РЕШЕНИЕ № 569

гр. Плевен, 26 Септември 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 662 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО/ чрез ст. юрисконсулт К. П. срещу решение № 416/30.05.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 824/2018 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 27-317/08.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с което е наложено на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на д-р В.Н.Х., административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.81, ал.1, т.2 от Закона за здравето.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неоснователно и необосновано. Посочва, че в решението се цитира медицински стандарт по „Анестезия и интензивно лечение“, който е отменен към дата 19.05.2017 г. и макар да е бил действащ към датата на извършване на нарушението, не е бил действащ към датата на съставяне на АУАН, откъдето не съществува обективна възможност за актосъставителя да ангажира административно-наказателна отговорност на нарушителя по така цитираната подзаконова разпоредба. Сочи, че макар да съществуват множество медицински стандарти, които да очертават подробно нужното поведение на лечебните заведения и медицинския персонал, е напълно и изключително обективно невъзможно да се обхване в тях всеки конкретен случай, като не случайно законодателят е посочил нормата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и макар същата да е на пръв поглед бланкетна, то тя е необходима именно за случаите, когато в конкретния медицински стандарт не е могло да бъде отразено нужното поведение към точно този конкретен случай и именно поради нейната необходимост законодателят е преценил, че тя трябва да бъде регламентирана, откъдето следва, че съдът независимо, че не е съгласен с нейното бланкетно оформление, е задължен да се съобрази с нея.   Моли да бъде отменено оспореното решение.  

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – В.Н.Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. от АК-Плевен с пълномощно на л. 12 от делото. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен и правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, РС е приел за установено следното от фактическа страна:

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт № 27-317 от 20.09.2017 г. за установяване на административно нарушение,  който акт е издаден след извършена проверка в периода 14.08.2017 г. – 18.08.2018 г. на  Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон“ ООД гр.Плевен /МБАЛ „Свети Панталеймон“ ООД/ на  основание Заповед РД 27-317/11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАМО.

Проверката е извършена по повод получено писмо в деловодството на ИА „Медицински одит“ с вх.№ МО 05-345/17.07.2017 г., с което е препратен сигнал от близките на В. Х. Г., починал в МБАЛ „Свети Панталеймон“ ООД гр.Плевен. В сигнала близките на пациента отправят запитване дали е следвало следоперативно пациента да бъде настанен в обикновена болнична стая без наблюдение и реанимация и защо резултата от извършената аутопсия не им е представен в продължение на 69 дни.

При проверката е изискана цялата медицинска и друга съотносима документация, касаещи проведеното лечение на пациента в лечебното заведени, проведени са срещи и са изискани писмените становища на лекарите, взели участие в диагностично-лечебния процес на пациента.

Съгласно „Разрешение за осъществяване на лечебна дейност“ № МБ-336/18.04.2016 г., в лечебното заведение са разкрити и функционират:

1.     Отделение по хирургия” - с II-ро ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“;

1-а. В отделението се осъществява дейност и по медицинската специалност „Съдова хирургия“, отговаряща на II-ро ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“;

1-б. В отделението се осъществява дейност и по медицинската специалност „Урология“ отговаряща на II-ро ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт по „Урология“;

2.      Отделение по анестезиология и интензивно лечение” - с II-ро на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение”.

С „История на заболяване“ /ИЗ/ № 105/837 пациентът В. Х. Г., 63 г., е хоспитализиран в планов порядък в Отделение по хирургия към „МБАЛ „Свети Панталеймон“ ООД на 13.02.2017 г., в 07:30 часа, с предварителна диагноза: „(((“.

Като лекуващи лекари в „История на заболяването“ са отразени д-р Х. и д-р А..

В Бл. МЗ - НЗОК №7 - „Направление за хоспитализация“ като лекуващ лекар е отбелязан д-р Х..

В частта „Придружаващи заболявания в „История на заболяването“ е описано: „***“.

В История на заболяването е приложена „Декларация за информирано съгласие за операция“, в която като лекуващ лекар е отразен д-р Х..

След проведени клинико-лабораторни и образни изследвания и извършени консултации с интернист и анестезиолог, на пациента е изготвена предоперативна епикриза, в която като лекуващ лекар е отразен д-р Х..

На 14.02.2017 г., видно от „Оперативен протокол № 78“, екип в състав: Оператор - Д-р Х. и асистенти: д-р А. и д-р М., е извършил оперативна интервенция „***“.

На 15.02.2017 год., поради оплаквания от „силна болка, изстиване, изтръпване на десния долен крайник от няколко часа“ и установено запушване на кръвоносни съдове в десния долен крайник, на В. Г. е извършена от д-р Х. по спешност операция за премахване на тромба, причинил запушването. Следоперативното наблюдение на пациента отново е осъществено в Отделение по хирургия.

Следоперативното наблюдение на пациента е осъществено в Отделението по хирургия и е отразено в декурзуси в „История на заболяването“:

-15.02. - „Извежда се от зала ***;

-15.02.-09.30 ч. „Добро общо състояние, ***;

-15.02.- 13.50 ч. - „Болният беше намерен в леглото в състояние на биологична смърт без дишане и сърдечна дейност, с широки, нереагиращи на светлина зеници. КПР не е провеждана“.

В „История на заболяването“ е приложена ЕКГ, направена на пациента в 13.50 ч., на която липсва сърдечна дейност.        

В тетрадка „Рапорт Х.О.“, в „Дневен рапорт на 15.02.2017 г.“ е отбелязано „7/2 – В. Х. 63 г. - опериран.... Обслужване на легло. В 13.30 ч. се оплака е болки в корема. Направено Almiral 1 amp.i.v. В  13.50 ч. направи ехitus letalis“ /биологична смърт/”.

Видно от „Книга за приети болни в болницата (стационара)“ на ОАИЛ, започната на 02.01.2017 г., пациентът В. Г. не е преведен в ОАИЛ на лечебното заведение след извършването на оперативната интервенция.

В  тетрадка „рапорт ОАИЛ“, започната на 02.01.2017 г., в рапорт от дата 15.02.2017 г. липсва отразено името на пациента В. Х.. Видно от отразеното в „Тетрадка рапорт ОАИЛ“, на 15.02.2017 г. е имало - 3 /трима/ пациенти.

В „Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред“ на лечебното заведение, утвърден от Управителя д-р Й. Г.в на 01.02.2017 год., в глава III /Устройство на МБАЛ „Свети Панталеймон“ ООД/, т. II /Стационарен блок/, в подт. 3 е записано: „Отделение по анестезиология и интензивно лечение. Второ ниво - 6 легла“.

Видно от гореизложеното, следоперативното наблюдение на пациента В. Г. не е осъществено в Отделението по анестезиология и интензивно лечение, въпреки че в него е имало свободни легла.

При извършването на две последователни оперативни интервенции в рамките на 24 часа, както е в случая, е следвало пациентът да бъде настанен в специализирана структура за интензивно лечение, където да бъде възможно мониторирането на жизнените му функции. При мониториране на пациент се добива важна информация за дейността на жизненоважните органи в човешкия организъм - сърце и бял дроб. Осъществява се пряк и непрекъснат контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.) от страна на членовете на екипа за интензивно лечение, както на лекарско ниво, така и на ниво медицинска сестра: постоянно мониториране на пулс и ЕКГ; мониториране на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, дихателен обем и минутен дихателен обем. Целта е пълен контрол над сърдечната и дихателна функция с цел предпазване от внезапно възникване на клинична смърт у пациентите.

 При извършената проверка се установява, че Д-р Х. в качеството си на лекуващ лекар на пациента, не е предприел мерки постоперативното наблюдение на пациента да бъде осъществено в структура за интензивно лечение, където да бъдат мониторирани жизнените му функции и при нужда да му бъдат оказани спешни реанимационни мероприятия. С непредприемането на тези действия д-р Х. не е осигурил на пациента достатъчни по обем медицински грижи и предоставянето на качествена медицинска услуга.

Гореописаното д-р Х. не е сторил, с което е нарушил чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”, в частта „достатъчност и качество“.

Нарушението е допуснато спрямо пациента В. Х. Г..

Нарушението е извършено на 15.02.2017 г., деня на извършената по спешност оперативна интервенция от д-р Х..

Нарушението е установено в гр. Плевен, в периода на извършване на проверката 14.08.2017 г. до 18.08.2017 год.

Нарушението е извършено за първи път. Въз основа на АУАН № А 27-317/20.09.2017 г. е издадено  спорното НП.

РС е приел, че фактическата обстановка се потвърждава от писмените доказателства, а също от разпита на свидетелите.

При така установените факти, РС е посочил, че разпоредбата на  чл.81, ал.1 от ЗЗ посочва, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Последващата разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗ дефинира принципите на правото на достъп до медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Тези разпоредби не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Тези разпоредби са във връзка с разпоредбата на чл.79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Как са утвърдени тези методи и технологии е посочено в последващата разпоредба на чл.80 от ЗЗ, съгласно която “Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.” Понятието “качество” на медицинската помощ, посочено в чл.80 от ЗЗ включва и нейната своевременност, доколкото медицинската помощ, която е забавена по вина на лекаря или друго медицинско лице, не може да се приеме за качествена; то включва и достатъчността на медицинската помощ, доколкото при липсата на достатъчен обем медицинска помощ не може да се приеме, че същата е качествено предоставена. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правила за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Правилата за добра медицинска практика съгласно чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина се приемат от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, предлагат се за утвърждаване от министъра на здравеопазването, като двете съсловни организации упражняват контрол по спазването им. Следователно тези правила също придобиват държавна санкция чрез утвърждаването им от министъра на здравеопазването.

С оглед на изложената нормативна уредба, нормата на чл.81 от ЗЗ е бланкетна – съдържащото се в нея правило за поведение се конкретизира в посочените в чл.80 от ЗЗ медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Когато последните са нарушени, това представлява нарушение и на нормата на ЗЗ, към които същата е препратила. За да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване, е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретните разпоредби на медицинските стандарти или на правилата за добра медицинска практика, които са нарушени. Когато такова конкретно посочване не е налице, е допуснато съществено процесуално нарушение. В случая в АУАН и в НП не е посочен медицинският стандарт, нито са посочени като нарушени конкретни разпоредби от същия. Посочено е, че д-р Х. в качеството на лекуващ лекар не е организирал и осъществил  своевременно достатъчна и качествена  медицинска помощ, в частта „достатъчност и качество”.

Видно от медицинския стандарт - в т.2.1 раздел 3 Интензивно лечение от Наредба №10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Анестезия и интензивно лечение”, същият е нормативен акт със значителен обем, който има раздели и подраздели, с множество точки и подточки във всеки от тях, с отделна номерация, както и таблици. За да се проведе правилно процесът на административно наказване, е необходимо да се посочат конкретните точки и подточки от съответната част на стандарта, за да може нарушителят  да се защити, а съдът да може да извърши преценка за спазването на материалния закон. В случая в АУАН, както и в НП нарушени разпоредби в съответните раздели, точки и подточки не са посочени, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. В  раздел 1 и т.2.1 раздел 3 Интензивно лечение от Наредба №10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Анестезия и интензивно лечение”  са посочени кои са пациентите на специализираната структура за интензивно лечение.

За да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване, е следвало в АУАН и НП да се посочи тази разпоредба, като се изложат и мотиви, защо е необходимо пациента да бъде настанен в такова отделение. Освен че в АУАН и НП не е посочена като нарушена разпоредба на стандарта. За да може привлеченото към отговорност лице да се защити, е особено важно да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 ЗАНН. Това изискване означава, че следва да се посочат както разпоредбите на ЗЗ, така и конкретните разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика, към които препращат. Това не може да стане, като се посочват, както е в настоящия случай, изисквания, част от които липсват в стандарта, а за това, което съществува в стандарта - без да се посочи къде в стандарта се намира конкретната разпоредби – раздел, точка и подточка. При формалните нарушения по чл.81 от ЗЗ следва да се посочи точно нарушената разпоредба от нормативен акт, към който чл.80 ЗЗ препраща, и непосочването и осуетява възможността за наказване, доколкото само ако конкретна разпоредба, към която е препратено със ЗЗ е нарушена, е налице осъществено формално нарушение.

На тези основания РС е отменил НП.

Решението е правилно и съответно на събраните доказателства и закона.

Действително медицинският стандарт по „Анестезия и интензивно лечение“, е отменен към дата 19.05.2017 г.,  но доколкото НАРЕДБА № 10 от 4.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение" обн., ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г., доп., бр. 64 от 17.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 17.05.2016 г.; е отм. с Решение № 13406 на ВАС от 8.12.2016 г. - бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 г., то към датата на извършване на нарушението -15.02.2017 г., същата е била действащ нормативен акт. Следвало е в АУАН да се посочат нарушените към онзи момент разпоредби, не е имало пречки, и твърденията за обратното в касационната жалба не са основателни. Такова посочване не е направено и това е съществено нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че след отмяната на стандарта липсва законово основание да се наказва за нарушение на неговите разпоредби, доколкото същите не са възпроизведени в действащото право. Нормата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето е бланкетна, и когато се твърди, че е нарушена, винаги следва да се посочи коя конкретна разпоредба от съответния медицински стандарт е нарушена. В случая такова посочване липсва.

Настоящият състав на съда отбелязва, че в действащия към 15.02.2017 г. медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение" е налице раздел III Интензивно лечение, подраздел В Организация на работата, човешки ресурси и материални условия за осъществяване на интензивно лечение, е налице т.2. Контингент пациенти на специализирана структура за интензивно лечение:

     2.1. Пациенти на специализирана структура за интензивно лечение са:

     а) пациенти, които се нуждаят от лечение и поддържане (контрол) при тежки (критични) нарушения в жизненоважните функции на организма и/или за които са налице данни, че в непосредствен бъдещ период могат фатално да декомпенсират;

     б) пациенти, които се нуждаят от интензивно наблюдение и проследяване на основните жизнени функции на организма поради наличието на непосредствена заплаха за тяхното фатално декомпенсиране;

     в) пациенти в състояние на мозъчна смърт - обект на комплекс от диагностични и терапевтични методи за поддържане на донори за органна трансплантация.

     2.2. Не са пациенти на специализирана структура за интензивно лечение болни в терминален етап от развитието на болестни състояния, при които адекватното приложение на методите на интензивното лечение няма да доведе до промяна в прогнозата за фатален изход, с изключение на тези, потенциални донори за трансплантация на органи.

     2.3. Не се допуска прилагане на методите на интензивното лечение и/или приемане в специализирани клинични структури за интензивно лечение на неиндицирани пациенти, тъй като това е рисково по отношение на тяхното здраве.

В случая в АУАН и в НП не са налице данни пациентът В. Г. да попада в някоя от хипотезите на т.2.1. Настаняването му в структура за интензивно лечение без показания би било нарушение на действащия към онзи момент медицински стандарт, видно от посочената по-горе т.2.3 от същия.

Настоящият съд за пълнота отбелязва, че е налице значителна разлика между престъпленията по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 от НК от една страна, и административните нарушения по ЗЗ от друга. Престъпленията са резултатни – при тях е настъпила смърт, респективно тежка или средна телесна повреда на лице поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. За наказването по НК е достатъчно дейността да е правно регламентирана и да представлява източник на повишена опасност, а незнанието или немарливото изпълнение на същата дейност е въпрос на доказване по делото, като същото се установява чрез експертиза. Не случайно чл.144, ал.2, т.1 и 2 от НПК предписват, че експертизата е задължителна при съмнение за причините за смъртта или характера на телесната повреда.

Следва да се отбележи, че когато въпреки незнанието или немарливото изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не настъпи смърт, не настъпи тежка, респективно средна телесна повреда, няма престъпление, и не се носи наказателна отговорност. Тези правни норми от НК охраняват живота и здравето на човека /в случая на пациента/, и съществуват в позитивното право много отпреди ЗЗ и медицинските стандарти по ЗЛЗ.

Административните нарушения по чл.чл.81,82 от ЗЗ обаче са формални. При тях не се изисква настъпване на резултат. И за да може привлеченото към отговорност лице да се защити, е особено важно да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 ЗАНН. Това изискване означава, че следва да се посочат, както разпоредбите на ЗЗ, така и конкретните разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. Това не може да стане, като се посочват, както е в настоящия случай, изисквания, каквито актосъставителят намери за добре. Докато при резултатните престъпления по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 НК е достатъчно да се посочи от прокурора в обвинителния акт като нарушена съответната от тези норми, и конкретните действия/бездействия, чрез които е осъществено нарушаването и, то при формалните нарушения по чл.81 от ЗЗ следва да се посочи от актосъставителя точно нарушената разпоредба от нормативен акт, към който чл.80 ЗЗ препраща, и непосочването и осуетява възможността за наказване, доколкото само ако конкретна разпоредба, към която е препратено със ЗЗ е нарушена, е налице осъществено формално нарушение. Ако съответната разпоредба бъде надлежно посочена, съдът извършва преценка дали същата разпоредба е нарушена. Ако е нарушена, следва да потвърди НП. Когато обаче липсва посочване на нарушена разпоредба, съдът не може да потвърди НП, доколкото въобще не може да се извърши преценка относно нарушаването на закона.

Следва да се посочи също, че ако при извършването на нарушение на разпоредбите на ЗЗ настъпи смърт на пациента, ще се носи само наказателната отговорност по чл.123, ал.1 НК, доколкото наказателната отговорност поглъща административно наказателната по ЗЗ. При настъпване на тежка или средна телесна повреда ще се носи отговорност само по чл.134, ал.1 НК. В този смисъл е и общата разпоредба на чл.33 от ЗАНН, съгласно която едно деяние не може да се наказва едновременно по наказателен и по административно наказателен път. В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК.

За пълнота съдът отбелязва, че липсата на действащ стандарт по "Анестезия и интензивно лечение" не означава, че могат да се налагат наказания, както актосъставителят и наказващият орган намерят за добре. Липсата означава, че при осъществяване на дейност в областта на анестезията и интензивното лечение не може да се наруши редът на държавно управление. Отговорност при осъществяване на тази дейност може да се носи само по други нормативни разпоредби - например тези по НК, ако има извършено престъпление.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/30.05.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 824 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.