Р Е Ш Е Н И Е
№ 615
12 октомври 2018г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретаря
Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура-
Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 686
по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
А.С.В.- управител и представляващ „СИЛПЕТ“ ЕООД, ЕИК: 114661190, с адрес- гр.
Плевен, ул. „Шишман“ № 30, вх. А, ет.1, ап.1, подадена чрез адвокат Л.П. ***, с
която е предявен иск против ОД на МВР-
Плевен, с правно основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД и цена
300 /триста/ лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по АНД № 1418/2018г. по описа на Районен съд- Плевен, ведно с дължимата законна
лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Оспорва доводите
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД
на МВР – Плевен се представлява от гл. юрисконсулт П. Б.- Ф., която изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна и завишена, тъй като административнонаказателното
производство, за което се иска присъждане на обезщетение не се отличава с
висока правна и фактическа сложност и производството е разгледано в рамките на
едно съдебно заседание. По отношение на претенцията на ответника за присъждане
на разноски за настоящето производство прави искане, ако тази претенция бъде
уважена, то в съдебното решение да се посочи изрично дали сумата се дължи на
физическото лице А.В., или на представляваното от нея търговско дружество.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно
легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното НАХД № 1418/2018г. по описа на Районен
съд – Плевен, се установява, че с решение № 493/22.06.2018г. на Районен съд –
Плевен е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1975385,
издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДП на А.С.В.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 12.07.2018г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. П. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 18.05.2018г. срещу договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е
отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл на и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на
ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни
наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по
обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на
администрацията по налагане на административни наказания също е вид
административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като
незаконосъобразен електронен фиш, което е акт на държавната администрация, в
резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда
присъждане на разноски за процесуално представителство за
административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017г.
на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът намира горните правила за приложими и в
настоящето производство, независимо от обстоятелството, че отменената
административна санкция е наложена с електронен фиш, тъй като той също
представлява отменен незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1
от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в тези
производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт –
издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта
на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да
установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300
лв., по повод обжалването на отменения
като незаконосъобразен електронен фиш. Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от издадения електронен фиш, защото именно неговата
незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен
електронен фиш.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 300 лв. е в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела, поради което е неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на същото.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на осн. чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена. Същата се претендира считано от 19.07.2018г. – датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед изхода
на делото.
С оглед изричното заявление в ОСЗ на процесуалния представител
на ответника, следва да се посочи, че и присъденото обезщетение, и присъдените
разноски се дължат на физическото лице А.С.В., която е била страна по НАХД №
1418/2018г. по описа на РС- Плевен, респ. е страна в настоящето производство
единствено в лично качество, а не като представител на търговското дружество,
посочено в оспорения електронен фиш като собственик на МПС.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от
ЗОДОВ да заплати на А.С.В. *** с ЕГН **********, обезщетение в размер на 300
/триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2018г. до окончателно
изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1418/2018г. по
описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на А.С.В.
*** с ЕГН ********** направените деловодни разноски по настоящето дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :