РЕШЕНИЕ
№ 568
гр.
Плевен, 26 Септември 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Десислава Добрева и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно
дело № 684 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.И. *** срещу
решение № 513/28.06.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 1396/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0938-000010/06.02.2018
г. издадено от Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“, с което на Т.Д.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.
104а от ЗДвП.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният
съд не е извършил служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на
издаденото НП. Счита, че правните изводи на районния съд, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
съставяне на обжалваното НП, както и че правилно е приложен материалния закон
са неправилни са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. Касаторът посочва, че не е извършил процесното
нарушение, тъй като се е движил по ул. „Цар Самуил“ посока кръгово движение,
като при включването му в ул. „Сторгозия“ не се е налагало да пропуска никой,
тъй като в момента на маневрата не е имало автомобил, който е следвало да
изчака и да пропусне. Посочва, че на процесното кръстовище и към настоящия
момент е наличен знак Б-1 /Пропусни движещите се на път с предимство/, а не
знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се на път с предимство/, като това нарушение
е подведено под нормата на чл. 5, т. 1 от ЗДвП, която норма е неотносима към
така описаното нарушение, като това нарушение /нарушение на Б-1/ в АУАН е
отнесено към нормата на чл. 6, т. 1, която от своя страна има четири
предложения. Сочи още, че на следващо място като санкционна норма е посочена
разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, която е съотносима за
нарушение на пътен знак Б-2, а не на знак Б-1, като в този смисъл са неправилни
изводите на районния съд, че правилно е посочена и санкционната норма в НП.
Счита, че от една страна съдът е приел, че е наказан за нарушение неспазване на
пътен знак Б-1 и обратното на това приема, че санкционната норма е правилно
приложена при условие, че тя касае знак Б-2, който е различен от знак Б-1.
Счита за неправилни изводите на районния съд, че показанията на разпитаните
свидетели са логични и непротиворечиви, тъй като лично е присъствал при техния
разпит и намира, че същите са имали противоречия по отношение на това къде се е
движил, зад него имало ли е друг автомобил или не е имало и други. Счита, че с
оглед противоречията в свидетелските показания същите не следва да бъдат
кредитирани, още повече като логични и последователни. Моли да бъде отменено
оспореното решение.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и поддържа жалбата. Счита, че районният съд не
оценил правилно фактите и не е направил разлика между значението на знак Б 2 и знак Б1 и това е довело до неправилно съдебно
решение. Моли за неговата отмяна, както и за отмяна на НП в оспорената му част.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не
изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че оспореното съдебно решение
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е частично
основателна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 25.01.2018 г. в 08:05 часа в гр. Плевен на
кръстовището на ул. „Сторгозия и ул. „Цар Самуил“, като водач на лек автомобил
/индивидуализиран с рег. № , марка и модел/ извършва три нарушения по ЗДвП, а
именно: 1) преминавайки през
кръстовището не спазва пътен знак Б-1 /пропусни движещите се по път с предимство/,
което е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП и санкционирано
съгласно чл. 183, ал.2, т.3, пр. 1 от същия закон с глоба в размер на 20 лева;
2) управлява моторно превозно
средство без да използва обезопасителен
колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, което е
квалифицирано като нарушение на 137а, ал.1 от ЗДвП и санкционирано съгласно
183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер от 50 лева и 3) използва мобилен телефон по време на движение
без устройство „свободни ръце“, което е квалифицирано като нарушение на чл. 104а от ЗДвП и санкционирано съгласно чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП с
глоба в размер от 50 лева.
Решаващият съд е потвърдил НП като правилно и
законосъобразно, като е приел, че описаната в него фактическа обстановка е
доказана по несъмнен начин, при установяване на нарушението и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е издирен и приложен
материалния закон.
Решението се оспорва само
в частта относно потвърждаването на НП, с което са наложени две
административни наказания, а именно: за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП и санкционирано съгласно чл. 183,
ал.2, т.3, пр. 1 от същия закон с глоба в размер на 20 лева; нарушение на 137а, ал.1 от ЗДвП и
санкционирано съгласно 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер от 50 лева. В
останалата си част решението на РС-Плевен не е оспорено и е влязло в сила.
В касационната жалба по същество относно първото
нарушение има признание, че касаторът на посочената дата, време и място е бил
там и се е движел в указаната посока. Касаторът счита обаче, че не е извършил
соченото нарушение, тъй като на кръстовището действително има пътен знак Б -1
/пропусни, движещите се по път с предимство/, но в момента на неговото
преминаване от там не е имало автомобил, който да следва да изчака и пропусне.
Счита още, че неправилно е санкциониран за нарушение на пътен знак Б-2 /Спри!
Пропусни движещите се на път с
предимство!“ съгласно чл. 183, ал.2, т.3, пр. 1 от ЗДвП. Възражения по същество
се свеждат до неточно описана фактическа обстановка и неправилно приложение на
материалния закон.
Възраженията са основателни.
На първо място, действително, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в оспореното НП се приема в
обстоятелствената част, че лицето не е спазило
пътен знак Б-1, като дори е изписано значението на знака – „Пропусни, движещите
се на път с предимство!“, налице е и признание на касатор, че на посоченото
място има знак Б-1, няма отбелязване, дали в момента на преминаването на
касатора през къстовището е имало автомобил, който се е движел по пътя с
предимство и не е бил пропуснат или водачът не е намалил скоростта си на
движение и не се огледал, за да прецени пътната обстановка и да съобрази
поведението си с нея и съответния знак. Следователно липсва описание на
конкретното поведение, което контролните органи са приели, че не отговаря на
предписанието на закона. В случа това е съществено нарушение, тъй като пътен
знак Б-1 предполага различно поведение, ако на пътя с предимство има движещ се
автомобил и ако няма такъв. Налице е
непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в акта
и НП, което е нарушение на производствените правила – чл. 42, т. 4 и чл.57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН. Това нарушение не е отчетено от решаващия съд.
Основателно е и възражението, че санкционният орган не е
издирил и приложил правилно материалния закон относно горепосоченото нарушение.
Лицето е санкционирано за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда,
че „Участниците в движението: т. 1. съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;“. Именното тази правна норма е посочена за нарушена, както в акта
за установяване на нарушението, така и в НП. Не е прецизирано, че нарушението
се отнася до предложение три от нормата – несъобразяване на поведението на
водача с пътните знаци, но това е пределно ясно от описанието на нарушението и
не се е отразило негативно на правото на защита на лицето. То е разбрало за
нарушението, на кое правило на закона е потърсена отговорността му. Санкцията
обаче за това нарушение, не е издирена правилно от администратевно-наказващия
орган. Касаторът е санкциониран съгласно чл. 183, ал. 2, т3, пр. 1 от ЗДвП.
Нормата определя, че „Наказва се с глоба 20 лв. водач, който: т. 3 не спира на
пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"….“. Тази санкционна норма обаче се отнася до
нарушение на пътен знак Б-2 и това е
посочено в НП. Налице е противоречие между описанието на нарушението /макар и
непълно/ и хипотезата на санкционната норма. Това противоречие води до
объркване за лицето, за какво е наказано - за несъобразяване със знак Б-1 или за
нарушение на знак Б-2. Това са различни пътни знаци и предполагат различно
поведение. При знак Б-1 водачът следва да прецени пътната обстановка и да
изчака и пропусне движещите се пътя с предимство автомобили, ако има такива, но
ако няма може да продължи пътя си, докато при знак Б-2 водачът е длъжен да спре
– независимо дали на пътя с предимство има движещ се автомобил или не, при този
пътен знак няма преценка на водача, знакът предписва категорично определено
поведение. Именно затова и санкционната норма е свързана с нарушение на това
точно предписано поведение. Следователно прилагането на тази санкционна норма
при различно поведение и при твърдение за нарушение на друг пътен знак е
недопустимо. Административно-наказващият орган не е издирил и приложил точния
материален закон и това не е отчетено от
решаващия съд.
Налага се извод, че оспореното съдебно решение в частта,
относно потвърждаването на НП за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП и
санкционирано съгласно чл. 183, ал.2, т.3, пр. 1 от същия закон с глоба в
размер на 20 лева е неправилно и незаконосъобразно, като не съобразено с
материалния закон и следва да бъде отменено, НП в същата част също следва да
бъде отменено.
В останалата оспорена част, съдебното решение е правилно
и съответно на събраните по делото доказателства и закона.
Касаторът е санкциониран за нарушение на 137а, ал.1 от
ЗДвП. Правната норма предписва, че „Водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.“ Описанието на нарушението е ясно и точно, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в НП. Извършването на нарушението се
потвърждава категорично от събраните по делото гласни доказателства. Не са ангажирани доказателства, че
автомобилът не е оборудван с обезопасителен колан или че водачът има медицински
противопоказания за използването му или други доказателства, които да водят до
различен извод.
Санкционната норма също е определена правилно – чл. 183,
ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т. 7. не изпълнява задължението за използване
на предпазен колан ….“
Налага се извод, че относно това нарушение правилно е
издирен и приложен материалния закон, не са допуснати съществени процесуални
нарушения при констатирането му, нито при издаването на НП, нито от съда при
оспорване на НП.
С оглед посоченото, в тази част оспореното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 513/28.06.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 1396
по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0938-000010/06.02.2018 г. издадено от Началник група към ОД
на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с
което на Т.Д.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.
2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/
лева за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-000010/06.02.2018 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Т.Д.И. ***,
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата е
наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 513/28.06.2018 г.,
постановено по н.а.х.д. № 1396 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018
г. в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.