациите на проверяващите, за изпратените до ДОб писма и техните отговори, както и за обясненията на жалбоподателката по повод проверките.

Със Заповед №РД-11-00-697/21.05.2018 год. на л.226 Изпълнителният директор  на АЗ е разпоредил да се образува дисциплинарно производство срещу Г. за неизпълнение на служебни задължения, свързани с осъществяване на контрол на извършените проверки  от експерти на ДБТ-Плевен. Заповедта е връчена лично срещу подпис на Г. на 23.05.2018 год.

Със Заповед №РД-11-00-837/13.06.2018 год. на л.220 Изпълнителният директор на АЗ е определен състав на дисциплинарен съвет, който да разгледа образуваното срещу Г. дисциплинарно дело. На л.459-465 от делото са приложени заповеди за назначаване на дисциплинарен съвет и правила за работа на същия.

До Г. е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№30-00-29879/21.05.2018 год. на л.227, връчена на 23.05.2018 год.

Г. е депозирала писмени обяснения, приложени на л. 232-234.

Със Заповед №РД-11-00-832/12.06.2018 год. на л.230  на Председателя на Дисциплинарния съвет  е насрочено заседание на Дисциплинарния съвет на 14.06.2018 год. от 10,00 часа. За заседанието Г. е поканена с писмо рег.№30-00-38533/12.06.2018 год. на л.231, получено от същата на 12.06.2018 год. За изслушването на държавния служител от ДС е съставен Протокол , приложен на л.328-331 от делото, съставен е и протокол за изслушване от ДНО на л.327.

Въз основа на събраните по дисциплинарното дело доказателства, е взето Решение №3/14.06.2018 год. от Дисциплинарния съвет на АЗ, приложено на л.332 и сл. , с което е направено предложение  на Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание  „понижаване  в по-долен ранг за срок от 1 г“ за неизпълнение на служебни задължения, които подробно са описани в решението. В него е описана установената фактическа обстановка, обсъдени са писмените обяснения на служителката, изложени са доводи във връзка с определяне на наказанието.

На 21.06.2018 год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-11-00-886/21.06.2018 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл, за нарушение на чл.89, ал.2, т.1 във връзка с Раздел III, чл.3, ал.1, т.2 във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.16, т.5.19, т.5.21, т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя, на Г. е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 год.“ Последната е връчена на Г. на 2.07.2018 год.-л.342. Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство.

Издадена е Заповед №РД-11-00-900/21.06.2018 год. на л.343, с която Г. е понижена в ранг, връчена  ѝ на 2.07.2018 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е орган по назначаването на служителите в агенцията  по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта и предвид приложената на л.584 от делото Заповед №44/14.02.2017 год., от която е видно, че именно изпълнителният директор е преназначил Г. на длъжността Директор. Заповедта е издадена от Т. П.- заместник-изпълнителен директор на АЗ, която е изпълнявала функциите на изпълнителен директор  за периода от 19.06.2018 год. до 22.06.2018 год. (а оспорената заповед е издадена на 21.06.2018 год.) съгласно Заповед №РД-11-00-859/18.06.2018 год. на л.370 от делото.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 97, ал.1 от ЗДСл. Спазена е процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл. 96 ЗДСл.  Преди да наложи дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, който е образувал дисциплинарно дело.  Дисциплинарният съвет е изяснил фактите и обстоятелствата по вменените нарушения, и е изслушал обясненията на държавния служител, обсъдил е  представените  доказателства и е приел решение с изискуемото мнозинство. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Решението на дисциплинарният съвет е представено заедно с преписката на дисциплинарно наказващия орган. Преди да наложи дисциплинарното наказание изпълнителния директор на Агенция по заетостта в съответствие с правилото на чл. 93, ал.1 ЗДС  е изслушал и е приел писмените  обяснения на служителя.

Дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, съгласно която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок от откриване на нарушението е започнал да тече от датата на докладната записка рег.№ДОб-ВЗЛ-04-11-1439#12/25.04.2018 год. от Главният директор на ГД „Европейски фондове и международни проекти до Изпълнителния директор на АЗ, с която го е уведомил за извършените на 15 март и 12 април 2018 год. проверки и за констатациите на проверяващите, за изпратените до ДОб писма и техните отговори, както и за обясненията на жалбоподателката по повод проверките. Именно с тази докладна записка ДНО  е узнал  всички факти и обстоятелства, станали основание за вменяване на процесните  нарушения на Г. .

Но настоящият съдебен състав, счита, че с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си дисциплинарно наказващият орган, е нарушил материалния закон, тъй като не е доказано извършването на вменените дисциплинарни нарушенията от страна на служителя, които при това са описани общо, бланкетно и неясно. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Конкретните деяния, станали основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г., са описани по следния начин в оспорената заповед: На 15.03.2018 г. в 18,45 часа служители на сектор „Верификация“ – Ловеч са извършили проверка на обучение, провеждано от „Декси Консулт“ ЕООД по договор № Доб-ВЗЛ-04-11-1439 – специалност „Административно обслужване“ 2СПК на адрес гр.Плевен, ул. „Дойран“ № 138, ет.5. По време на проверката са открити 5 обучаеми лица. Констатирано е, че се провежда обучение от лектор, различен от този, който е посочен в учебния график. Обучението по теория се провежда от М. Б., но съгласно учебния график за съответния ден, същото следва да се проведе от П. С.. На 05.04.2018 г. с изх.№ 30-04-11-20001 е получено писмо от В.И.Г. – началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“ и към момента и.д.директор на дирекция „Бюро по труда“ – Плевен във връзка с направени констатации при извършени проверки на място на Доставчик на обучение „Декси Консулт“ ЕООД по проект ВG05М90РО01-1-016 „Ваучери за заети лица“, в което се констатира, че в Платформата на доставчиците на обучението към Агенция по заетостта при въвеждане на графиците има възможност за въвеждане на преподавател само на една позиция като липсва възможност за въвеждане на друг /резервен преподавател/. На 12.04.2018 г. в 19,50 часа служители на сектор „Верификация“ – Ловеч са извършили повторна проверка, като по време на проверката са открити 4 обучаеми лица. Констатирано е, че са налични 2 бр. присъствени форми с различно съдържание. По график преподавател е М. М., а провеждащият обучението е М. Б.. Присъствената форма не е заверена от обучаващата организация. До Доб „Декси Консулт“ ЕООД са изготвени две уведомителни писма, както следва:писмо с рег.№ Доб-ВЗЛ-04-11-1439#6/23.03.2018 г., с което Доб е уведомен за извършената от екип на сектор „Верификация“ – Ловеч проверка на място на дата 15.03.2018 г. и за констатираното несъответствие на преподавателя за деня;  с уведомително писмо с рег.№ Доб-ВЗЛ-04-11-1439#8 от 05.04.2018 г. Доб „Декси Консулт“ ЕООД представя разяснения във връзка с извършената от екип на сектор „Верификация“ – Ловеч проверка на място на 15.03.2018 г. Разясненията, предоставени от г-н Г. Д. – управител на „Декси Консулт“ ЕООД не са приети като основателни, за което е изготвено второ писмо до „Декси Консулт“ ЕООД с рег.№ Доб-ВЗЛ-04-11-1439#11/23.04.2018 г. Предоставената от г.жа В.Г., началник на отдел „АППТ“ и към момента и.д.директор на дирекция „Бюро по труда“ на БДТ – Плевен информация съответства напълно с твърдението на г-н Г. Д. – управител на „Декси Консулт“ ЕООД, а именно, че платформата на доставчиците на обучение не позволява в учебния график на обучението да се посочат повече от един преподавател, с което се потвърждава, че държавният служител не е бил запознат с платформата за работа на доставчици на обучения. Съгласно „Ръководството за работа с информационната система за отчет на проведено обучение по ОП „РЧР“ 2014-2020“, платформата за работа на ДОб позволява да бъдат въведени повече от един преподавател за една тема.

Горните описани констатации са станали основание ДНО да счете, че е налице  виновно неизпълнение на служебните задължения от Г., което е квалифицирано като  дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл .Това неизпълнение е описано по следния начин:             1. неосъществяване на контрол на извършените проверки от експерти на ДБТ Плевен – неизпълнение на задължение, произтичащо от Раздел ІІІ, чл.3 ал.1 т.2, във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.5., предложение последно, т.5.16, т.5.19 от длъжностната характеристика на служителя; 2. Непознаване и неспазване на раздел 4 Обучения и преподаватели от Ръководството за регистрация на доставчици на обучения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (стр.21) и раздел 3.1.2 от Ръководството за работа с информационната система за отчет на проведено обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (стр.25) – задължение, произтичащо от т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя; 3. Несвоевременно изготвяне на становище и докладване за установени нередности в процеса на реализиране на проект „Ваучери за заети лица“ – нарушение на т.5.21 от длъжностната характеристика на служителя.

Направен  е извод, че В.И.Г., заемаща длъжността началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“ на Дирекция „Бюро по труда“ Плевен, виновно е нарушила служебните си задължения, произтичащи от Раздел ІІІ, чл.3, ал.1, т.2, във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.16, т.5.19, т.5.21, т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя.Съгласно т.7.14 от същата служителят носи пряка отговорност за даваните становища и проектите за решаване на проблеми, засягащи дейността на отдела и ДБТ като цяло. За неспазване на служебните задължения държавния служител носи дисциплинарна отговорност по т.7.19 от длъжностната му характеристика.

Настоящият състав на съда намира, че описаните в оспорената заповед конкретни констатации от проверките, извършени на 15.03.2018 год. и на 12.04.2018 год. от служители на сектор „Верификация“ – Ловеч , на обучение, провеждано от „Декси Консулт“ ЕООД по договор № Доб-ВЗЛ-04-11-1439 – специалност „Административно обслужване“ 2СПК, не могат да послужат като основание да се вмени виновно неизпълнение на служебните задължения от Г., което да изпълни състав на  дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл . Съгласно посочената разпоредба, дисциплинарна отговорност се носи за неизпълнение на служебните задължения. Това неизпълнение е описано по следния начин:  

1. неосъществяване на контрол на извършените проверки от експерти на ДБТ Плевен – неизпълнение на задължение, произтичащо от Раздел ІІІ, чл.3 ал.1 т.2, във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.5., предложение последно, т.5.16, т.5.19 от длъжностната характеристика на служителя. Споразумението е приложено на л.84 и сл. от делото. В Раздел ІІІ, чл.3 ал.1 т.2 е посочено, че възложителят има  право да осъществява контрол, като извършва проверки на място чрез свои представители във връзка с изпълнението  на предмета на споразумението;  т.4 предоставя права  на възложителя да дава предписания за констатираните нарушения и срок за тяхното отстраняване, а т.5 предоставя права на възложителя да дава текущи  задължителни указания за работата с ваучери и да следи за тяхното изпълнение. На първо място следва да бъде посочено, че страна по споразумението, на което се позовава ДНО, е Агенцията по заетостта в качеството на възложител, а не Дирекция  „Бюро по труда“ Плевен , или отдел „АППТ“, чийто Директор/Началник е била жалбоподателката през процесния период. На второ място , с цитираните разпоредби  се предоставят  ПРАВА на възложителя, не се възлагат задължения. Предоставянето на права означава, че възложителят притежава съответното право, което при преценка може, а не е длъжен да упражни, за разликата от вменяването на задължения, които следва да се изпълнят от адресата си, който носи и отговорност при неизпълнение на тези задължения. Ето защо, органът не може законосъобразно да ангажира отговорност на служител за неупражняване на предоставени права. Още по-малко може да търси отговорност на  някого, че не е изпълнил задължение, произтичащо от цитираните разпоредби на Раздел ІІІ, чл.3 ал.1 т.2, т.4, т.5 от Споразумението с ДОб , след като тези норми не въвеждат нито задължения, нито ограничения или забрани. Неизпълнението на тези т.нар. „задължения“ ДНО е свързал с разписаното в т.5.5., предложение последно, т.5.16, т.5.19 от длъжностната характеристика на служителя. Последната е приложена на л.77 и сл. от делото и видно от цитираните текстове, в преките задължения на служителя се включва: организира, координира и контролира дейностите по реализиране на програми и мерки за заетост и обучение, включени в плана на действие-обявяване в средствата за масово осведомяване на конкурсна процедура, приемане и проверка на необходимите документи и проекти за участие, предоставяне на текущи консултации на безработни лица и работодатели, сключване на договори с работодатели и безработни лица по образец, осъществяване текущ контрол по изпълнение на договорните задължения; организира, координира, контролира и участва в дейностите по реализиране на програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани от структурните фондове на ЕС и други източници за финансиране, в т.ч. и по ОПРЧР, следи за спазването  на сроковете по изпълнение на дейностите по реализирането им; осъществява текущ контрол по изпълнението на договорните задължения по сключените договори по ОП „РЧР“. Видно е от така  разписаните задължения по длъжностна характеристика, че те са широкообхватни и най-общо могат да се сведат до това, че лицето, заемащо длъжността, е длъжно да осъществява контрол на извършените проверки на обученията по сключените договори. В тази връзка съдът приема  на първо място, че констатациите от двете конкретни проверки на 15 март и 12 април 2018 год.,  които са станали основание за извода на ДНО, че Г. не е осъществила такъв контрол на извършените проверки, не обосновават  неосъществен контрол от нейна страна. Конкретно те сочат, че е налице евентуално неизпълнение/лошо изпълнение/некачествено изпълнение от доставчика на обучения по сключеното споразумение. Защото с длъжностната характеристика на Г. не е вменено да осъществява непрекъснат, на всички занимания по конкретното обучение контрол, т.е. да извършва проверки дали се спазват договореностите  за всеки един ден от обученията. Текущ контрол не означава всекидневен, а  периодичен, през определен период от време. Фактът, че на конкретните две обучения на 15 март и 12 април, не е била извършена проверка от Г. или нейни служители, не налага извод, че такъв контрол върху ДОб не е осъществяван изобщо  от жалбоподателката. Напротив, по делото са представени достатъчно писмени доказателства-месечен график за контролна дейност на ДБТ Плевен на л.27-29, месечен план график за контролната дейност на ДБТ Плевен на л.30-33 , Заповеди  за определяне на служители от ДБТ Плевен за извършване на проверки по ОП“РЧР“ на л.34-35, регистър на извършените проверки на л.36-44, от които може да се направи обоснован извод, че Г. е изпълнявала задължението си за осъществяване контрол на извършваните проверки. Поради което констатацията на ДНО в тази насока не е съобразена с приобщените по преписката доказателства, а квалифицирането на деянието по тази точка първа като неизпълнение на задължения по сключеното споразумение и по длъжностна характеристика в този смисъл са общи, неконкретни, бланкетни и несъответни на материалния закон;

2. Непознаване и неспазване на раздел 4 „Обучения и преподаватели“ от Ръководството за регистрация на доставчици на обучения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (стр.21) и раздел 3.1.2 от Ръководството за работа с информационната система за отчет на проведено обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (стр.25) – задължение, произтичащо от т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя. Ръководството за регистрация на доставчици на обучения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 е приложено на л.649 и сл. от делото и видно от неговото цялостно съдържание, вкл. съдържанието по раздел четири “Обучения и преподаватели“, то е насочено към доставчиците на обучения, а не към възложителите на такива. Платформата за онлайн кандидатстване  дава възможност за попълване и подаване на документи от самия доставчик на обучение, който ще осъществява последното и това е видно от самите полета за попълване. Изисква се първоначална регистрация на самия доставчик, а не на възложителя на обучението, попълване на данни на ДОб, информация за предоставяното от него обучение, както и попълването на декларации  в качеството му именно на доставчик на обучения. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка Д.Д., които съдът кредитира с доверие като обективни, достоверни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства, според които достъп  до ръководството за работа със системата и ръководството за отчитане на съответния курс имат само доставчиците на услуги, в тези системи „не може никой друг да влезе“, само ДОб влиза и работи, като за целта има парола. Като имащо за адресат самият доставчик на обучения-в случая това е „Декси консулт“ ЕООД , Ръководството за регистрация на доставчици на обучения по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 следва да бъде познавано, ползвано и спазвано именно от този ДОб. Аналогични са и констатациите за познаване, ползване  и спазване на приложеното на л.497 и сл. от делото Ръководство за работа с информационната система за отчет на проведено обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, което, видно от самото ръководство, също е насочено към ДОб, а не към възложителя на съответното обучение. Затова констатацията за непознаване и неспазване на съответен раздел от тези две ръководства не може да се квалифицира като неизпълнение на служебно задължение от Г.. Нещо повече, непознаването и неспазването на тези две ръководства са квалифицирани от ДНО като  неизпълнение на т.11.6 от длъжностната характеристика на длъжността, заемана от Г., която точка предвижда, че последната  следва да има професионални знания и умения, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността: да познава и правилно прилага законодателството в областта, в която работи; да  познава структурата и функциите на администрацията, принципите и правилата на нейната дейност; да прилага правилно вътрешните правила и процедури, имащи отношение към ръководеното звено; да има други специфични професионални знания и умения, определени в длъжностната характеристика. В тази точка 11.6 от длъжностната характеристика се съдържа изискване за професионална компетентност и познаване на нормативните актове  и вътрешните правила на съответната структура, като по делото не е установено от приобщените доказателства и от установените факти по случая Г. да не е била запозната с нормативната база и вътрешните правила. Защото тези две ръководства, като насочени и адресирани изцяло до доставчиците на обучения, не са част нито от действащото законодателство, нито част от разписаните процедури за работата на съответния възложител, за да може на Г. да се търси отговорност за тяхното непознаване и неспазване. Ето защо и описаното нарушение по точка втора е необосновано на събраните по делото доказателства и несъобразено с действащите норми, изискващи съответно поведение от служителя;

3. Несвоевременно изготвяне на становище и докладване за установени нередности в процеса на реализиране на проект „Ваучери за заети лица“ – нарушение на т.5.21 от длъжностната характеристика на служителя. Съгласно т.5.21 от длъжностната характеристика за длъжността на Г., при установяване на нередности в процеса на реализиране на програмите, проектите и мерките, служителят изготвя становища и докладва  своевременно за тях. Това вменено нарушение вероятно е свързано с констатациите от извършените проверки на 15 март и 12 април 2018 год., при които е  установено провеждането на  обучения от лектори, различни от тези, които са посочени  в учебния график;  налични 2 бр. присъствени форми с различно съдържание; незаверяване на присъствената форма обучаващата организация. За да изготви своевременно становище и да докладва за установени нередности в процеса на реализиране на проект „Ваучери за заети лица“, Г. е следвало да разполага с информация  за такива нередности и да не я предостави своевременно. На първо място от материалите по делото е видно, че т.нар. „нередности“ са установени при проверки на 15 март и 12 април 2018 год. от служители на сектор „Верификация“ – Ловеч, а не от Г. или от друго лице по нейно възлагане. С оглед именно на факта, че „нередностите“ не са констатирани от Г., съответно не са били доведени до нейното знание по начин, че да ги докладва и да съобщи за тях, за нея не е възникнало и реципрочно задължение за съобщаване и доклад. След като е била уведомена за констатираните „нередности“, Г. е дала съответно обяснение-тя е депозирала писмо на 05.04.2018 г. с изх.№ 30-04-11-20001 до изпълнителния директор на АЗ. Следва да се има предвид още, че в оспорената заповед не е посочено служителят на кого следва да докладва своевременно и да даде становище за  констатирана „нередност“, поради което и вмененото неизпълнение се явява общо, неконкретно, бланкетно и безадресно. Ето защо съдът счита, че това вменено нарушение на служебната дисциплина не е извършено от Г., поради което заповедта се явява необоснована на събраните доказателства и несъответна на приложимите норми.

Като обобщение съдът намира, че описаните при проверките от 15 март и 12 април 2018 год. констатации за нарушения, свързани с  провеждането на  обучения от лектори, различни от тези, които са посочени  в учебния график;  налични 2 бр. присъствени форми с различно съдържание; незаверяване на присъствената форма обучаващата организация, не могат да  обосноват ангажирането на отговорността на Г. за неизпълнение на задължения, произтичащи от Споразумението с ДОб и от длъжностната й характеристика по начина, по който са описани в оспорената заповед. Неизпълнените от Г. служебни задължения са описани неясно, общо, бланкетно и не съответстват на установените факти и обстоятелства, станали фактическо основание за ангажиране отговорността на служителя. Не е доказано от събраните по делото доказателства неосъществяване на контрол на извършените проверки, непознаване и неспазване на съответните ръководства, описани в т.2 и несвоевременно изготвяне на становище и докладване за установени нередности в процеса на реализиране на проект „Ваучери за заети лица“, още по-малко това неизпълнение би могло да се свърже с констатациите от проверките на 15 март и 12 април 2018 год. В заключение не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения от страна Г., което обосновава материална незаконосъобразност на атакуваната заповед на това основание.

Административното наказание е наложено и при неспазване на чл. 91 от Закона за държавния служител, изискващ преценка  на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В заповедта са изложени мотиви  за определяне на наказанието, но тези мотиви са формални и неясни. От една страна (във връзка с критерият „тежест на нарушението“) са посочени конкретни нарушения на конкретни дати, констатирани от служители на  сектор „Верификация“-Ловеч, които се твърди, че са основание за ангажиране отговорността на Г., а от друга страна се твърди, че пропуските на Г.  са извършени при условията на продължено нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол на извършените проверки, без да се посочват конкретно  какъв още контрол , в кои конкретни случаи е установено да не е осъществен, за да може да се квалифицира като продължено нарушението. Липсват мотиви в заповедта по отношение на настъпили последици за държавната служба от поведението на жалбоподателя по отношение на твърдените нарушения, липсват каквито и да са доказателства за настъпили последици за гражданите или за държавната служба в резултат на извършените нарушения, а се говори единствено за предполагаеми такива , които могат да настъпят. Не е установено  поведението на Г. да е довело до неизпълнение на задължения на Агенцията по заетостта като страна по споразумението с ДОб, до последици за самите обучаеми лица, до някакви финансови или друг вид последици за някого. Посочено е само формално, че е взето предвид цялостното  поведение на държавния служител, но като такова е посочено само  непознаването на вътрешните нормативни актове на АЗ и на задълженията по длъжностна характеристика, което по същество съставлява същността на вменените нарушения и не може да се взема предвид и като отегчаващо отговорността  обстоятелство. Не са взети предвид или поне не са изложени мотиви в тази насока за степента на изпълнение  на длъжността, обективирана във формулярите  за оценка на изпълнението, които се съставят ежегодно и които са приложени по делото, и които обективират отлични резултати от работата на служителя. Необсъждането и непосочването на всички  факти, относими  към индивидуализация на наказанието, липсата или поне непредставянето на доказателства за наличието на други наложени на Г. наказания  е довело и до необоснованост на преценката на органа защо е наложил второто по тежест след уволнението дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава, тя следва да бъде отменена.

При този изход на делото ответникът  следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски – своевременно поискано (до приключване на устните състезания), договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството пред съда, в размер на 500 (петстотин) лева. Това е минималното предвидено такова съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ , по  жалба от В.И. ***, чрез адв.С.И. *** със служебен адрес гр.Плевен, ул „Дойран“ №160, офис 206,  Заповед №РД-11-00-886/21.06.2018 год. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл, за нарушение на чл.89, ал.2, т.1 във връзка с Раздел III, чл.3, ал.1, т.2 във връзка с т.4, т.5 от Споразумението с ДОб и т.5.16, т.5.19, т.5.21, т.11.6 от длъжностната характеристика на служителя, на Г. е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 год.“

ОСЪЖДА Агенция по заетостта  да заплати в полза на В.И. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: