Р E Ш Е Н И Е

 

№ 681

 

гр.Плевен, 12 Ноември 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                              Цветелина Кънева

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 683 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 490 от 21.06.2018 г., постановено по НАХД № 945/2018 г., Плевенски районен съд е потвърдил наказателно постановление № НЯСС- 111/28.02.2018г. на заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Пордим е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Пордим, в която се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че неправилно въззивният съд е отхвърлил възражението на касатора за обстоятелството, че АУАН е съставен след изтичане срока по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи в насока, че изтичането на посочения по- горе срок е довел до допускане на съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното НП, което съставлява основание за неговата отмяна. В заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение на РС- Плевен и да бъде постановена отмяна на наказателно постановление № НЯСС- 111/28.02.2018г. на заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

         В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище извън това по подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба не се е изпратил становище по касационната жалба и в проведеното ОСЗ не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В конкретния случай постановеното решение не е в съответствие с материалния закон.

С оспореното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с АУАН № 03-004/25.01.2018г., издаден от С. Д.- инспектор в отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Северозападна България“ в ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН. С него е извършена констатация, че на 23.11.2017г. при извършена проверка на язовир „Тотлебен-3/под селото“, имот № 400003 в землището на с. Тотлебен, собственост на община Пордим, е изготвен констативен протокол № 03-04-206/23.11.2017г., в който е отразено : „Въздушен откос : Обрасъл с ниска храстовидна растителност. Воден откос: Обрасъл с храстовидна растителност“. Към датата на съставяне на АУАН е установено , че не е изпълнено задължително предписание, дадено на Община Пордим с констативен протокол № 15/10.05.2017г., а именно да се довърши почистването на цялата язовирна стена и съоръженията към нея, със срок на изпълнение 31.08.2017г. Описаното в АУАН нарушение е квалифицирано като такова по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните административни органи и е отхвърлил доводите на жалбоподателя за изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав също счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като напълно споделя мотивите от оспореното решение в тази насока, изложени от РС- Плевен и не намира за нужно да ги повтаря. Налице е обаче друго основание за отмяна на оспореното НП, което не е съобразено от въззивния съд. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с деянието си община Пордим е осъществила състава на нарушение на чл. 138а, ал. 3, т.2  от Закона за водите в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция. Съгласно посочената като нарушена разпоредба в приложимата редакция, областните управители назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които комисии предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Според касационната инстанция тази норма не съдържа правило за поведение, насочено към  лицата, на които се дават задължителните предписания. Тя представлява оправомощаваща областния управител норма да сформира такива комисии ежегодно, които да извършват проверки на язовирите и при констатиране от тяхна страна на  конкретни неизправности, да дават задължителни за изпълнение предписания. Тя не оправомощава, нито създава права, нито вменява задължения за адресатите на задължителните предписания.  Затова  тя не съставлява „законната разпоредба, която е била нарушена виновно“ по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Такава е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция), която едновременно съдържа и състав на нарушение, в случая-неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т.2  от Закона за водите, и предвидената санкция. Обстоятелството, че предписанието се дава на основание чл. 138а, ал. 3, т.2  от Закона за водите, следва да се опише в обстоятелствената част на акта за нарушение и НП, но като елемент от състава на нарушението, а като нарушена норма следва да се посочи тази на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която санкционира именно неизпълнение на предписание, дадено по реда на чл. 138а, ал. 3, т.2  от Закона за водите. Вместо това, както в съставения акт за нарушение, така и в издаденото НП като нарушена е посочена нормата на чл.138а, ал.3, т.2, като в акта за нарушение изобщо не е посочена нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, поради което съдът намира, че и в двата санкционни акта липсва посочване на императивно изискуемата от ЗАНН „законова разпоредба, която е нарушена“. В този смисъл изложеното в обстоятелствената част на АУАН и на процесното НП нарушение не съответства на посочената от административния орган като нарушена правна норма на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, тъй като в последната не се съдържа състав на нарушението, което е вменено. Допуснатото нарушение води до накърняване правото на защита на санкционираното лице и до материална и процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление.

Ето защо оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение  № 490 от 21.06.2018 г., постановено по НАХД № 945/2018 г., с което Районен съд – Плевен  е потвърдил наказателно постановление № НЯСС- 111/28.02.2018г. на заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Пордим е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС- 111/28.02.2018г. на заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Пордим е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.        

 

 

Особено мнение на съдия Цветелина Кънева:

Не споделят правните изводи на мнозинството от състава, че решението е постановено при несъответствие с материалния закон. Нарушението, за което е съставен АУАН и издадено НП е за неизпълнение на предписание, дадено на  Община Пордим като собственик на язовир „Тотлебен-3/под селото“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за водите се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В случая е налице предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ обективирано в КП №15 от 10.05.2017 година и в същия е даден срок до 31.08.2017г. да се довърши почистването на цялата язовирна стена и съоръженията към нея. Това предписание на 23.11.2017г. е установено, че не е изпълнено, за което е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, санкционирано с процесното НП, издадено на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Считам, че не е допуснато нарушение с правната квалификация на деянието, изразяващо се в неизпълнение на дадени предписания от собственика на язовира. Изрично в чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, в относимата редакция, е регламентирано, че областните управители назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Тази норма, посочена като нарушена в АУАН и в НП действително урежда правомощията на областните управители да назначават комисии, които да предписват на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях предприемането на определени действия за осигуряване на техническата им изправност, и да определят срок за тяхното изпълнение. Но тя въвежда и задължение за собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания. Т.е. независимо, че същата не установява пряко правило за поведение за адресатите на предписанията, доколкото е изрично посочено в нормата, че тези предписания се изпълняват в определения от комисията срок, то от тълкуването й следва, че те са задължителни и лицата, на които същите са дадени, следва да ги изпълняват. Освен това нормата, посочена като правно основание за ангажиране на отговорността на общината - чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, освен санкция, съдържа и състав на административното нарушение.  Ето защо не са нарушени нормите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и не е ограничено правото на община Пордим да разбере за какво точно нарушение й е наложена санкция и да ангажира защитата си в процеса. След като по безспорен начин е доказано неизпълнението на даденото на собственика на язовира предписание, то правилно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

 

                                                                           СЪДИЯ: