Р Е Ш Е Н И Е

№ 773 / 21 Декември 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и осми ноември 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 691/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Б.В.Б. ***, чрез адв. С. П. от АК – Ст. Загора срещу ПАМ - Нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0003121/09.07.2018г. на Инспектор звено „Инспекторат“ при Община Плевен, с което на осн. чл. 168 от ЗДвП е наредено да се извърши принудително преместване на МПС с рег. № СТ***ВТ, марка „Фолксваген“, собственост на жалбоподателя, паркирано на ул. „Дойран“ (СИЦ) след знак В 27.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в случая не е извършил административно нарушение, тъй като е изпратил електронно съобщение за платено паркиране в „синя зона“ съобразно указателната табела, което било прието и потвърдено. Счита, че с поведението си не е реализирал хипотезите на чл. 171 т.5 от ЗДвП. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, както и осъждане на Община Плевен да заплати направените разходи във връзка с репатрирането на автомобила в размер на 52 лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Инспектор звено „Инспекторат“ при Община Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбоподателят е спрял на ул. „Дойран“ срещу № 136 пред СИЦ след знак В27 – забранено паркирането и има табела, съпровождаща този знак, че автомобила се репатрира, а синята зона е на около 30 метра по надолу и важи след знака.

Ответникът – Община Плевен, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от приложените схеми се доказва, че районът, в който жалбоподателят е паркирал, не попада в „синя зона“ за платено паркиране, затова това негово възражение счита за несъстоятелно, независимо, че е заплатил такса. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Нареждането за репатриране е от 09.07.2018г. Жалбата е подадена на 13.07.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 09.07.2018г. жалбоподателят Б.В.Б. *** паркирал автомобила си с Рег. № СТ***ВТ в гр. Плевен на ул. „Дойран“ пред Спортно-информационен център срещу № 136 като в 09:35ч. изпратил sms за платено паркиране и получил потвърждение. В 10:24ч. получил съобщение, че времето изтича и изпратил втори sms за удължаване времето на престоя до 11:34ч. в зона за платено паркиране.

На същата дата в 10.20ч. И. Т. И. на длъжност инспектор в звено Инспекторат при Община Плевен издал оспореното в настоящото производство Нареждане № 0003121 за принудително преместване на неправилно паркирания автомобил на жалбоподателя на осн. чл. 168 от ЗДвП, поради това, че автомобилът е паркиран след знак В27, който забранява паркирането.

Извършено било принудително преместване на автомобила на специализиран паркинг на Община Плевен, след което в 10:54 автомобилът бил върнат на собственика, който заплатил разходите за репатриране в размер на 50 лв. и 2 лв. такса за престой, видно от приложения фискален бон. Към преписката е приложен снимков материал, който доказва мястото на паркиране на автомобила пред СИЦ, както е описано в нареждането за репатриране.

Съгласно приложената схема на пътните знаци за организация на движението, одобрена от главния архитект на Община Плевен на 07.04.2017г. и действаща към процесната дата – 09.07.2018г. на ул. „Дойран“ срещу № 136 (Водно стопанство) в района пред СИЦ действа забраната на знак В 27 – забранено паркирането, като знакът е придружен и от указателна табела Т17 – автомобилите в нарушение се отстраняват принудително. Зона за почасово платено паркиране (синя зона) е обособена по-надолу след СИЦ по посока на движението и е означена със знак В 27 и указателни табели Т 17 - указващи зона за почасово платено паркиране, чието действие е след знака. Жалбоподателят е паркирал автомобила си пред СИЦ преди началото на синята зона и в нарушение на действието на знак В 27, забраняващ паркирането.

Със Заповед № РД-10-1883/07.11.2017г. Кметът на Община Плевен, стопанисваща пътя на територията на гр. Плевен, е определил лицата, които могат да издават писмени нареждания за преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, чрез използване на техническо средство тип „Паяк“ на специализиран паркинг, между които фигурира и И. Т. И. на длъжност инспектор в звено Инспекторат в Община Плевен.

Съгласно разпоредбите на чл. 168 от ЗДвП, посочен като правно основание в нареждането за репатриране, определените от собствениците или администрацията, управляваща пътя длъжностни лица могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач. Органите, които извършват принудителното преместване на пътни превозни средства са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство.

Репатрирането на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен водач, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство е предвидено в чл. 171 т.5 б. „б“ от ЗДвП като вид принудителна административна мярка, която се прилага за осигуряването на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Разходите за преместването на превозното средство са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на РУ на МВР за новото местоположение на превозното средство.

В случая жалбоподателят като собственик на автомобила е паркирал превозното средство на ул. „Дойран“ пред СИЦ в нарушение на действащия в района пътен знак, забраняващ паркирането и обозначен със знак, предупреждаващ за принудителното преместване на автомобила в случай на нарушение.

Неоснователни са доводите в жалбата, че не е извършил нарушение на правилата за паркиране, тъй като е паркирал автомобила в зона за платено паркиране, за което е заплатил такса. В действителност е паркирал автомобила си преди началото на действие на синята зона, а именно пред СИЦ, където действа забрана за паркиране и предупреждение за репатриране в случай на нарушение. Затова е без значение факта, че жалбоподателят е заплатил такса за платено паркиране в синя зона, след като се е намирал извън обхвата й.

Затова законосъобразно с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение е приложена предвидената в чл. 171 т.5 б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка – преместване на неправилно паркирано ППС от длъжностно лице, оправомощено съобразно разпоредбата на чл. 168 от ЗДвП от стопанина на пътя – Община Плевен.

Оспорената принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

По изложените съображения жалбата срещу ПАМ е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от оспорването на ПАМ, предявеното искане за заплащане на направените разходи за репатриране в размер на 52 лв., което по същество представлява кумулативно предявен иск с правно основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ срещу Община Плевен за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, ще следва да се прекрати на осн. чл. 207 ал.2 от АПК.

При този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на осн. чл. 143 ал.4 АПК, вр. чл. 78 ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.Б. ***, чрез адв. С.. П. от АК – Ст. Загора срещу ПАМ - Нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0003121/09.07.2018г. на Инспектор звено „Инспекторат“ при Община Плевен, с което на осн. чл. 168 от ЗДвП е наредено да се извърши принудително преместване на МПС с рег. № СТ***ВТ, марка „Фолксваген“, собственост на жалбоподателя, паркирано на ул. „Дойран“ (СИЦ) след знак В 27.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Б.В.Б. ***, чрез адв. С. П. *** с правно основание чл. 203 АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 52 лв., представляващи направените разходи във връзка с незаконното репатриране на автомобила.

ОСЪЖДА Б.В.Б. *** да заплати на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :