РЕШЕНИЕ № 674

гр. Плевен, 7 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 666/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 171, т.2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.А.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0938-000950/13.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с която на лицето е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че за да приложи предвидената от закона санкция административно-наказващия орган е приел, че фактическата обстановка е установена, като жалбоподателят оспорва този извод. Счита, че неправилно е отразено, че е отказал проверка с техническо средство, както и че трудно контролира движенията и говора си. Сочи, че неправилно е отразена и датата на издаване на ПАМ – 13.05.2018 г. – неприсъствен /почивен/ ден, неделя.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и моли да бъде отменена.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт П.Ф. с пълномощно на л. 43 от делото. Моли да бъде оставена без уважение, подадената жалба и да бъде потвърдена издадената заповед за принудителна административна мярка от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен. Счита, че заповедта е законосъобразна, правилна, издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му с оглед представената по делото заповед за упълномощаване. Счита, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, издадена е в предвидената от закона форма, освен това същата съдържа фактически и правни основания за издаването си, които кореспондират помежду си, като фактическите основания и мотивите за издаването освен в АУАН, подробно са изложени и в самата заповед. Счита, че по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е възпрепятствал извършването на полицейската проверка като не е дал годни проби на посочения уред „Дрегер Алкотест 7410“, тъй като за да са годни пробите трябва да се вкара въздух в рамките на четири секунди, което е видно и от представената разпечатка на техническото средство, което е преминало и съответните проверки за своята годност и изправност. Счита, че ако жалбоподателят е бил добросъвестен и е вкарал поне в рамките на четири секунди въздух в техническото средство е нямало да бъде необходимо издаването на талон за кръвна проба. Посочва, че от самия талон се вижда, че на лицето е дадено 45 минути време да се яви до Центъра за спешна медицинска помощ за даването на кръвна проба, като този Център за спешна медицинска помощ се намира съвсем близо до мястото, на което е спрян жалбоподателя така, че придвижването му до там е било лесно и възможно за осъществяване, тъй като същият се намира на централна улица в центъра на града. Сочи, че талонът е връчен на г-н К. в 3:05 часа, което като се съпостави с представените в съдебното заседание доказателства от Бърза помощ, представени от жалбоподателя, от които е видно, че дори и да е бил изпълнил указанията на полицейския орган, пак е мажел да се яви на време за пристигането на Бърза помощ на адреса, на който се е намирала г-жа Г. – баба на жалбоподателя и пак е можело да се осъществи предвидения от Бърза помощ преглед. Посочва, че от представените по делото доказателства е видно, че представеният документ от ЛКК за бронхиална астма на жалбоподателя е от 2009 година, много преди датата на извършване на проверката. Сочи, че няма данни към настоящия момент или след тази дата лицето да е посещавало астма кабинет или други такива кабинети с оглед своето оплакване, което показва, че пробата дадена на „Дрегер Алкотест“ е била саботирана. Счита, че наложената мярка съответства на целта на закона и регистрацията е прекратена за срок от шест месеца, което е минималният срок, за който се прекратява регистрацията при наличието на установено управление на МПС с алкохол в кръвта или неявяване за медицинско изследване за даване на кръвна проба. Моли да бъде потвърдена заповедта и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното, от фактическа страна.

Жалбоподателят, като водач на лек автомобил /индивидуализиран с марка, модел, държ. контролен номер/ е бил спрян на 13.05.2018 в 02:32 часа за проверка от контролните органи на МВР от сектор „Пътна полиция“ в гр. Плевен, на ул. „Ив. Вазов“ по посока ул. „Д.Констанстантинов“ и му е извършена проверка за алкохол посредством техническо средство . Жалбоподателят е опитал два пъти да изпълни указанията и да даде проба, но и двата пъти пробата е била невалидна, поради което проверяващите органи са издали на жалбоподателя медицинско свидетелство за кръвна проба, като обаче лицето не се е явило да изпълни изследването. При проверката е констатирано и още едно нарушение, че жалбоподателят управлява автомобила без обезопасителен колан по време да движение. За констатираните нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 401697/13.05.2018 г. и е издадена оспорената заповед от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен. Жалбоподателят е упражнил правото си на възражение срещу АУАН, в което е посочил, че е оказал пълно съдействие на органите при проверката, направил е два опита да даде проба, но предвид здравословното му състояние – бронхиална астма е имал недостиг на въздух , поради което пробите са били неуспешни, приложил е протокол от медицинска комисия № 9/17.02.2009 година /л. 7 и 8 от делото/. При проверката на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследвана за съдържанието на алкохол в кръвта. Същото не е изпълнено от лицето. От дадените обяснения от жалбоподателя се разбира, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, тъй като е трябвало бързо да се върне в къщи, защото негов близък – баба му, спешно се е нуждаел от помощ. Това твърдение на жалбоподателя е проверено чрез справка в Центъра за спешна медицинска помощ Плевен, от където е изпратен фиш за спешна медицинска помощ и инструкция към екипа /л. 57 и 58 от делото/. От посочените доказателства се установява, че действително екип на спешната помощ е бил извикан, но едва в 03:58 часа за окозване на помощ на възрастна жена на адреса на жалбоподателя – гр. Плевен, ул. „Симеон Коцов“ № 2. Следователно може да се направи извод, че между проверката от полицейските органи и спешността на случая в дома на жалбоподателя има около час и половина разлика.

По делото са събрани доказателства, че използваното техническо средство при проверката е изправно и успешно преминало проверка на 30.03.2018 г., по-малко от два месеца преди средството да бъде използвано при проверката на жалбоподателя.

Така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен. Същият е компетентен да издава ЗПАМ с правно основание чл. 171 , т. 2а от ЗДвП съгласно т. 1, подточка 1.1 от заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л.19-21 от делото/. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен по време, място и материя административен орган.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е съществено процесуално нарушение, че ЗПАМ е издадена в почивен ден – 13.05.2018 г. /неделя/. Органите на полицията са органи на изпълнителната власт, които осъществяват непрекъснат процес на работа и предвид целта на закона и предмета на издадената заповед – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения, то е логично и заповедите с този предмет да се издават и в почивни и празнични дни.

Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото минимално съдържание, включително фактически и правни основания за издаването й.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извод, че ответника правилно е установил значимите факти. Жалбоподателят е водач на лек автомобил, на който е извършена проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест 7410“. Последното е изправно и успешно преминало проверка за годност. Жалбоподателят не е успял да даде годна проба с „Алкотест 7410“, поради което ответникът е заключил, че същият е отказал съдействие на проверяващите органи, не се е явил и за изпълнение на талона за медицинско изследване, поради което ответникът е заключил че са налице предпоставките за издаване на оспорената ЗПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Изводът на ответника е правилен и съответен на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че жалбоподателя само формално се е съгласил да бъде изпробван с техническо средство, но не е изпълнил указанията на проверяващите и не е успял да даде успешни проби. Съдът не приема за достоверни данните, че жалбоподателят страда от тежка форма на бронхиална астма, която не му позволява да издиша достатъчно количество въздух, което да позволи на техническото средство „Алкотест 7410“ да отчете годна проба. Представеният още в хода на административното производство - протокол от медицинска комисия, действително сочи на заболяване – бронхиална астма у жалбоподателя, но същото е със сериозна давност – констатацията на комисията е от 17.02.2009 г. , а жалбоподателят не представя актуални медицински доказателства за състояние на това заболяване към дата на извършване на проверката 13.05.2018 г. Предвид, че медицинската констатация е отдалечена на повече от 9 години от момента на проверката, не може да се приеме за обективно, че това заболяване е налично и към момента, още по-малко може да се обоснове, че то е толкова тежко протичащо че не позволява на лицето да издиша въздух в рамките на четири секунди, колкото е необходимото време, за да отчете техническото средство годна проба. Освен това заболяването астма е хроничното възпаление е свързано с хипер реакция на въздушния път, която води до повтарящи се епизоди на хриптене, задух, стягане в гърдите и кашлица. Тези епизоди обикновено са свързани с обширна, но променлива обструкция на въздушния поток в белите дробове, която често изчезва спонтанно или чрез лечение. Въпреки че астмата е хронично обструктивно заболяване, тя не се счита, като част от хроничната обструктивна белодробна болест, тъй като този термин се отнася конкретно до комбинация от болести, които са необратими, като бронхиекстазната болест, хроничния бронхит и емфиземата. За разлика от тези болести, обструкцията на въздушния път при астмата обикновено е обратима, ако бъде лекувана. С оглед тези данни, че заболяването астма при добре взети и изпълнени медицински мерки е обратимо, то тезата на жалбоподателя да оправдае поведението си с това заболяване, констатирано преди повече от 9 години е неприемливо. Ако медицинският проблем на жалбоподателя продължава и към момента, то той би разполагал с по-скорошни медицински документи и обстоятелството, че не ги е представил, нито в административната фаза, нито пред съда по-скоро води до заключението, че лицето не разполага с такива и този медицински проблем не е актуален.

Правилно ответникът е определил поведението на настоящия жалбоподател, като равнозначно на отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяването на концентрацията на алкохол в издишания въздух.

Поведението на жалбоподателя показва явно незачитане на установения ред и авторитет на проверяващите органи и това се потвърждава от последващото проверката поведение на жалбоподателя.

Последният е получил талон за медицинско изследване – за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, но същото не е изпълнено. Талонът за изследване е бил вречен на лицето в 03.05 часа, видно от отбелязване върху него /л. 4 от делото/, като е определено време от 45 минути за изпълнението му. Жалбоподателят твърди в обясненията си, че не се е явил за извършване на изследването, защото спешно е трябвало да де прибере до дома си да се погрижи за болната си баба и да извика бърза помощ. Съдът приема за доказано, че действително възрастна жена, живееща на адреса на жалбоподателя се е нуждаела от медицинска грижа на 13.05.2018 г. и се е наложило да бъде извикана Спешна помощ, но това е станало едва в 03:58 часа. Времето между получаването на талона в 03:05 часа и кризата в дома на жалбоподателя в 03:58 часа са отделени на повече от 45 минути едно от друго, поради което съдът счита, че жалбоподателят е имал време да изпълни разпореждането на проверяващите полицейски органи и да се яви за медицинското изследването, както и да реагира на възникналата необходимост у дома му, предвид малките разстояния в гр. Плевен и почти пълната липса на движение по пътищата в тези часове на нощта. Още повече според личните обяснения на жалбоподателя баба му не е била сама у дома му, а заедно с неговата майка, а неговата дейност се е изразила в това, че се е обадил на спешна помощ от домашния си телефон, същото би могъл да направи и от мобилния си телефон и когато е извън дома си.

Следователно жалбоподателят с поведението първоначално е саботирал извършването на тест за употребата на алкохол с техническо средство и това се приравнява на отказ за извършване на такъв тест, а в последствие не е изпълнил и медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта. Необходимо е само едно от двете, за да е налице материално правната предпоставка за приложение на принудителната административна мярка - прекратява регистрацията на пътно превозно средство.

Съгласно чл. 171, т.2 а, б. „б“ от ЗДвП – се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;.

Именно това е правното основание за издаване на оспорената заповед, както беше посочено по-горе – налице е предпоставката за приложението на тази мярка – отказ за извършване на проба с техническо средство и отказ за извършване на медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта, като нормата изисква само едно от двете алтернативно да се е проявило в действителността.

С оглед посоченото, съдът намира, че ответникът правилно е издирил и приложил материалния закон при точно установена фактическа обстановка.

Ответникът е съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения, извършвани от водачи, управляващи моторни превозни средства след употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

Наложената мярка е в минимално предвидения от закона срок от 6 месеца, поради което съдът намира, че мярката е съразмерна на преследваната от закона цел и не ограничава правата на субекта повече от необходимото за постигане на целения от закона резултат.

С оглед всичко изложено оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на фактическо основание за приложение на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, при съобразяване с целта на закона, поради което е законосъобразна и правилна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсутлско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 100 /сто/ лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-000950/13.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с която на лицето е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН ********** *** да плати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен сумата от 100 /сто/ лава, като възнаграждение за юрисконсулт по административно дело № 666 по описа на Административен съд Плевен за 2018 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: