Р E Ш Е Н И Е

№ 583

гр.Плевен, 04.10.2018 год.

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                             Председател: Николай Господинов

                                                              Членове: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 677 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 57 от 8.06.2018 г., постановено по анд № 99/2018 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил наказателно постановление № 17-0374-000537 от 28.06.2018 г. на Началника на РУ – Червен бряг към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.А.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.103 пр.3 от ЗДвП за това, че на 16.06.2017 г. в 11,40 часа в гр.Червен бряг на ул.А. І, пред дом 54А, като водач на лек автомобил Рено Еспейс с рег.№ ХХХХ, отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.А.С., чрез адвокат П.В.К. ***, който оспорва същото. Сочи, че от страна на контролните органи не са посочени конкретните обстоятелства, при които е било допуснато нарушението, а именно: липсва конкретно описание на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, не са отразени обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, от които се потвърждава административното нарушение, поради което същото се явява незаконосъобразно поради липса на изискуеми от закона реквизити. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства изобщо не става ясно какви са били разпорежданията на контролните органи, за да бъде направен обоснован извод, че същите тези разпореждания не са изпълнени от страна на жалбоподателя. Твърди, че съдебното решение е постановено, без да е направен анализ на събраните в рамките на производството пред районния съд доказателства, които не подкрепят тези на административно- наказващия орган. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление в обжалваната част.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, представил е писмена молба от упълномощения адвокат К., който заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Районно управление – Червен бряг при Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 16.06.201г., около 11:40 ч. в в   гр.Червен бряг, ул „А. I“, пред дом 54а, движейки се в посока с.Реселец, С. управлявал лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ХХХХ. В автомобила били и св. Р. М., Г. Г., П. Д. и С. П.. В същото време служители на РУ – Червен бряг извършвали проверка по КАТ в района. Водачът не бил поставил предпазен колан, с който е оборудван автомобила, което обосновало спирането му. При извършената проверка било констатирани и др. нарушения на ЗДвП – не носел СУМПС, с-во за регистрация на МПС и управляваното от него ППС не било преминало технически преглед, за което на жалбоподателя започнало съставянето на АУАН, като преди това била направена справка по телефона с дежурния в РУ, това ли е лицето, за което се представя и отговаря ли ЕГН-то на същото име. Като разбрал, че ще му съставят акт за извършените от него нарушения на ЗДвП С. си тръгнал, качил се в автомобила и потеглил. Не останал до завършване на проверката и съставянето на АУАН-а,  да го получи и подпише. За констатираните нарушения на С. бил съставен   АУАН бл. № 037014/16.06.2017, въз основа на който било издадено НП № 17-0374-000537/28.06.2017 г. НП било обжалвано единствено в частта за вмененото нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени кумулативно две наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Съдът разпитал  контролните органи, чиито показания приел, че потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства. В показанията си сочат, че са се намирали в района на Мелничарското училище, като са спрели движещия се лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ХХХХ в посока с.Реселец. Според техните показания водачът отбил в дясната част на платното и спрял. Били му поискани документите за проверка, същия заявил, че не ги носи и след разпореждане на полицейския служител го придружил до полицейския автомобил за извършване на проверка по уточняване на самоличността му и съставяне на АУАН. Жалбоподателя приближил, казал си трите имена и ЕГН-то и след като изчакал няколко минути, докато се извършвала проверката и се пише акта встрани, внезапно си тръгнал

Съдът изслушал и показанията на свидетелите, водени от С. , според които жалбоподателят стоял доста време до полицейския автомобил, след което си тръгнал, качил се в автомобила и потеглил. Полицаите не ги последвали, нито пуснали звуков или светлинен сигнал, като продължили проверката на др. МПС-та. Същите според решаващия състав на РС не дали никакви сведения относно извършването на самата проверка – представял ли е жалбоподателя някакви документи, започнало ли е съставянето на АУАН и най-вече завършила ли е тя и защо водачът  не е получил акта. 

Съдът кредитирал като правдиви показанията и на двете групи свидетели, по отношение на правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и потвърждават, че жалбоподателят, в качеството си на водач е бил спрян за проверка и след като е разбрал, че ще му бъде съставен АУАН за извършени от него нарушения на ЗДвП, не останал до завършването на проверката, качил се в управлявания от него автомобил и потеглил, с което именно действие, последният е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът направил извод, че С. не е изпълнил задължението си по чл. 103, предл.3-то от ЗДвП, като е напуснал мястото на проверката без разрешение на контролните органи

Съдът не констатирал нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. Изложил мотиви, че  АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121-з-746/01.06.2017 г. да издава наказателни постановления по ЗДвП.  АУАН бл. № 037014/16.06.2017 г. е съставен от  длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по делото списък. Наложените наказания за вмененото нарушение на чл.103 от ЗДвП съдът счел за правилно определени по вида си, съобразно приложимият санкционен състав – чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, индивидуализиран  в максимално предвидения в разпоредбата размер.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП и осъдил С. да заплати по сметка на съда направените разноски за призоваване на свидетел в размер на 20 лева.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно, предвид, че решаващият състав на РС-Червен бряг не е отчел допуснатите при съставяне на акта нарушения, които са съществени и са основание за отмяна на атакуваното НП.

            Предвид характера на едно от констатираните нарушения, изразяващо се в напускане от водача на  мястото на проверката без разрешение от контролните органи, АУАН е бил съставен в отсъствие на С., който е престоял много кратко време, качил се е в колата и си е заминал. В този случай самото съставяне на акта за нарушение  в отсъствие на нарушителя не съставлява съществено нарушение, предвид, че съставянето му е започнало в негово присъствие и обективно не е могло да бъде довършено в негово присъствие поради виновното поведение на водача, който е напуснал мястото на нарушението.  Независимо от това обаче, АУН е следвало да бъде редовно предявен на водача и на същия да бъде връчен препис от акта. Това не е било сторено и доказателства в тази насока се съдържат в самия акт. След като с АУАН на водача е вменено нарушение, че напуска мястото на проверката, няма как  след съставяне на акта и описване на това нарушение АУАН да бъде предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, защото след съставянето му последният вече е бил напуснал местопроизшествието. Отказ по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗАНН е налице, само когато актът е предявен на нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със съдържанието му и не желае да го подпише, каквато не е настоящата хипотеза. Затова обективно невъзможно е водачът както да подпише акта, така и да откаже да подпише същия. А в АУАН е обективиран именно отказ на водача да подпише акта, което е удостоверено с подпис на свидетел. Нещо повече-като свидетел на отказа да подпише акта  е посочен Р. Л. И., който е посочен едновременно и като свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението под №1 в графата за свидетели. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв Р. И.. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на извършването или установяването на нарушението, както  и в истинността на отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, различен от свидетелите на извършване на нарушението,  удостоверяващ отказа на водача на подпише акта и да се запознае с неговото съдържание, то е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Налице е и друго допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. След като по обективни причини актът е съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е следвало актоксъставителят, осъществил процедурата по този ред, да продължи същата по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,  което няма данни да е сторено. Няма никакви данни, нито твърдения, че актът е бил изпратен на съответната служба или на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, за предявяване и подписване. Това е видно от самия акт, в който срещу имената на водача А.С. в разписката за връчване, липсва подпис, нито има писмени доказателства водачът да е търсен за връчване на екземпляр от акта за нарушение.  На привлеченото  лице не е била осигурена гарантираната от закона възможност да се запознае с обвинението, да прави възражения и да сочи доказателства. Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН изисква и когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. А ал.5 изисква при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая актът не е бил връчен и подписан от нарушителя, с което е нарушено съществено правото му на защита. Лицето е разбрало за повдигнатите с акта  обвинения едва при връчване на НП и по този начин е било лишено от възможността да участва в административно-наказателното производство и да защити правата си, както изискват императивните разпоредби на чл. 43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Това обуславя отмяна на решението, както и на НП в оспорената част досежно нарушението на чл.103 от ЗДвП като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 57 от 8.06.2018 г., постановено по анд № 99/2018 г на Районен съд – Червен бряг, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0374-000537 от 28.06.2018 г. на Началника на РУ – Червен бряг към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.А.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.103 пр.3 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0374-000537 от 28.06.2018 г. на Началника на РУ – Червен бряг към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.А.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.103 пр.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                          

                                                                            2.