Р E Ш Е Н И Е

№ 584

гр.Плевен, 04.10.2018 год.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                  Председател: Николай Господинов

                                                        Членове:  Елка Братоева

                                                                      Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 681 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 409 от 28.05.2018 г., постановено по нахд № 1031/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 18-0257-000135 от 16.03.2018 г. на Началника на РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на П.Б.Б. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки, за нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, за това, че на 17.02.2018 г. около 22,20 часа в с.Бъркач, обл.Плевен, на ул. „Владимир И.Ленин“ – на центъра, срещу кметството, управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 200 ЦДС с рег.№ ХХХХ след употреба на алкохол; изпробван с техническо средство „Алкотест-дрегер 7410“ с фабр.№ 0096, който е отчел положителен резултат – 0,96 промила в издишания въздух. След направено медицинско изследване, заключението е – наличие на алкохол в кръвта в концентрация 0,96 промила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Б.Б., чрез адвокат Н.М. ***, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че визираните в НП нарушения не се доказват по безспорен и категоричен начин и не могат да бъдат вменени във вина на Б.. По отношение на отнетите контролни точки сочи, че наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като в постановлението липсва изписване на законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването им, поради което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и моли съда да отмени атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Районно управление – Долни Дъбник при Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН №532781 е съставен на 17.02.2018г. за това, че Б.  на 17.02.2018г. в 22:20 часа в с. Бъркач, ул „Владимир И.Ленин“ на центъра срещу кметството, управлява лек автомобил “Мерцедес С 200” с рег. № ХХХХ след употреба на алкохол; изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, фабричен номер 0096, който отчел положителен резултат – 0,96 промила в издишания въздух. Издаден талон за химическо изследване №0003457 – нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят  подписал  акта без  възражения.Въз основа на акта е издадено оспореното пред ПРС НП.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели  М. и Г. , които заявили, че   съвместно в екип в центъра на  с. Бъркач спрели за проверка управлявания от Б. лек автомобил, изпробвали го за алкохол, като уредът отчел положителен резултат. За констатираното  нарушение му съставили АУАН по ЗДвП. Съдът кредитирал с доверие техните показания, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се и кореспондират помежду си, последователни са, логични,  безпротиворечиви и безпристрастни.  

При така установеното от фактическа страна съдът приел, че на Б. са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща забрана за водачите на пътни превозни средства управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Изложил мотиви, че забраната е скрепена с предвидената в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административнонаказателна санкция за водачите, управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Позовал се на разпоредбата на чл.174, ал.4 ЗДвП, според която  редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от приетата от тях Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това. Решаващият състав на съда констатирал, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, наказателното постановление е издадено от компетентен орган по силата на заповед № 8121з-952 от 20.07. 2017г.  на Министъра на вътрешните работи, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Жалбоподателят не е  направил в АУАН възражения. Съдът направил извод, че  по безспорен начин е доказано извършеното нарушение. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН. От обстоятелствената на АУАН се установява времето, мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.02.2018г. в с. Бъркач, ул „Владимир Ленин“, на центъра, срещу кметството. На тези основания съдът направил извод, че е безспорно  установено, че  на процесната дата и място, описано в АУАН и НП, Б. е управлявал пътно превозно средство под въздействие на алкохол, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.174, ал.1, т.2, във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран от наказващия орган с предвидено за това нарушение наказание.  Относно отнетите 10  контролни точки на водача, съдът изложил мотиви, че съгласно трайната съдебна практика на ВАС,  отнемането на  контролни точки не представлява административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и същото не подлежи на контрол в настоящото производство.

 На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че по съществото на спора правилно е установено, че наказаното лице е осъществило нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, с който е въведена забрана за водачите на ППС да управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че на процесните дата и място касаторът е управлявал лек автомобил  „Мерцедес С-200“ с рег.№ХХХХ,  бил е спрян за проверка от контролните органи  и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410" с фабричен №0096. Пробата показала наличие на алкохол 0,96 промила в издишвания въздух. За горното деяние бил съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, подписан от Б. без възражения, включително по отношение на отчетената концентрация на алкохол в кръвта. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване, а съгласно заключението от протокола за химическа експертиза  №83/20.02.2018 год.  е установено наличие на същата алкохолна концентрация на етилов алкохол -0,96 промила алкохол в кръвта.  При тези данни, касационната инстанция  намира, че правилно решаващият съд е приел за съставомерно вмененото на водача деяние по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, и правилно е наказан с кумулативно предвидените в  чл. 174, ал.1, т.2  ЗДвП наказания-глоба в абсолютен размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, тъй като от приложените по делото доказателства е установено по безспорен начин, че последният е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушение в хода на административнонаказателното производство. В съставения АУАН съдът констатира, че действително  е извършена поправка на номера на издадения талон за медицинско изследване. От една страна по делото не са представени доказателства и не се твърди от касатора, тези поправки да са направени единствено в оригиналния , приложен по делото екземпляр на АУАН, не и в индигирания екземпляр, връчен на касатора, за да може да се правят някакви изводи в тази насока. А и съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством събраните писмени доказателства се установява, че на водача след проверката с дрегер алкотест действително е издаден и талон за кръвно изследване, чийто фабричен номер съответства на номера на същия , вписан в АУАН, ведно с поправките.

По отношение  отнемането на 10 контролни точки,  за които в НП не е посочено на основание кой текст от приложимата Наредба са отнети, настоящият съдебен състав намира, че НП в тази си част не следва да бъде отменяно, тъй като отнемането на контролни точки е последица от извършено нарушение на посочен нормативен акт (в случая на ЗДвП), фигуриращ в списъка на Наредбата. Нарушението е несъществено, като съдът констатира, че правилно е определен и броя на контролните точки, които се отнемат за нарушение от вида на процесното на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №  Iз-2539/2012 г.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 409 от 28.05.2018 г., постановено по нахд № 1031/2018 г  на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                            2.