Р Е Ш Е Н И Е

№ 645

гр. Плевен, 26.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 673 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация.

Административното дело е образувано по жалба по жалба от Х.Г.Г.,***, срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ по заявление от 14.06.2018 година, подадено до кмета на Община Червен бряг.

В жалбата се твърди, че по подаденото от жалбоподателя заявление е формиран мълчалив отказ към 28.06.2018г., когато е изтекъл срока за отговор по същото. Не е налице отговор и към момента на подаване на жалбата, по която е образувано настоящето производство. Излагат се доводи, че кмета на Община Червен бряг е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, който следва да се произнесе с решение за предоставяне или за отказ на достъп до информация в указания от закона срок, а мълчаливият отказ е в противоречие с материалния и процесуалния закон- чл. 59 АПК и чл. 38 ЗДОИ. Твърди се, че поисканата информация представлява обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и се излагат доводи за наличие на надделяващ обществен интерес, тъй като исканата информация не представлява производствена и търговска тайна, факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите по смисъла на §1,т.5, б.“е“ и т.6 от ДР на ЗДОИ.

В заключение се прави искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Червен бряг, както и да се признае правото на жалбоподателя на достъп до поисканата със заявлението обществена информация и да бъде задължен ответника да я предостави в поисканата форма.

В съдебно заседание оспорващият не се явява. Същият е депозирал по електронна поща писмени бележки, в които сочи, че поддържа жалбата си. Във връзка с обстоятелството, че е постановено спиране на административното производство оспорва доводите на ответника за приложимостта на чл.54, ал.1, т.5 от АПК и твърди, че в конкретния случай този законов текст е неприложим.

Сочи се, че решението на ответника по подаденото заявление е могло да стане без никакви пречки и в хода на образуваното съдебно производство до приключването му /по аргумент от чл.156, ал.1 АПК/, както и че това е могло да се случи и в срока по чл.152, ал.2 от АПК за изпращане на жалбата до съда, от което следва извода, че съдебното производство не възпрепятства кмета на община Червен бряг да постанови изрично решение.

Излага и доводи, че поисканото от ответника уточнение по чл.29 от ЗДОИ е направено след изтичане на срока за произнасяне по чл.28 от ЗДОИ.

В заключение прави искане да бъде отменен отказа на кмета на Община Червен бряг и делото да бъде решено по същество, като бъде признато правото на жалбоподателя на достъп до поисканата информация и ответникът да бъде задължен да я предостави в поисканата форма.

Ответникът – кмет на община Червен бряг, се представлява от адв. С. Х., която оспорва подадената жалба. Твърди, че не е налице мълчалив отказ, тъй като от събраните доказателства е видно, че между жалбоподателя и ответника е водена кореспонденция във връзка с подаденото заявление, като в 14- дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ административният орган се е произнесъл, изисквайки уточнение на заявлението по чл.29, ал.1 от ЗДОИ. Постъпило е уточняващо заявление от страна на жалбоподателя от 18.07.2018г., но междувременно на 06.07.2018г. е постъпила и жалбата против мълчалив отказ, която е предмет на настоящето производство, която е била администрирана и ведно с преписката е изпратена на Административен съд- Плевен., поради което ответникът е спрял административното производство на основание чл.54, ал.1, т.5 от ОПК до решаване на въпроса от съда. При тези съображения процесуалният представител на ответника изразява становище, че не е налице мълчалив отказ, а жалбата се явява преждевременна, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В жалбата на оспорващия се посочва, че е подадено заявление за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ на 14.06.2018 година до кмета на Община Червен бряг. От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че горното заявление е регистрирано с вх. рег. № 44-Х-84/14.06.2018г. по описа на Община Червен бряг. Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство е подадена чрез административния орган на 06.07.2018г.- видно от поставения печат на ответника върху нея. С оглед изложеното в жалбата и разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, съгласно който мълчаливият отказ може да се атакува в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе, съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като заявлението е подадено на 14.06.2018 година и 14-дневен срок за произнасяне по чл.28 от ЗДОИ е изтекъл на 28.06.2018 година, към който момент липсва обективирано в писмен вид решение на административния орган. Ето защо съдът приема, че е налице една процесуално допустима жалба, като подадена от надлежна страна, в установения срок.

Разгледана по същество е основателна.

От приетото като писмено доказателство заявление /л. 5 и л.12/ вх. рег. № 44-Х-84/14.06.2018г. по описа на Община Червен бряг е видно, че жалбоподателят е отправил искане до ответника в настоящето производство, да му бъде предоставен достъп до обществена информация за следните обстоятелства :

Какви са общо разходите на Община Ч. Бряг за мобилни телефони и интернет услуги /стационарни, мобилни, интернет/ годишно за периода 2015, 2016, 2017г.; Има ли задължения общината към мобилни оператори и ако да, към кой и какви са задълженията; Колко бр. СИМ карти са закупени и колко човека ги използват; Колко броя мобилни апарати и устройства /таблети, лаптопи/ са закупени от общината за същия период /2015, 2016, 2017г./; Каква е сумата, която е дала общината за периода 2015, 2016, 2017г. и до ден днешен на 2018г. за командировки на общински служители в страната и чужбина и за кои?

На 29.06.2018 година е изготвено и изпратено до жалбоподателя писмо изх. № 44- Х- 84- /1/, в което на основание чл.29 от ЗДОИ му е указан 30- дневен срок за уточняване на предмета на исканата обществена информация. По делото е предоставено исканото уточнение, което е заведено в Община Червен бряг на 18.07.2018г. – видно от поставения от ответника печат върху него /л.39/, от което може да се направи извод, че жалбоподателят е спазил срока по чл.29 от ЗДОИ.

От приложения на л.38 от делото протокол № 1 по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от 10.07.2018г. е видно, че кмета на Община Червен бряг е постановил спиране на административното производство по подаденото от г-н Х.Г.Г. заявление на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК.

При така приетото за установено от фактическа страна, административен съд- Плевен намира, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление, който е в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон.

По смисъла на  чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла даден й от законодателя възниква задължение за предоставянето й. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл. 39 от същия закон дава указания, как да бъде съобщено това решение на заявителя. Следователно, единствената призната възможност от закона за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна, довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.

В настоящия случай заявлението не е разгледано в срока по чл.28, ал. 1 от ЗДОИ, който е изтекъл на 28.06.2018г. Уточнение на заявлението по смисъла на чл.29 от ЗДОИ е поискано от административния орган на следващия ден- 29.06.2018г. , т.е. когато вече е бил налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. По делото няма данни срокът по чл. 28 от ЗДОИ да е бил удължаван по реда на чл.30, ал.1 от същия закон. Ето защо съдът приема, че не е налице акт, оформен по реда на чл.38 от ЗДОИ, в който да е налице посочване на фактическо и правно основание за постановения отказ, поради което не може да бъде извършена преценка относно законосъобразността му.

Съдът намира за незаконосъобразно постановеното спиране на административното производство по реда на чл.54, ал.1, т.5 АПК по протокол № 1 от 10.07.2018г. /л.38/, макар и да не е налице депозирана жалба против него. Същото е незаконосъобразно, тъй като предпоставката за постановяването му е наличие на друго образувано административно или съдебно производство, т.е. производство, различно от това, което е предмет на правния спор. При липсата на основание за спиране на административното производство и при условие, че жалбоподателят е подал поисканото уточнение на заявлението си, ответникът е имал възможността да постанови решение, с което да предостави, или да откаже предоставянето на поисканата обществена информация, вкл. и до приключване на настоящето съдебно производство /по аргумент от чл.156, ал.1 АПК/, но това не е сторено.

От разпоредбите на чл. 38 и чл.39 от ЗДОИ може да се направи извод че единствената регламентирана от закона възможност на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Ето защо мълчалив отказ в конкретния случай е незаконосъобразен.

Съдът намира освен това, че оспореният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на целта на ЗДОИ – чрез предоставяне на обществена информация да се създаде представа относно начина на функциониране на даден държавен орган или друг задължен субект, като се гарантира принципа на прозрачност, откритост и достоверност.

Предвид горепосоченото оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а административната преписка следва да бъде върната на ответника за произнасяне.

Съдът не може да реши делото по същество като признае правото на жалбоподателя на достъп до поисканата със заявлението му информация, каквото искане е формулирано от последния в подадената жалба. Предмет на преценка в настоящето производство е единствено законосъобразността на формирания мълчалив отказ по подаденото заявление, а не законосъобразността на постановено решение по смисъла на чл.41 от ЗДОИ, тъй като такова не е налице. Преценката дали поисканата със заявлението информация представлява такава по смисъла на ЗДОИ, налице ли са предпоставките за предоставянето ѝ, или пък такива за постановяване на отказ по чл.37-39 от ЗДОИ, е от компетентността на административния орган, до който е адресирано заявлението. В настоящата хипотеза съдът има единствено правомощието да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество. На основание чл.174 от АПК следва да се укаже на административния орган 14 – дневен срок за произнасяне с изричен акт, считано от датата на влизане в сила на настоящето решение, тъй като това е предвидения от чл.28 от ЗДОИ срок за горното действие.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 173, ал. 2 вр. ал. 3 от АПК, Административен съд –Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Червен бряг за произнасяне по заявление вх. рег. № 44-Х-84/14.06.2018г. по описа на Община Червен бряг, подадено от Х.Г.Г.,***, касаещо предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ.

ВРЪЩА административната преписка на кмета на Община Червен бряг за произнасяне с изричен акт по заявление вх. рег. № 44-Х-84/14.06.2018г. по описа на Община Червен бряг, подадено от Х.Г.Г.,***, като определя 14-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: