РЕШЕНИЕ
№ 522
Плевен, 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина
Иванова по адм. дело № 689 по описа за 2018 година на Административен съд –
Плевен.
Производството е по реда на чл. 72 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Н.В.Л.,***
срещу заповед за задържане на лице № 316зз-96/05.07.2018г. на мл.автоконтрольор
Д. Б. Д. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.
В жалбата се
посочва, че заповедта не е отразено, в какво се изразява възпрепятстването на
полицейския орган и липсват мотиви, което прави актът незаконосъобразен. Счита, че липсата на мотиви е основание за
отмяна на акта, като намира, че не са налице и правни основания за издаване на
същия, тъй като правно основание се посочва чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР,
съгласно който се задържа лице, когато има данни за извършено престъпление, а в
случая липсват доказателства в тази насока. Другото основание е чл. 264 от
ЗМВР, който текст е относим за извършено административно нарушение и
респективно налагане на административно наказание, а не принудителна
административна мярка. Посочва се, че не е налице и съответствие с целта на
закона и наложената мярка е в нарушение на чл. 6 от АПК за съразмерност. Моли
за отмяна на акта и присъждане на
разноски за внесена държавна такса.
В съдебно заседание
оспорващият - Н.В.Л.,*** се
представлява от адв. Л., който поддържа изложеното в жалбата за липса на
фактически и правни основания за издаване на заповедта, тъй като лицето не е
възпрепятствало полицейската проверка, извършило е всички действия, разпоредени
му от полицейския орган и така приложената мярка на принуда е несъразмерна на
обективната действителност и поведението
на лицето. Намира предприетите действия за произвол и счита, че следва да бъде
отменен акта и да бъдат присъдени разноски за внесената държавна такса.
В съдебно заседание ответникът – мл. автоконтрольор Д.
Д., се явява лично и с юрк Ф., която намира жалбата за неоснователна и недоказана. Намира, че е налице
компетентност за издаване на акта, налице са и фактически основания – отказ на
лицето да изпълни разпореждане на полицейски орган, като към заповедта са
приложени доказателства, които съдържат мотивите за издаването й, лицето е
запознато с всички права. Посочва, че именно характера на ПТП, множеството
засегнати превозни средства, мястото на ПТП
могат да определят поведението на лицето като неприемливо – да напусне
мястото и именно след явяването му, след установяване на самоличността му , правилно
е наложена тази мярка на принуда – задържане за срок до 24 часа и след
изясняване на обстоятелствата, същият е освободен в 23.00 часа на 05.07.2018
година. Намира, че в АУАН е описана фактическата обстановка – неизпълнение на
разпореждане на полицейски орган да остане на място на ПТП и непредставяне на
документи и тези действия мотивират полицейския орган да издаде процесния акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски в размер на 50 лева.
Ответникът Д. сам изрази становище по жалбата, която
намира за неоснователна и счита, че правилно е издадена заповедта, като изложи
под формата на свободен разказ впечатленията си от 05.07.2018 година и счита,
че именно поради поведението на оспорващия да напусне мястото на ПТП, предприетите
мерки са законосъобразни.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като доказателство АУАН
№ 27ПП от 05.07.2018 г. издаден на същата дата в 19.00 часа, в който се
посочва, че в гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 168 в 19.00 ч. Л. участва в ПТП, не
изпълнява порицейско разпореждане от пол. инсп М. П. да
остане на мястото на произшествието и да предаде документите си за самоличност
и напуска мястото на настъпване на произшествието, с което пречи на орган на
МВР да изпълни служебните си задължения по функция и осуетява полицейска
проверка. АУАН е връчен на Л. на
05.07.2018 година и има отбелязано „имам възражения и ще ги изложа в 3-дневен
срок“.
На л. 10 по
делото е наличен и друг АУАН №06665991 от 05.07.2018 година , издаден за това,
че в 21.19 часа Л. извършава нарушение на разпоредби на ЗДвП.
Представено е удостоверение от началник на сектор КАПОЧР при ОД на МВР
Плевен с рег. № 316000-25001 от 20.07.2018 година, с което се удостоверява, че
мл. инспектор Д. Д. заема длъжността „младши автоконтрольор“ в сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Плевен. Представена е и длъжностна характеристика , от която
се установява, че ответникът може да издава разпореждания спрямо лица с цел
опазване на обществения ред.
На 05.07.2018 г в 19.30 часа е издадена процесната
заповед рег. № 316зз-96 от мл. а-р Д. Д.,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. с чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР - осуетяване на полицейска проверка
е разпоредено задържане на Н.В.Л. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на Второ РУ -Плевен, като е посочено, че лицето е освободено в 23.00
часа на 05.07.2018 година е и положен подпис от лицето.
Представена е декларация от 05.07.2018 г от 19.30 часа
на оспорващия, в която същият е посочил ,че е запознат с правата си и не иска адвокатска защита. Приложен е и протокол
за личен обиск на лице от 05.07.2018 г. (л. 6 ).
По делото по искане на пълномощника на оспорващия бяха
дадени обяснения от издателя на акта, като Д. посочи, че след като Л. се връща
на мястото на произшествието след като е провел разговор с него по телефона,
същият е изпълнил разпорежданията му и е представил изисканите документи и след
това е разпоредено задържането му. Д. потвърждава, че Л. е съдействал след като
в 19.30 на 05.07.2018 година се е върнал заедно с майка си, извършена му е
проба за забранени субстанции и алкохол, които са били отрицателни.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Неоснователни
са възраженията на пълномощника на
оспорващия за ненадлежно представителството на ответника от юрк Ф., тъй като
същият издава акта в изпълнение на задължение по служба и може да бъде представляван
от юрисконсулт на учреждението, в което
работи по см. на чл. 32, т. 3 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Член 72, ал. 1 от ЗМВР, регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и полицейските органи могат да задържат лице при наличие на отделните хипотези.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл.
72, ал.1 ЗМВР, доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че
издателят на заповедта заема длъжност мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР Плевен (л. 22).
Съдът намира, обаче че
заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като липсват
фактически основания, а посочените правни са неотносими, не съответства на
материално –правните разпоредби относно съдържането на лица.
Съгласно чл.
74, ал.1 от ЗМВР задържането на лицата по чл.
72, ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед, като разпоредбата на чл.
74, ал.2 определя задължителните реквизити на заповедта за задържане, като в
т.2 е посочено описание на фактическите и правни основания за задържането. Следователно,
по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само
правното основание, но е необходимо да има посочване и на конкретни
обстоятелства като основание за задържането на лицето. Разпоредбата
на чл.
74, ал.2 ЗМВР изцяло кореспондира на общото правило на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, според което, когато актът се издава в писмена форма
трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. В случая не са посочени фактически основания
за издаване на заповедта в самата заповед, а е посочено - осуетяване на полицейска
проверка. Съдът намира, че фактически основания не са изложени и в приложения
АУАН № 27ПП от 05.07.2018 година, в случай, че се приеме, че същият е мотивирал
органът да издаде заповедта, тъй като същият не е посочен в процесния акт . От обясненията
на Д. се установява, че Л. оказва пълно съдействие при завръщане на място на
ПТП в 19.30 часа на 05.07.2018 година, като заповедта е издадена именно в 19.30
часа, както сам Д. посочва в обясненията си
с.з. на 31.07.2018 година – „след като проверка на документите, издадох
заповедта за задържане“ т.е. към момента на издаване на заповедта не е налице основание
, тъй като не е налице осуетяване на полицейска проверка, тъй като такава е
извършена преди това и то при пълното
съдействие на оспорващия. Съгласно Тълкувателно решение
/ТР/ № 16/1975 г., ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС
на Върховния административен съд неизлагането на мотиви в самия административен
акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако
фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в
документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая ако се
приеме, че актът, послужил за издаване на заповедта е АУАН на л. 9 по делото,
то липсва фактическо основание за издаване на заповедта, тъй като проверката на
полицейски органи не е осуетена, а напротив е извършена и то самият ответник не
оспорва този факт. Съдът намира, че заповедта няма и правно основание, тъй като
соченото такова – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предвижда да бъде задържано лице
при наличие на данни за извършено престъпление, а в случая такива доказателства
не са налични , а е възможно да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност,
но това не е основание за прилагане на принудителна административна мярка
задържане за срок до 24 часа. Действително за прилагането на тази принудителна
административна мярка - по чл. 72, ал. 1
т. 1 от ЗМВР, не се изискват категорични доказателства, установяващи участието
на лицето в престъпен акт, достатъчно е наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или
да е съпричастно към него , като
предприетата спрямо него мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта
на закона, а в случая липсват такива данни. Соченото друго правно
основание - чл. 264, ал. 1 от ЗМВР също
не е относимо, тъй като съгласно цитираната норма същата урежда отговорността в
случаите, когато някой противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си и може да бъде наказан с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното
не съставлява престъпление.
Съдът счита, че липсват както фактически, така
и правни основания за издаване на заповедта и именно, защото полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно
извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на
закона.
Съдът намира, че в случая е налице и несъответствие на
акта с целта на закона и заповедта е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2 от
АПК, съгласно който административният акт и изпълението му не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Принудителните административни мерки следва да се
прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Задържането в
конкретния случай не е било оправдана, адекватна и пропорционална мярка,
доколкото от доказателствата по делото не се установява каквото и да е
възпрепятстване от страна на Л. на изпълнението
на служебните задължения на изпратените по сигнал полицейски служители сред които е и Д. Д. при изпълнение на осъществяваната от тях дейност.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта
следва да бъде отменена като незаконосъобразна – постановена при неспазване на
установената форма, в несъответствие с материалния закон и целта на закона.
С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на
оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
намира, че ОД на МВР Плевен следва да заплати на Н.В.Л., ЕГН **********,*** разноски в размер на 10 лева – внесена
държавна такса.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
– Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед за задържане на лице № 316зз-96/05.07.2018г.
на мл.автоконтрольор Д. Б. Д. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.
Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на Н.В.Л., ЕГН **********,*** разноски в размер на 10 лева.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: