ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№79

гр.Плевен, 14.01.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №678 по описа на Административен съд – Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от П.Д. ***, чрез адв. С.Н.С. със съдебен адрес *** , против Заповед №1126/6.06.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП-София, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Д. на длъжността „Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Велико Търново, Дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, ИРМ-Плевен.

По жалбата е постановено Решение №754/18.12.2018 год., с което Съдът е: 1. Отменил Заповед №1126/6.06.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП-София; 2. Осъдил е Национална агенция за приходите да заплати в полза на П.Д. *** направените по делото разноски общо в размер на 546,33 лева (петстотин четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), от които- за експертиза сума в размер на 246,33 лева (двеста четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) и 300(триста лева) възнаграждение за един адвокат, изготвил жалбата против оспорената заповед; 3. Оставил е без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството, за разликата над присъдения размер от 300(триста) лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда) лева.

За да се произнесе по въпроса за разноските, съдът е приел, че при този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за изготвяне на назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 246,33 лева съобразно разписка на л.204 от делото и протоколно определение от осз на 29.11.2018 год., с което на ВЛ е заплатена тази сума за изготвяне на експертизата ( а внесеният депозит е 250 лева). По отношение на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. , съдът е приел, че от приложения по делото договор за правна защита и съдействие на л.9 от делото се установява, че такова е договорено и изплатено, но на адв. С., който не е представлявал жалбоподателя в производството, въпреки че е била надлежно упълномощен от Д.. В производството пред съда Д. е бил представляван от адв.Д., на когото няма доказателства, че е договорено и заплатено възнаграждение. Поради факта, че жалбата против оспорената заповед е подадена чрез адв.С., но последният не е извършил други процесуални действия, а липсват доказателства, че на другия представлявал жалбоподателя адвокат е заплатено някакво възнаграждение, на Д. е присъдена сума в размер на 300 лева, на основание чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба от адв.С.. При това положение съдът не е обсъждал възражението на пълномощниците на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като на жалбоподателя е присъдено минимално предвиденото такова за написване единствено на жалба.

На 4.01.2019 год. е постъпила молба с вх.№32 от П.Д. чрез адв. Д., за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Посочено е в молбата, че жалбоподателят е упълномощил и двамата адвокати –С.С. и П.Д., заедно и поотделно, да извършват процесуално представителство по делото, но е заплатил адвокатско възнаграждение само на адвокат С.С., тъй като той е бил собственик на правната кантора и който на 23.07.2018 год. е починал внезапно. Твърди още, че двамата адвокати са упражнявали съвместно адвокатската си дейност и по всички дела на кантората им, двамата са упълномощавани от клиентите си заедно и поотделно. Адвокат С. не се е явявал и не е представлявал клиента си поради внезапната си смърт. С оглед на това счита, че възнаграждение за адвокат следва да се присъди без оглед неговия получател, а поради доказаност на направените разноски. Счита, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, каквото възражение е направено от НАП, тъй като е в размер на 1000 лева, което е по-малко от двукратния размер съгласно Наредба №1/2004 год. на ВАС. Счита, че делото е с голяма фактическа и правна сложност, ангажирани са множество доказателства, подадени са писмени становища, проведени са две съдебни заседания. В заключение моли съда да присъди пълният претендиран размер от 1000 лева за адвокатско възнаграждение .

Ответникът е представил писмено становище с вх.№147/10.01.2019 год., с което е възразил против искането за изменение на решението в частта за разноските. Излага подробни съображения, че не са налице доказателства за реално заплащане на сумата на упълномощения адвокат, който е представлявал Д. в съдебното производство. В заключение моли съда да остави без уважение искането.

Съдът, за да се произнесе по молбата, съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима-подадена е от страна в производството, в срока за обжалване на постановеното съдебно решение и е представен списък на разноските на л.360.

По същество е основателна, поради следните съображения:

Отговорността за разноски е право на страната, в чиято полза съдът е решил делото, да иска от противната страна заплащането на направените от нея разноски. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От този текст се налага извод, че в случай на уважаване на жалбата, на жалбоподателя се следват разноски само за един адвокат, независимо от факта, от колко пълномощника е бил представляван в съдебното производство. От приложеното на л.8 от делото пълномощно е видно, че Д. е упълномощи двама адвокати-С.С. и П.Д. да го представляват в производството пред съда заедно и поотделно. Видно е още от препис-извлечение от акт за смърт, представен от адв.Д., че адв.С.С. е починал на 23.07.2018 год.-след подаване на жалбата против оспорената заповед, но преди провеждане на първото и всички следващи по делото съдебни заседания. При тези новопредставени доказателства за фактите във връзка с договорената и осъществена адвокатска защита, съдът намира, че на Д. се дължат разноски за възнаграждение за един адвокат, независимо, че различни процесуални действия по делото-подаване на жалба и процесуално представителство са осъществявани от двамата упълномощени адвокати. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От това следват два извода-че отговорността за разноски възниква, когато страната е платила възнаграждението, т.е. има налице реално извършено плащане, независимо на кого от няколкото адвокати, които са я представлявали в случай, че са повече от един; че е извършено вписване в договора за правна защита и съдействие, когато плащането е извършено в брой. В случая и двете предпоставки са налице- жалбоподателят Д. е извършил разход за адвокат в размер на 1000 лева и тази сума е вписана като реално заплатена в договора за правна защита и съдействие на един от двамата адвокати от една кантора, упълномощени от Д. за правна защита в производството. От приложения по делото на л.9 договор е видно още, че сумата от 1000 (хиляда) лева е заплатена като възнаграждение за единия от двамата упълномощени адвокати, а не и за двамата общо. На това основание на Д. се дължи възмездяване на възнаграждението за един адвокат, упълномощен от него за осъществяване на правна помощ по производството.

Относно размера на претендираното възнаграждение във връзка с направеното възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК: Разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредба №1/2004 год. предвижда при отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а". Съобразно чл.7, ал.1, т.1, б.“а“, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: т.1 за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие-27.06.2018 год. минималната работна заплата за страната е била 510 (петстотин и десет) лева, съобразно ПМС № 316/20.12.2017 г. Следователно, това е минималният размер на възнаграждението за един адвокат съобразно Наредбата. Договореното такова е в размер на 1000 (хиляда) лева. Предвид, че делото е с голяма фактическа сложност- по същото са събрани множество писмени доказателства, проведени са няколко съдебни заседания, назначена е съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че договореният размер на възнаграждение от 1000 лева за един адвокат е обоснован на сложността на делото и справедлив, съобразен с Наредба №1/2004 год. и не следва да бъде намаляван поради прекомерност.

Ето защо съдебното решение в частта на разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат, следва да се измени, като на жалбоподателя се присъди цялото договорено, реално заплатено и своевременно поискано възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лева.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ Решение №754/18.12.2018 год. по административно дело №678/2018 год., в частта на присъдените разноски, в следния смисъл:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на П.Д. *** направените по делото разноски общо в размер на 1246,33 лева (хиляда двеста четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), от които- за експертиза сума в размер на 246,33 лева (двеста четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) и 1000(хиляда лева) възнаграждение за един адвокат, съобразно подписан договор за правна защита и съдействие на л.9 от делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я: